Големаново

село в община Кула, обл. Видин From Wikipedia, the free encyclopedia

Големаново
Remove ads

Голема̀ново (изписване до 1945 година: Голѣманово) е село в Северозападна България. То се намира в община Кула, област Видин.

Бързи факти Общи данни, Население ...
Remove ads

География

В близост до селото има два язовира, които са подходящи за риболов. В селото няма канализация и хората пият вода от кладенци. Има пет паметника, свързани със загинали във войните селяни. Две училища, читалище и църква, построена през 1886 г. Декорацията на църквата „Рождество Богородично“ е дело на дебърския зограф Кръсто Янков.[2]

История

В края на XVIII и началото на XIX век в селото се установяват преселници от Тетевенско, като и до днес местният диалект е силно повлиян от централния балкански говор, контрастирайки с околните преходни и северозападни говори.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година един жител на Големаново е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]

През лятото на 1950 година, по време на колективизацията, 197 души или повече от половината членове на новосъздаденото Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС). Това предизвиква намесата на околийските власти и чистка сред местните комунистически активисти, като са уволнени председателят на ТКЗС, партийният секретар на селото, чиновници и бригадири, обявени за „хора, които не са били с нашата власт“.[5]

През зимата на 1950 – 1951 година, по време на довелата до Кулските събития насилствена кампания за „масовизация“ на колективизацията, в селото е изпратен от Кула комунистическият функционер Желю Желев. Той арестува 24 души и след продължителни побоища част от тях приемат да постъпят в ТКЗС, а останалите 12 са принудени да подпишат декларации, че са „врагове на ТКЗС и народната власт“ и са изпратени на принудителна работа в кариерите при строежа на ВЕЦ „Китка“ над Горни Лом. През този период 18 семейства (69 души) от селото са принудително изселени от режима.[6]

През лятото на 1952 година Държавна сигурност разкрива в Големаново горянска група, петима членове на която са осъдени на 12 до 20 години затвор. Малко по-късно кметът на селото, който свидетелства срещу тях и настоява за най-тежки присъди, малко по-късно е открит мъртъв, като според слуховете е убит от друга горянска група в селото, която след това успява да се прехвърли в Югославия.[7]

Remove ads

Население

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]

ЧисленостДял (в %)
Общо126100,00
Българи10684,12
Турци00,00
Цигани2015,87
Други00,00
Не се самоопределят00,00
Неотговорили00,00

Редовни събития

Селският събор се провежда между 20 и 27 юли.

Бележки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads