Данаил Юруков

Данаил Стоянов Юруков е български революционер, политик, дипломат и общественик.^[1]

Данаил Юруков
български революционер, политик, дипломат и общественик
Портретна снимка, източник: ДА „Архиви“
Роден	Данаил Стоянов Юруков 25 май 1852 г. Брацигово, Османска империя
Починал	16 юли 1926 г. (74 г.) София, Царство България
Депутат в Областното събрание на Източна Румелия Народен представител в: I ОНС   IV ОНС   V ОНС   VI ОНС
Семейство
Съпруга	Теофана Величкова-Юрукова
Деца	София Юрукова Георги Юруков

Биография

Роден е на 25 май 1852 година в Брацигово в заможно търговско семейство по произход от Костурско. Баща му Стоян Димитров Юруков е един от водачите на Априлското въстание в Брацигово, а след разгрома на въстанието е хвърлен в пловдивския зандан „Ташкапия“ заедно с бащата на Константин Величков, което е описано в книгата на К. Величков „В тъмницата“. Оттам Стоян Юруков е заточен заедно с брат му Никола Юруков в крепостта Сен Жан Д'Арк. Първоначално Данаил Юруков учи в родния си град, а след това в 1867 г. завършва Пловдивското българско училище. Между 1867 и 1878 г. се занимава с търговия. През 1876 г. се включва в подготовката на Априлското въстание.

След освобождението участва в ръководството на комитета „Единство“. От 20 януари 1878 г. е първи кмет на Брацигово. През 1878 г. става член на Татарпазарджишкия съд, а за няколко месеца между юни и октомври 1879 г. е съветник в местната префектура. Бил е депутат в Областното събрание на Източна Румелия. Между 1882 и 1885 г. е член на Постоянния комитет на Източна Румелия. Редактор е на в. „Съединение“. През 1885 г. става член на Временното правителство на Източна Румелия след провъзгласяване на Съединението.^[2] Става народен представител през 1886 г. при допълнителните избори. След контрапреврата от 11 август 1886 г. като русофил емигрира и се завръща през 1894 г. От 17 ноември 1894 до 2 ноември 1896 г. е кмет на град Пловдив,^[3] след което е депутат в IX обикновено народно събрание от Пещерска околия.^[4] През 1895 г. взема участие в създаването на Търговско-индустриалната камара в Пловдив. От 1900 г. редактира в. „Свободна дума“.^[5]

От 1901 до 1902 година е търговски агент в северномакедонския град Скопие, а от 1902 до 1904 година е в източномакедонския град Сяр.^[6][7]

На 18 декември 1914 година екзарх Йосиф I записва в дневника си:

„

Господин Юруков заминава днес като търговски агентин на Княжеството в Скопие и дохожда да [си] вземе сбогом. Той казва, че той отива в Скопие, но и той сам не знае на какво основание се е развила революционната организация, кой я крепи и защо, когато е явно, че България не е готова да предприема война против Турция. Той не вижда да има българското княжеско правителство програма по вънкашната си политика, която да я следват правителствата, които идат едно подир друго. Каравелов е противен на туй движение, защото България не е в състояние да решава сега македонския въпрос, но и той не взема коренни мерки. Вижда се, че няма една мисъл, управляваща машината, (която трябва да бъде в държавния глава) и че министерствата дохождат и се катурват, цапайки се в партийните интереси и страсти, безсилни и зависещи от княза. Финансово страната е в много лошо положение, а и кредит няма пред тия неуредици. Той, разумява се, беше много сдържан относно лицата и държавния глава и говори отвлечено за положението, а аз изваждам сам заключението, че главната вина за тая политика, безпринципна [и] неопределена, е княза и после партизанството на партиите, които се влачат на корем пред него, или нямат силата да му наложат да управлява конституционно.[8]

“

През 1922 година издава своите спомени, озаглавени „Спомени из политически живот на България“.^[5]

Женен е за Теофана Величкова-Юрукова, сестра на Константин Величков, с която имат двама сина (Васил и Георги) и две дъщери (София и Мара). София Юрукова създава през 1909 година първото издателство за преводна литература „Мозайка от знаменити съвременни романи“.

През 1926 година излиза книгата му „Размишления върху произхода на българите“, в която застъпва автохтонната теория и дава ценни сведения за българския език.

Други негови книги са: „Старо време“ и „Брацигово“.