Софийска планина

планина в България From Wikipedia, the free encyclopedia

Софийска планина
Remove ads

Софийска планина е планина в южния клон на Мургашкия дял на Западна Стара планина в Област София и Софийска област, северна ограда на Софийската котловина.

Бързи факти Общи данни, Местоположение ...
Remove ads

Географско положение, граници, големина

Софийска планина се простира на повече от 35 км северно от Софийската котловина, а ширината ѝ е 10 – 12 км. От запад долината на Крива река (ляв приток на Блато от басейна на Искър) я отделя от Три уши, а северната граница с Мала планина следи долината на река Дълбочица (ляв приток на Искър). Границата с Голема планина минава по долината на Батулийска река от Искър до водослива на река Елешница. Чрез седловина висока 1091 м се свързва на изток с планината Мургаш. Между град Нови Искър и село Реброво на протежение от 13,5 км се проломява от река Искър.

Билото ѝ е плоско и заравнено, разположено на 900 – 1000 м н.в., над което стърчат отделни върхове.

Върхове

Най-висока точка е връх Готен (1294,3 м), разположен в най-източната ѝ част, на около 3,5 км по права линия северно от град Бухово.

Повече информация Име, Кота (m) ...
Remove ads

Геоложки строеж

Образувана е върху южното бедро на Свогенската антиклинала. Южният склон е изграден предимно триаски пясъчници и конгламерати. В ограничено количество се разкриват палеозойски кристалинни скали и гранити. Във връзка с геоложкия ѝ строеж са и почти изчерпаното железнорудно находище в района на Кремиковци. Този южен склон е повсеместно запълнен с наносни конуси.

Климат и води

Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и прохладно лято.

Почви

Почвите са кафяви горски, канелени горски и сиви горски.

Флора

Планината е силно обезлесена, като растителността е дълбоко антропогенно променена. Запазените на отделни места гори са предимно от горун и габър. В миналото са провеждани мероприятия за залесяване с иглолистни гори.

Защитени територии

Населени места

Във вътрешността на планината, в Искърския пролом са разположени селата Владо Тричков и Луково и големите вилни зони „Луково“ и „Ромча“, а в западната ѝ част село Царичина. По южното ѝ подножие от изток на запад са разположени град Бухово, кварталите на СофияСеславци“ и „Кремиковци“, селата Локорско, Войнеговци и Подгумер, град Нови Искър и селата Кътина, Балша, Драговищица и Градец. По северното ѝ подножие са селата Церецел, Реброво, Батулия, Бакьово и Ябланица.

Remove ads

Пътища

През планината, по долината на река Искър, от Реброво до Нови Искър, на протежение от 15 км преминава участък от второкласен Републикански път II-16 от Държавната пътна мрежа Ребърково – Своге – София. Успоредно на пътя преминава и част от трасето на жп линията София – Горна Оряховица – Варна.

По западното подножие, на протежение от 6,3 км, преминава участък от второкласен Републикански път II-81 София – Монтана – Лом.

Remove ads

Туризъм

В южното подножие на планината, близо до село Кътина се намират Кътинските земни пирамиди – земни и скални образувания. Пирамидите са туристически обект, официално са обявени за природна забележителност на 10 април 1962 г. Разположени са на площ от 12,50 хектара. В последните десетилетия броят и размерите на пирамидите намалява.

По южното подножие на планината се намират и православните манастири:

Вижте също

Топографска карта

Източници

Външни препратки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads