Кирилица
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Кирилица в днешно време е наименованието на група сходни азбучни системи, използвани от различни езици в Източна Европа и Азия.
В исторически план кирилицата заедно с глаголицата е едната от двете азбуки, използвани при записването на старобългарския книжовен език. Кирилицата е създадена в Преславската книжовна школа към края на IX или началото на X век.[1][2][3] В наши дни кирилицата е широко разпространена както сред южните и източните славянски народи, така и сред някои неславянски народи в Русия. Кирилицата е в основата на официалната писменост на Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до края на 70-те години на ХІХ век се е използвала и в Румъния.
Remove ads
История и развитие
Възникване
Кирилицата е създадена в Преславската книжовна школа в края на IX или началото на X век.[4][2][5] Сред най-ранните писмени паметници на кирилица е надписът от Крепча, датиран към 921 г. и двуезичен надпис с гръцко и кирилско писмо на керамична ваза от Преслав, датирана към 931 г.[2] Традиционно кирилицата е приписвана на Климент Охридски, а името ѝ – в чест на св. Кирил – Константин Философ, на когото Климент Охридски е ученик. Тази хипотеза е отхвърлена през 90-те години на миналия век по две основни причини: първите надписи на кирилица са открити около Преслав, а не в Охридско, където работи Климент, а именно на запад, в днешните Северна Македония и Хърватия, глаголицата се запазва най-дълго. В Хърватия се използва до 16-ти век. Кирилицата заменя глаголицата, създадена по-рано от Константин Философ-Кирил, съгласно византийската външна политика през IX век с цел славянските народи да не възприемат християнството от Рим. Подобно на латиницата, за основа на кирилицата е използвана гръцката азбука, която от своя страна произлиза от финикийската.[6] Солунските братя Константин Философ (Кирил) и Методий въвеждат глаголицата първоначално във Великоморавия, където са изпратени през 862 г. да разпространяват християнството на славянски език. Тогавашният владетел на Великоморавия – княз Ростислав, търси съдействие от византийския император Михаил III и за да отслаби влиянието на Източнофранкското кралство, чиито свещеници проповядват на латински език. След смъртта на Методий (Кирил умира по-рано) просветното дело на двамата братя е унищожено от немските духовници, а Климент Охридски, Наум Преславски, Горазд, Сава и Ангеларий ученици на братята са прокудени. (Петимата ученици и техните учители са така известните Свети Седмочисленици.)
Българският владетел Борис-Михаил кани учениците на Методий да се установят в България[7] и им възлага обучението на бъдещите свещеници на старобългарски език. Кирилицата се развива и разпространява първоначално в Преславската и Охридската книжовна школа.
Наименование
В нито един български средновековен извор не е открито собствено название на базираната на гръцкото унциално писмо старобългарска азбука. В „Кратко житие на Климент Охридски“ се среща следният откъс:
„Изобретил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил.“[8]
В това сведение всъщност се казва, че Климент Охридски е разработил по-опростен и удобен глаголически шрифт, така че с „кирилица“ би трябвало да се нарича азбуката, която създава Кирил – Константин Философ, а „климентица“ трябва да се нарича именно шрифтът, който е разработил и въвел Климент Охридски.[6]
Наименованието „кирилица“ е регистрирано през 1563 г. в превода на Новия завет на хърватски, издаден от хърватски протестанти в Тюбинген, в чието заглавие се казва: „с цирулическими словами наипрво сада штампани“.[9]
Класическа кирилица (IX – XI в.)
Тази кирилица се състои от 24-те букви на гръцкото унициално писмо и още 14 букви, които отбелязват звуковете (б, ж, ц, ч, ш, щ, ъ, ь, ѣ, ю, ѧ, ѩ, ѫ, ѭ). Както при глаголическата азбука, така и при кирилицата има буквени варианти и съчетания, част от които са заимствани от византийския устав.
Списък на буквите:
 |
а | азъ | 1 |
 |
б | боукы, бꙋкы | - |
 |
в | вѣдѣ | 2 |
 |
г | глаголи | 3 |
 |
д | добро | 4 |
 |
є | ѥстъ | 5 |
 |
ж | живѣтє | - |
 |
ѕ, ꙃ, дз | ѕѣло | 6 |
 |
ꙁ, з | зємлꙗ | 7 |
 |
и | ижє | 8 |
 |
i (ї) | іжєи | 10 |
 |
ꙉ, ћ | ћьрвь, гѥрвь, дервъ | - |
 |
к | како | 20 |
 |
л | людиѥ | 30 |
 |
м | мыслитє | 40 |
 |
н | нашь | 50 |
 |
о | онъ, ѻнъ (вариант на о) | 70 |
 |
п | покои | 80 |
 |
р | рьци | 100 |
 |
с | слово | 200 |
 |
т | тврьдо | 300 |
 |
ѹ, у, ꙋ | оукъ, ꙋкъ | 400 |
 |
ф | фрьтъ | 500 |
 |
х | хѣръ | 600 |
 |
ѡ [oː] | ѡтъ | 800 |
 |
ц | ци | 900 |
 |
ч | чрьвь | 90 |
 |
ш | ша | - |
 |
щ, шт | ща | - |
 |
ъ | ѥръ голѣмъ | |
 |
ꙑ, ы | ѥры | |
 |
ь | ѥрь малъкъ | |
 |
ѣ [æː], [eː] | ѣть | |
 |
йу | ю (іотирано ꙋ) | |
 |
ꙗ | я, ꙗ (іотирано а) | |
 |
ѥ [йе] | ѥ (іотирано є) | |
 |
ѧ [ен] | ѧсъ (малък юсъ, малка носовка) | 900 |
 |
ѩ [йен] | ѩсъ (іотиранъ малъкъ юсъ) | |
 |
ѫ [он]/[ън] | ѫсъ (голѣмъ юсъ, голѣма носовка) | |
 |
ѭ [йон]/[йън] | ѭсъ (іотиранъ голѣмъ юсъ) | |
 |
ѯ (ξ) [кс] | ѯи (кси) | 60 |
 |
ѱ (ψ) [пс] | ѱи (пси) | 700 |
 |
ѳ [θ] | ѳита (тита; фита) | 9 |
 |
ѵ [ɪ] | ѵжица (ижица) | 400 |
 |
(Ϋ) [ʏ] ѷ | ѵжица съ кєндима, ѷжица | 400 |
 |
Ҁ, ҁ | копа, ҁопа | 90 |
 |
[от] | отъ, ѿ | 800 |
 |
ѽ | 400 |
Развитие през XII – XV в.
Славянското писмо се развива предимно на Балканите под силно гръцко влияние. Начинът на писане следва гръцкия модел, с характеристики като:
- Поставяне на ударения:
́ – Остро ударение: така се изобразява ударението, когато то се пада на сричка, различна от последната;
̀ – Тежко ударение: така се изобразява ударението, когато то пада на последната сричка.
- Придихания:
҆ – Леко придихание – слага се вместо ударение на първата сричка, ако думата започва с гласна, както и на самостоятелни гласни.
҅ – Тежко придихание – използва се вместо леко придихание, само при съгласната Ѵ.[10]
* или ˜ – тилда – поставяна върху понятия от абстрактен и възвишен характер (богъ, свети и т.н.), както и над буквите при употребата им като числа, преди въвеждането на арабската цифрова система.
Някои звукови знаци / букви имат повече от една форма, например има широко Е и О (в началото на думите) и тесни варианти в средата на думите. Ї се пише преди гласна вместо И, а Ѡ се пише вместо О в началото на думите, ако е част от представка. У също има две форми, според това дали е в началото или в средата на думата.
На западните Балкани кирилицата се използва в Босна и Херцеговина, в нецърковни текстове на разговорен език (дипломатическа и официална кореспонденция). В тази редакция на кирилицата отпадат редица букви (ѫ, ѧ и йотираните им версии, ѳ, ѯ, ѡ, а ѣ се използва за предаване на мекост).
Развитие през XV – XVIII в.
България
С падането на България под османско владичество в края на XIV век книжовната дейност силно намалява и се свежда до ограничен брой ръкописни творби с религиозна тематика. Въпреки това има опити за печат на кирилица извън България – например през 16 век във Венеция работи печатницата на Божидар Вукович, наследена от първия български издател и книжовник Яков Крайков.
Влашко
Кирилицата се използва активно във Влашкото княжество като азбука на използваните там два писмени езика – богослужебния църковнославянски език и влахо-българския език, използван за всекидневни и административни цели.
След 1600 г., кирилицата се използва за записване на влашки език, като при това са добавени няколко нови букви (Ꙟ и џ). Тази версия на кирилицата се нарича румънска кирилица и остава единствената азбука на румънския език до средата на XIX век, когато е заменена с латиница.
Русия
На базата на старославянската литература, внесена предимно от България, от XV век писмеността в Русия се развива като писменост на литургичния църковнославянски език с употреба и в административния, държавен език.
След буквите Ѩ, Ѭ (отпаднали на руска почва още през ХІІ в.), отпада буквата Ѫ (която в руски звучи и се записва като „у“). Изчезват йотираните Ѥ и ІА, а буквата Ѧ обозначава звукосъчетанието „йа“ (даже когато този звук етимологично не произлиза от Ѧ).
По време на Възраждането в България, през XVIII – XIX в., като противостоене на засилената елинизация на българите, провеждана от гръцкото духовенство, влиянието на руския църковнославянски език в България се засилва и заедно с гореописаните особености започва да се използва по-широко.
Хърватия
Кирилицата е в редовна употреба в Хърватия и Босна през този период, заедно с глаголицата и (с нарастваща честота) латиницата. Основните средища за развитието на кирилицата са Дубровник (15 – 16 век) и централна Далмация (правна и историографска литература). През XVI – XVII век има оживена издателска дейност на кирилска литература във Венеция от страна на францискански книжовници. В средата на XVI век в Урах, Германия работи хърватска протестантска печатница, която печата на кирилица и глаголица.
Развитие през 1700 – 1945 г.
През 1708 г. руският цар Петър I провежда реформа на писмената система, целяща улесняване на книгопечатането. Начертанията и типографското оформление на буквите копират тогавашния шрифт, използван в Холандия (раннобарокова антиква). Премахнати са писането на ударения и тилди, както и различните изписвания на букви в началото и средата на думите, буквеното означаване на числа е заменено с арабски цифри, пунктуацията е изравнена със западноевропейската.
Буквата Ѧ е заменена с Я, произлизаща от ръкописната форма на Ѧ, но и съвпадаща огледално с латинско R. От азбуката са изхвърлени буквите ѕ, ѯ, ѱ, ѵ, Ȣ. Изхвърлена е и буквата „з“ и е заменена с „s“, но след няколко години „s“ бива отново заменена със „з“.
Тази латинизирана азбука (разработена в холандско печатарско ателие) е въведена като задължителна в Русия през 1708 г. под името „гражданский шрифт“. Именно „гражданският шрифт“ е известен днес като „кирилица“ и е в основата на всички кирилски азбуки.
Реформата на Петър I променя коренно развитието на руската азбука. Развитието на кирилицата прескача ренесансовия период от развитието на типографията в Западна Европа, и от средновековния етап, на който се намира дотогава, се изравнява с къснобароковата латинска типография.
Азбуката, традиционно използвана в България до първата четвърт на ХІХ в., е старата форма на кирилицата, като в нея спорадично се използват и буквите Ћ и Џ, изобретени в Западна България и Сърбия през XIV – XV в. Гражданската азбука е усвоена първо от сърбите в Австро-Унгария (от т.нар. славяносръбски език) около 1780 г., а след това и в България (около 1830-те). Преминаването от старата кирилица към руската гражданска азбука е улеснено от материалното превъзходство на руската литература (печатна преса, книгоиздаване) и от разпространените тогава панславянски идеи. Българската гражданска азбука взема обратно от старата кирилица и буквите Ѫ, Ѭ, Ѥ и Ꙗ,[11] които липсват в руската, за сметка на това Э липсва в българската.
В началото на ХХ в. е създаден стандартен украински и беларуски правопис, базиран на руския граждански шрифт. През 1945 г. е създаден и стандартен македонски език с писмена система, базирана на сръбската азбука.
Съвременната руска кирилица добива окончателната си форма, когато след Октомврийската революция в Русия биват изхвърлени буквите Ѣ и Ї, Ѳ, Ѵ, а Ъ спира да се изписва в края на думи, завършващи на твърда съгласна. Реформата е повторена в България през 1945 г., като са изхвърлени и буквите Ѣ и Ѫ.[12]
Remove ads
Разпространение и разновидности
Варианти на руския „граждански шрифт“ днес ползват книжовният български език, руският, беларуският, украинският, русинският, т.нар. македонски, сръбският и неговите варианти в страните от бивша Югославия, а също така монголският и някои от езиците на страните от бившия СССР в Азия и Източна Европа. След разпадането на СССР, до 2018 г. от кирилицата в полза на латиницата са се отказали Молдова, Азербайджан, Узбекистан, Туркменистан. Казахстан също се отказва, като планира преходът към латиница (за казахския език) да завърши към 2025 г.[13]
Национални варианти на кирилицата: Българска кирилица, Беларуска кирилица, Румънска кирилица, Сръбска кирилица, Македонска кирилица, Руска кирилица, Украинска кирилица, Казахстанска кирилица, Киргизстанска кирилица, Молдавска кирилица, Монголска кирилица, Таджикска кирилица.
Кирилицата в първоначалния си вид се ползва в църковнославянския език, употребяван днес в редица православни църкви в Източна Европа.
Хърватско-босненската кирилица не се използва, освен спорадично със стилистино-декоративна цел (вж. Босанчица).
Remove ads
Букви
- На чеченски и ингушки език – /ɑ/ или /ə/.
- В българския и руския в краесловна позиция или пред беззвучна съгласна се обеззвучава до /f/. В монголския, както и в краесловна позиция в украинския се произнася като /w/.
- В българския и руския в краесловна позиция или пред беззвучна съгласна се обеззвучава до /k/. В някои случаи в руския се произнася и като /v/ (наставките -ого и -его, сегодня) или /x/ (пред буквата к). В беларуския, украинския и русинския се произнася като /ɦ/.
- В много езици в краесловна позиция се обеззвучава до /t/.
- В руски и беларуски палатализира предходната съгласна или се произнася като /je/ или /jɛ/ в началото на думата или след гласна.
- В много езици в краесловна позиция се обеззвучава до /s/.
- В украински – /ɪ/.
- В руския, украинския и беларуския – /n̪/. При палатализация в българския се изменя до /ɲ/.
- В заемки може да се произнася и като /w/.
- В руския – /tɕ/ или по изключение /ʂ/.
- В руския – /ɕɕ/, в украинския и русинския – /ʃt͡ʃ/.
- В руския и осетинския няма фонетична стойност, а изпълнява правописна функция.
- Обозначава палатализация на предходната съгласна.
Remove ads
Системи за транскрипция
Компютърна поддръжка
По-слабото разпространение на кирилицата спрямо латиницата и фактът, че съвременните технологии се развиват в държави, използващи латиницата, намаляват количеството компютърни шрифтове за кирилица спрямо тези за латиница. При по-старите компютърни системи има проблеми с кодирането на кирилицата, като някои системи използват собствена кодировка, различаваща се съществено от другите. Част от българите използват писменост, базирана на латиницата (вижте шльокавица), за да комуникират през Интернет, в чат и по електронната поща. Подобен проблем съществува и в Русия, където правителството се опитва да противодейства с мерки като въвеждането на руски Интернет домейн на кирилица .рф. Първоначално заявеният .ру е отказан поради сходството с официалния домейн на Парагвай (.py).
Стандартът Уникод предвижда два далеч не пълни кодови сегмента за старата кирилица, както и новата кирилица и свързаните с нея символи – Кирилица (от U+0400 до U+04FF) и Кирилица – допълнение (от U+0500 до U+052F).
Remove ads
Културно значение
- Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост
- На кирилицата е наречена улица в квартал „Разсадник-Коньовица“ в София (Карта)
- „За българска кирилица“ е гражданска инициатива, която от 2014 година насам се фокусира върху насърчаването на използването на специфични шрифтове и графични форми на буквите от българската азбука, които се отличават от тези в други славянски азбуки. Има за цел да подчертае уникалността на българската кирилица и да насърчи нейното използване в различни контексти – от печатни издания до дигитални платформи.[14]
Remove ads
Бележки
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads