Гълъмбица
планина в Западна Македония, Гърция From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Гълъмбица[1][2] или Галомбица (в нестрамския и костенарийския говор) или Алѐвица[3] (на гръцки: Αλεβίτσα) е планина в Костурско, Западна Македония, Гърция.[3]
Тази статия е за планината. За пещерата край Костур вижте Гълъмбица (пещера).
Remove ads
Местоположение
Планината е разположена в западната част на Костурско, на границата с Албания (гранични пирамиди № 36 - № 66). Има продълговат вид с посока североизток - югозапад и е част от планинската верига на Северен Пинд. Простира се между реките Бистрица, наричана тук Белица, на гръцки Алиакмонас, на юг и изток и Девол в Албания на запад, които извират съответно от планините Грамос и Морава. На юг е отделена от Грамос и Горуша (Войо) от Белица и левия ѝ приток Слимнишката река, докато на север е отделена от планината Флацата от Четирската река. Групата, която няма специално име на гръцки, се обозначава с името на най-високия си връх.[3]
На картата на австро-унгарския генерален щаб частта от планината северно над Пеликат е обозначена като Шестар (Šeštar), тази източно над Яновени като Галовица (Galovica), тази източно над Омотско като Воле (Vole) и тази северно над Нестрам като Орошец (Orošec).[4] На картата си на Костурско Георги Христов нарича цялата планина Гълъмбица.[5]
Remove ads
Описание
Съставена е от конгломератни скали и пясъчници. Най-високият връх е едноименният Алевица 1589 m в северозападната част на планината, североизточно над Яновени (Янохори) и южно над Калевища (Кали Вриси), който днес дава и името на цялата планинска група,[3] която на български се нарича традиционно Гълъмбица.[1]
Георги Христов пише за Гълъмбица:
| „ | Гълъмбица не по-малко от южната си съседка удивлява и смайва със своите вълшебни красоти. Нейните кръстосващи се и преплитащи се, поради по-сложната ѝ структура, многочислени топографски форми, истински стихийни образи, със своето чаровно влияние, властно обхващат и пленяват.[6]
Със северозападния си край Гълъмбица се свързва с Морава планина. Тук я облазува вододела между водите на реките Девол и Белица, която откъм юг и запад я отделя последователно от подножието на върха Грамос, от североизточно разклонение на Денската планина и северното чело на Горуша. На изток до с. Калевища Гълъмбица се разклонява на североизток и югоизток... По билото на първия клон върви сегашната етническа и административна граница на Костурско... Другият по-големият... свършва на юг с върха Воле, издигащ се величествено над р. Белица и опиращ се до коритото ѝ със своите скалици и стръмни рътове, стърчащи над огромна пропаст.[6] Флората и фауната на Гълъмбица планина не се различават много от тия на Одре и Горуша. Простряни стройни борови, букови и храсталакови гори расят много по-голямата част на повърхнината на планината и нейния клон. Кестенови гори липсват отсвякъде. Югоизточните им разклонения са слабо залесени. Склоновете на долове и долини по тях са облечени само и то предимно с храсталаци. Намират тук прибежище почти всички местни диви животни: мечката, вълкът, дивата свиня, заекът, лисицата, дивата коза, фазанът, дивият петел, горската яребица, пъдпъдъкът, гълъбът и др. диви птици.[7] |
“ |
Remove ads
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads