Гирчевци

Гирчевци е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.^[2]

Гирчевци
Гирчевци 42.294349, 22.768014 Гирчевци
Общи данни
Население	131 души[1] (31 декември 2024 г.) 51,1 души/km²
Землище	2,563 km²
Надм. височина	465 m
Пощ. код	2546
Тел. код	07916
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	14917
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община    – кмет	Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023)

География

Селото се намира на 6 км източно от гр. Кюстендил в плодородната Кюстендилска котловина на десния бряг на река Струма.

Климат – умерен, преходно континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Слокощица (1949-1955), община Багренци (1955-1958), община Коняво (1958-1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.).

Население

Година	1880	1900	1920	1926	1934	1946	1956	1965	1975	1984	2009
Население	20	56	60	131	123	159	125	131	146	134	146

История

Село Гирчевци е старо средновековно селище. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано селище Гирчува.

В турски документи от 1605 г. е записано като Гирчувче. През 1866 г. има 7 домакинства и 72 жители.

След Освобождението населението се увеличава с преселници от с. Еремия, Извор, Босилеградско, Горни Кортен, Долно село.

В края на ХІХ век селото има 1836 декара землище, от които 1680 дка ниви, 136 дка естествени ливади, 20 дка овощни и зеленчукови градини и се отглеждат 42 говеда, 16 овце и 16 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. От началото на ХХ век започва да се развива овощарството чрез създаване на нови овощни градини. Развити са домашните занаяти: има 1 кожухар, 2 колари, 4 шивачи, 2 бакалници и кръчми, 10 воденици.

През 1950 г. е учредено ТКЗС „Ал. Стамболийски“, което от 1982 г. е в състава на АПК – с. Коняво.

Селото е електрифицирано (1948) и водоснабдено (1961). Главните улици са асфалтирани.

Религии

Село Гирчевци принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

През 2021 година е осветен единственият храм в селото - това е параклисът, посветен на светите апостоли Петър и Павел. Храмът е осветен на 26-ти юни 2021 година от Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит Неофит. В освещаването участват още Сафитски епископ Димитрий от Антиохийската патриаршия, както и архимандрит Исаак, архиерейски наместник на Кюстендилска духовна околия.^[3]

Обществени институции

• Кметско наместничество.
• Читалище „Просвета“ – действащо читалище, регистрирано под номер 3389 в Министерство на културата на Република България.

Редовни събития

Всяка година на Илинден се организира събор.

Литература

• Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с.234-235;