Слимница
селище в Гърция, Западна Македония From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Слѝмница или книжовно Слѝвница, а в местния говор Шлѝмница,[1] (на гръцки: Τρίλοφος, Трилофос, катаревуса: Τρίλοφον, Трилофон, до 1950 година Σλήμνιτσα, Слимница,[2] на албански: Slimicë или Slimica) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония.
Тази статия е за нестрамското село. За другото костурско село вижте Слимнища. За други значения на Сливница вижте Сливница (пояснение).
.png)
Remove ads
География
Селото се намира в областта Нестрамкол на 40 километра западно от Костур, в южното подножие на граничната между Гърция и Албания планина Алевица на левия бряг на река Бистрица. Разположено е близо до гръцко-албанската граница на височина 1150 m[3] между върховете Конопица (1334 m) и Порос (1202 m), известен и като Свети Христофор, по името на старата църква, съществувала там преди Гражданската война (1946 – 1949).[4] Слимнишкият проход, разположен изток от Слимница на вододела между Слимнишката река и Шара, приток на Девол, свързва селото с Николица в Албания, а проходът Вратца на северозапад, който минава през едноименния хребет Вратца го свързва с Аръз.[5][6]
Remove ads
История
Произход на селото
Селото е основано от християнско славянско население от Епир и днешна Албания. Според преданията на старите слимничени Вангел Пържинков, Пандо Главиновски, Чомо Терзицки, Вангеле Синатковски, записани след Гражданската война в Гърция, повечето от семействата на селото произхождат от Епир и от днес албанските села Чета, Ситница, Видово и други.[7]
Изселване в Брацигово и Ковачевица в XVIII век
Около 1770 или в 1791 година много жители на Слимница и съседните Омотско и Орешец се изселват в Брацигово поради притеснения от страна на албанското население.[8][9] Омотчени, слимничени и орешчени пристигат в Пещера с цялото си движимо имущество и добитък и започват да обикалят околните села Брацигово, Козарско, Кричим и Перущица, за да си намерят място за заселване. Слимничени са бичкиджии, омотчени – дюлгери, а орешчени – занаятчии: бояджии, сапунджии, шарлаганджии, бъчвари и джамбази. Заселват се в Брацигово, където няма турци. Девет слимничани се заселват в Перущица, част от омотчани – в Козарско и част от омотчани и орешчани остават в Пещера, където образуват Габер махала.[10] Наследственият аянин на Татарпазарджишка каза Хасан бей Гаванозоолу им позволява да се заселят в Брацигово и да избегнат задължителната за българчетата работа на чалтиците в замяна на ежегодна дюлгерска работа на седемте му чифлика. В Брацигово омотчани, най-многочислени от преселниците, се заселват в северната част на селото и образуват Омотската махала. Слимничани се установяват в източната, а орешчени, най-малобройните, по средата на селото.[11] От Слимница са видните представители на Брациговската архитектурно-строителна школа Никола Троянов (1775 - 1862) и Петър Чомпъл (около 1746 – ?).[8]
От Слимница произлизат брациговските родове Кънчеви, Янкови, Ликоманови, Шишкови, Троянови, Ценови, Сокерови, Търпоманови, Терзикини, Прекумови, Чомпалови, Джамбазови, Дългъчеви, Петлешкови, Вълеви, Недялкови, Кьослеви, Чомови.[12]
Семейства от Слимница, заедно с омотчани и добролищани се заселват в 1791 година и в неврокопското село Ковачевица, където образуват така наречената Арнаутска махала. Те се занимават със строителство и основават Ковачевишката архитектурно-строителна школа.[13]
Слимница в XIX век
В края на XIX век Слимница е голямо българско село в Костурската каза на Османската империя, едно от петте яновенски села. Църквата „Успение Богородично“ в Горната махала е от 1843 година, а „Свети Атанасий“ в Долната от 1872 година.[4] В 1880 година има двеста семейства.[4] В 1878 година след Гръцкото въстание в Македония заедно със съседното Пилкати селото е разгромено от албанските банди на Абидин. Много от жителите му се изселват в Костур, а след като Тесалия е предадена на Гърция в 1881 година, се заселват в Мега Кесерли и Трикала.[4] Според Сребрен Поппетров до към 1915 година двете корчански български села Бобощица и Дреново се сродяват само помежду си и със селяни от Слимница, като обичаите и говорът на слимничани е като тези в Бобощица и Дреново.[14]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Слимница е чисто българско село в Корчанската каза на Корчанския санджак със 130 къщи.[15]
В началото на XX век цялото население на Слимница е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сливница има 400 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.[16]
Гръцка статистика от 1905 година представя Сливница като гръцко-турско село с 94 жители гърци и 480 турци.[17] Според Георги Константинов Бистрицки Слимница преди Балканската война има 40 български къщи.[18]
В Екзархийската статистика за 1908/1909 година Атанас Шопов поставя Слимница в списъка на „българо-патриаршеските села“ в Корчанска каза.[19]
В началото на XX век в района действа албанската чета на Сали Бутка, който събира пари и добитък от Яновени, Пилкати, Слимница и Тухол.[20]
В Гърция
През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Слимица има 80 къщи славяни християни.[21] В 1928 година в селото има само трима гърци бежанци. Политическите убийства са три.[22] В 1924 година в селото на хълма на границата между двете махали е построена каменна училищна сграда, запазена и до днес, с финансовата подкрепа на Алексиос Самарас, търговец на дървен материал във Волос. Строители на сградата са майстори арванити от село Щика в Колония. В 1928 година в училището на Слимница има 68 деца, а в детската градина - 22.[4] По време на окупацията през Втората световна война през лятото на 1942 година, за да се ликвидират базите на Съпротивата, селото е изгорено от три германски батальона заедно с Омотско, Пилкати и Яновени.[23]
По време на Гражданската война селото пострадва силно и на 27 юли 1947 година е напуснато от жителите си.[4] Църквата „Успение Богородично“ е полуразрушена.[4] След войната властите не позволяват на избягалите в по-сигурните полски села слимничени да възстановят селото.[3]
В 1950 година селото е прекръстено на Трилофос. С декрет от 16 декември 1953 година землището на Слимница е присъединено към това на Тухол.[3]
В Слимница са запазени каменна чешма на входа на селото, както и останките от манастира „Свети Йоан Предтеча“ на самата граница в посока Аръз и параклисът „Свети Христофор“.[4]
Remove ads
Личности
Слимница - традиционен строителен център, дава много представители на Брациговската строителна школа, като най-известните са Никола Троянов (около 1775 – 1862), автор на известната църква „Св. св. Петър и Павел" в град Сопот и на църквата „Свети Никола" в град Карлово, и Петър Чомпъл (около 1746 – ?), автор на „Свети Теодор Тирон“ в Радилово[8] и на „Света Неделя“ в Батак.[26] От Слимница са гръцките революционери Никола Белов (Николаос Белос) и Васил Костов Георгиев (Василис Георгиу Фармакис), участници в Гръцкото въстание в Македония в 1878 година.[4] Гъркоманското село дава и няколко дейци на гръцката пропаганда в Македония в началото на XX век. Сред последните родени в селото, преди запускането му са Михо Терзицки (Михалис Раптис, 1931 - ?),[27][28][29] фолклорист и филолог и Христос Мецкас (р. 1936), румънски футболист.
Литература
- Раптис, Михалис. Фолклорот на Јановенските села во Костурско. Скопје, Институт за фолклор, 1977. (на македонска литературна норма)
- Μιχάλης, Ράπτης Αλ. Τα μαρτυρικά Γραμμοχώρια της Καστοριάς (Σλίμνιτσα, Μονόπυλο, Γιαννοχώρι, Λειβαδοτόπι, Καλή Βρύση). Αθήνα, Ιδιωτική Έκδοση, 1997. (на гръцки)
Външни препратки
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads