Демир Борачев

Демир Димитров Борачев, с псевдоним Чичо, е български комунист, участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война, партизанин, военен деец, офицер, генерал-полковник.

Демир Борачев
български партизанин и генерал
Роден	23 февруари 1910 г. Николаевка, Царство България
Починал	18 януари 1995 г. (84 г.) София, България
Учил във	Военна академия на Генералния щаб на Русия
Партия	Българска комунистическа партия
Народен представител в: V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   [1]

Биография

Демир Борачев е роден в с. Николаевка, Варненско, на 23 февруари 1910 г.

Като ученик е активен член на Работническия младежки съюз от 1928 г. Член на БКП от 1931 г. От 1925 до 1931 г. е ученик в Духовната семинария в София. Студент в Шумен­с­кия учител­ски инс­титут (1931 – 1933) и секретар на институтската организация на Българския общ народен студентски съюз. Сек­ретар на окръж­ния комитет на Доб­ру­джан­с­кия младежки съюз и на окръж­ния комитет на Добруджанската революционна организация. Арес­туван е през май 1933 г. По процеса срещу шумен­с­ката военна кон­с­пирация е осъден на смърт по Закона за защита на държавата. Присъдата е заменена със затвор. Изтърпява я до май 1941 г. В затвора преподава История на БКП, политическа икономия и руски език.

След освобож­даването му от зат­вора е сек­ретар на вар­нен­с­кия сел­ски пар­тиен район на БКП, а след 22 юни 1941 г. като нелегален е член на воен­ната комисия при окръж­ния комитет на пар­тията.

Участва в съпротивителното движение през Втората световна война. Партизанин от май 1942 г. в чета „Народна дума“ (коман­дир и полит­комисар) в Коджа Бал­кан. От 1942 г. е член на окръж­ния комитет на БКП и върши нелегална организационна работа, като ръководи съз­даването на Вар­нен­с­ката пар­тизан­ска чета (Партизански отряд „Васил Левски“ (Варна)). От съз­даването ѝ през юли 1943 г. до януари 1944 г. е полит­комисар на Десета Варненска въстаническа оперативна зона на НОВА. От януари до 9 септември 1944 г. е командир на зоната. Два пъти задочно е осъждан на смърт.^[2]

След 9 септември 1944 г. е член на Бюрото на окръж­ния и облас­т­ния комитети на БКП и на облас­т­ния комитет на Отечествения фронт, началник на новосъздадените Народ­на гвар­дия и Народна милиция във Вар­нен­ски окръг. По решение на ЦК на БКП участва в пър­вия период на Отечествената война (1944 – 1945 г.) като помощник-командир (политкомисар) на IV Преславска пехотна дивизия. Награден е с 2 ордена „За храброст“. Отзован е от фронта и от март 1945 г. отново е на пар­тийна и организационна работа във Варна до октомври 1945 г.

По решение на ЦК на БКП става кадрови военен деец. В периода октомври 1945 – септември 1946 г. завършва курс за старши офицери във Военното училище в София. Завър­шва Вис­шият академични кур­сове „Вис­т­рел“ (октомври 1947 – декември 1948) и Вис­шата академия на Генерал­ния щаб на Съветската армия „К. Е. Ворошилов“ в СССР (ноември 1951 – ноември 1953). В периода октомври 1946 – октомври 1947 командир на осми стрелкови полк. От декември 1948 до ноември 1949 г. е командир на трета стрелкова дивизия. Между ноември 1949 и ноември 1950 г. е командир на четвърта стрелкова дивизия. Командир на седма мотострелкова дивизия (ноември 1950 – ноември 1951), корпус (1953), командващ Втора армия (11 декември 1954 – 3 август 1956) в Пловдив. Заместник-началник е на Генералния щаб (ноември 1953) по организационно-мобилизационните въпроси^[3]. По-късно завеж­да отдел „Админис­т­ративни органи“ на ЦК на БКП (1956 – 1960).^[4][5]

Замес­т­ник и първи заместник-министър на вът­реш­ните работи, отговарял за мобилизацион­ната готов­ност и за войс­ките на МВР (1960 – 1973).^[6][7]

Кандидат-член (от VII конгрес на БКП, 1958) и член (от VIII конгрес на БКП, 1962) на ЦК на БКП до 1990 г.^[8]

Военни звания: генерал-майор (1953), генерал-лейтенант (1959), генерал-полковник (1969). Той е един­с­т­веният бъл­гар­ски генерал, завършил пъл­ния курс на Софийската духовна семинария.^[9]

През октом­ври 1973 г. е изб­ран за заместник-председател на Национал­ния съвет на Отечествения фронт. Остава на този пост 14 години (1973 – 1987). След пенсиониране работи в Българския ловно-рибарски съюз.

Избиран е за народен пред­с­тавител в Пето, Шесто, Седмо и Осмо народни съб­рания.

Образование

• Софийска духовна семинария – (1925 – 1931)
• Шумен­с­ки учител­ски инс­титут (1931 – 1933)
• Военно училище, София, курс за старши офицери (октомври 1945 – септември 1946)
• Вис­ш академичен кур­с „Вис­т­рел“, СССР (октомври 1947 – декември 1948)
• Вис­ша академия на Генерал­ния щаб на Съветската армия „К. Е. Ворошилов“ в СССР (ноември 1951 – ноември 1953)

Военни звания

• Подполковник
• Полковник (септември 1946)
• Генерал-майор (1953)
• Генерал-лейтенант (19 септември 1959)
• Генерал-полковник (1969)

Награди

• Орден „За народна свобода 1941 – 1944 г.“ І степен (НРБ)
• Медал „За участие в антифашистката борба“ (НРБ)
• Орден „Червено знаме“ (НРБ)
• Орден „За храброст“, IV степен, 1 клас
• съветската военна награда Орден „Красной Звезды“(„Червена звезда“) (СССР).^[10]
• съветската военна награда Орден „Красного Знамени“(„Червено знаме“) (СССР)
• Орден „Девети септември – 1944 г.“ ІІ степен (НРБ)
• звание „Герой на социалис­тичес­кия труд“ (указ № 289 от 22 февруари 1980), (НРБ)
• четири ордена „Георги Димит­ров“ (1960, 1970) (НРБ)
• два ордена „Народна репуб­лика Бъл­гария“ – І степен (1959, 1964) (НРБ)

и много други бъл­гар­ски, съвет­ски и на други страни ордени и медали.^[11][12][13]

Мемоари

• Бойци. Спомени, Партиздат, София, 1982
• Пълномощници на Партията. Спомени за Отечествената война 1944 – 1945, Издателство на ОФ, София, 1985
• Една изповед..., Тип-топ прес, 2015, ISBN 978-954-723-145-0