Голема планина
планина в България From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Голема планина е планина в Западна Стара планина, Софийска област, на изток и юг от Искърския пролом, северен клон на Мургашкия планински дял.
Remove ads
Географско положение, граници, големина
Голема планина представлява дъга с посока северозапад-югоизток, с дължина около 45 км и ширина 10 – 15 км, отворена на североизток. На запад и север грандиозният Искърския пролом я отделя от планините Мала планина и Понор, Козница и Врачанска планина. На изток долината на река Габровница (десен приток на Искър) я отделя от Ржана планина, а на юг – долината на Батулийска река (десен приток на Искър) – от Софийска планина. На североизток склоновете ѝ плавно се понижват към Ботевградската котловина, а на югоизток, чрез седловина висока около 1030 м се свързва с планината Мургаш.
Върхове
Най-висока точка е връх Чукава (1587,6 м), разположен на около 3 км югозападно от село Осеновлаг.
Remove ads
Геоложки строеж
Склоновете ѝ са силно разчленени от притоците на Искър, Габровница и Батулийска река. Образувана е върху северното крило на Свогенската антиклинала. На северозапад е изградена от триаски и юрски варовици и пясъчници, а на югоизток се разкриват палеозойски песъчливо-гленести шисти. В тази връзка са и оловно-цинковите находища в района на село Осеновлаг. Южният ѝ склон е обезлесен и подложен на интензивна ерозия.
Пещери
Remove ads
Климат и води
Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и прохладно лято. От планината водят началото си Ябланишка, Огойска, Оградишка, Кръстешка река (притоци на Батулийска река), Трескавец (приток на Искър), Рединска река (приток на Искър), Селска река (приток на Рединска река), Габровница (приток на Искър) и др.
Почви
Почвите са сиви и кафяви горски.
Флора
Билото е обрасло с храстова и тревна растителност и пасища. Северните и източните склонове са покрити с букови гори, на места се срещат и вековни дървета. От широколистните са разпространени също зимен дъб, цер, габър, шестил. Някои склонове за залесени с изкуствени борови горички, които започват да се саморазпространяват по изоставените пасища. Покрай реките растат елша, върба, трепетлика. Ливадите са богати на билки - мащерка, риган, жълт и червен кантарион, бял равнец, шипки. В горите се намират манатарки, пач крак, сърнела, рижика, масловки, по пасищата - ливадни печурки, челядинки, гигантска пърхутка.
Remove ads
Защитени територии
Населени места
Във вътрешността на планината са разположени селата Бов, Брезовдол, Буковец, Лакатник, Лесковдол и Огоя, а по периферията ѝ: Бакьово, Батулия и Ябланица (по долината на Батулийска река); град Своге и селата Гара Бов, Гара Лакатник, Желен, Левище, Реброво, Редина, Томпсън и Церово (по долината на река Искър); Габровница и Осеновлаг (по долината на река Габровница). По североизточниа склон, на границата с Ботевградската котловина са селата Литаково и Врачеш.
Remove ads
Туризъм
- През Голема планина преминава маршрута „Ком – Емине“ – българската отсечка на европейския туристически маршрут Е-3.
- Батулийски манастир – намира се в южното подножие на планината.
Хижи
В Голема планина са изградени хижите: „Лескова“ (в близост до връх Чукава), „Тръстена“ (в близост до селата Бов и Лакатник), „Буковец“ и „Трескавец“ (разрушена).
Remove ads
Пътища
По долината на река Искър, по западното и северното подножие на Голема планина, на протежение от 46 км преминава участък от второкласен Републикански път II-16 Ребърково – Своге – София и част от трасето на жп линията София – Горна Оряховица – Варна.
Вижте също
Топографска карта
- Лист от карта K-34-35. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-47. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-48. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads