Горна Мизия

Горна Мизия (на латински: Moesia Superior) е провинция на Римската империя, образувана през 85 – 86 г. от император Домициан след разделянето на бившата сенатска провинция Мизия на две – Горна и Долна. Граница между двете новообразувани провинции е река Цибрица в дн. Монтанска област.

Горна Мизия
— Римска имперска провинция —
86 г. – 270 г.
Герб
Административни данни
Официално име	Горна Мизия Moesia Superior
Континент	Европа
Столица	Несус
Управление
управител	Легат
История
Епоха	Античност
Предшественици и наследници
Предшественик Мизия Наследник Диоцез Дакия
Днес част от	Сърбия  България  Косово  Северна Македония

Територията на провинция Горна Мизия обхваща на запад днешна Източна Сърбия до линията на далматинския римски маршрут Белград – Чачак, на юг достига до Северна Македония, на изток обема Софийското поле, а на север граница е река Дунав. Горна Мизия е военна и гранична римска провинция. Тук са разквартирувани в лагери два от римските легиони охраняващи Дунавския лимес. Римските лагери са разположени в градовете Сингидунум и Виминациум (средновековно Браничево) до днешния Костолац, близо до Пожаревац, а около други римски военни бази се създават или развиват селища като Маргум, Хореум Марги и Рациария, дн. Арчар, Видинско.^[1] В Античността големи центрове със значение за провинцията са римските градове в землищата на съвремените Скопие, Бела паланка, Липлян, Прахово и Ниш. Главен град е Ниш, a рудобивът е имперски монопол и през III век насърчава растежът на селищата в Moesia Superior, която е експлоатирана за оловото и среброто си.^[2]

До управлението на Северите и кризата в Римската империя Горна Мизия се администрира от следните легати:

Гай Цилний Прокул
Квинт Созий Сенецио
Луций Херений Сатурнин
Марк Стаций Италик
Публий Хелвий Пертинакс
Егнаций Виктор Мариниан
Деций Траян
Требониан Гал

Марк Емилий Емилиан

След Траяновите дакийски войни към провинцията е включена и територията на Банат с граници владението на по-късното средновековното княжество на Охтум. През 3 век в Римската империя настъпва криза. В 270 г. император Аврелиан евакуира римските легиони от Дакия, като на територията на Горна Мизия се образуват две нови римски провинции – Вътрешна и Крайбрежна Дакия. След образуване на Дунавска България, постепенно територията на Горна Мизия е включена в границите на Първата българска държава. Около нейните центрове след римско време се формират средновековните български Белградска и Браничевска историко-географски области.

• 
  Мизийският дунавски лимес
• 
  Останки от крепостната стена на Сингидунум
• 
  Надгробен камък на понтифекса на Рациария
• 
  Руини на мавзолей във Виминациум

Вижте също

• Долна Мизия
• Мизия
• Дакия

Тази статия, свързана с Древен Рим, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.