Григоровичев паримейник

Григоровичевият паримейник e среднобългарски пергаментен ръкопис от края на XII или началото на XIII век.

Григоровичев паримейник
Създаден	XII – XIII век
Оригинален език	среднобългарски, кирилица

Григоровичев паримейник

През 1844 г. Виктор Григорович го намира в Хилендарския манастир^[1] и го отнася в Русия. През 1876 г. става притежание на Румянцевския музей в Москва, а днес се пази в Руската държавна библиотека под сигнатура Григ. № 2 / М.1685.^[2]

Ръкописът е палимпсест: под кирилския му текст личат следи от изличено гръцко изборно евангелие, писано през IX в.^[3] В сегашния си вид той съдържа откъси от Стария Завет (паримеи), предназначени за богослужебно четене по време на църковните празници. Това е най-старият запазен славянски паримейник (профитологий), преписан може би от глаголически първообраз.^[4] Известен брой листове в средата и края му са изгубени.