Помощник-командирски институт

From Wikipedia, the free encyclopedia

Remove ads

Помощник-командирският институт е представителство на Комунистическата партия в командването на съответните военни формирования в българската армия. Помощник-командирите са наричани „политически представители“ и „партийни комисари“. Помощник-командирският институт е учреден с Министерска заповед № 352 на военния министър Дамян Велчев от 22 септември 1944 година. На същата дата са назначени помощник-командири на всички български полеви армии, на военновъздушните сили, както и на двата окупационни корпуса. Командирите на армии и техните помощник-командири назначават помощник-командирите на дивизии, а те заедно с командирите на дивизии от своя страна назначават помощник-командирите на полкове и така надолу по войсковите съединения. Общата бройка на назначените помощник-командири е 338 души[1]. Те са набирани от партизанските отряди, политическите затворници, концлагеристи и други близки до БКП съмишленици. В първата фаза на участие на българската армия във Втората световна война са назначени помощник-командири на армиите, дивизиите, полковете и дружините, а във втората фаза – на ротите (декември 1944 – май 1945). От началото на октомври 1944 г. е създадена служба „Помощник-командири“ с ръководител генерал-майор Крум Лекарски, помощник-министър на войната. Службата скоро след това е преобразувана в политически отдел на войската с началник Фердинанд Козовски. В началото на ноември 1944 г. е издадена първата инструкция за помощник-командирите „За политическата работа във войската“.[2]

Политическата принадлежност на помощник-командирите е свързана почти изцяло от БРП (к), въпреки че са назначени от комитетите на ОФ. Партийната принадлежност е следната: 1109 човека са членове на БРП (к), 353 са членове на РМС, 9 на БЗНС „Пладне“, 1 на НС „Звено“, 8 безпартийни и 4 нямат определена принадлежност – общо 1484 човека.[3] През 1946 г. съставът е още по-силно доминиран от БКП – 459 членове на партията и 3 от БЗНС.

Remove ads

Списък на помощник-командирите в българската армия

По-надолу е представен списък на помощник-командирите по родове войски и по тип на военната част, като са представени само помощник-командирите на по-големите войскови съединения като полкове, дивизии, бригади и армии. Там, където има информация за по-малки подразделения е представена в бележките под линия. В скобите са описани началните дати на заемането на поста.

Помощник командирите получават военни чинове съгласно поверените им съединения и части. С чин майор са помощник командирите на дружините, а с чин полковник са помощник командирите на полк, дивизия докато помощник командирите на армии са с военен чин генерал-майор.

На родове войски

На армии

Remove ads

На корпуси

На бригади

На дивизии

На полкове

Remove ads

На дружини

  • 3-та дружина от 7-и пехотен полк – Никола Ангелов, член на БКП[182].
  • 1-ва дружина от 10-и пехотен полк – Соломон Аладжем, член на РМС (от 1 октомври 1944)[183].
  • 1-ва дружина от 14-и пехотен полк – Кирил Граменов, партизанин (от септември 1944)[184].
  • 1-ва дружина от 24-ти пехотен полк – Милан Ангелов, партизанин (14 октомври 1944)[185].
  • 2-ра пехотна дружина от 25-и пехотен полк – Нешо Царевски, партизанин.[186]
  • 1-ва дружина от 35-и пехотен полк – Максим Айрянов, член на БКП (от 1 октомври 1944)[187].
  • 2-ра дружина от 47-и пехотен полк – Марин Мермерски, ятак на партизани (от 11 февруари 1945)[188]
  • 2-ра дружина от 1-ви гвардейски пехотен полк – Александър Ангелов, партизанин (от 15 септември 1944)[189].
  • 2-ра дружина от 2-ри гвардейски пехотен полк – Васил Алексов, член на БКП (септември-октомври 1944)[190].
  • 10-а свързочна дружина – Илия Алков, партизанин (от 4 октомври 1944)[191].
  • Манол Велев, политически командир на дружина в 27-и чепински полк[192]

На роти

  • 1-ва тежкокартечна рота към 11-и пехотен полк – Атанас Ангелов, член на РМС (18 февруари 1945)[193].
  • 2-ра ударна рота от 24-ти пехотен полк – Георги Попов, член на РМС (16 март 1945)[194].
  • 1-ва тежкокартечна рота към 42-ри пехотен полк – Стойчо Ангелов, политзатворник (22 февруари 1945)[195].
  • Свързочна рота към 46-и пехотен полк – Тодор Абаджиев, член на РМС[196].
  • 2-ра тежкокартечна рота към 46-и пехотен полк – Тодор Абаджиев (от 21 април 1945)[197].
  • 3-та ударна рота от 46-и пехотен полк – Димитър Велинов, член на бойна група[198]
  • 1-ва тежкокартечна рота към 59-и пехотен полк – Васил Ангелов, член на РМС (15 март 1945)[199].
  • 5-а ударна рота към 59-и пехотен полк – Васил Ангелов, член на РМС (26 май 1945)[200].
  • Минко Минков, помощник-командир на рота[201]
Remove ads

На отделения

  • отделение на трети противовъздушен артилерийски полк – Вълчо Ангелов, член на БКП (12 ноември 1944)[202].
  • 1-во артилерийско отделение от осми дивизионен артилерийски полк – Димитър Тодоров, партизанин[203]
  • 2-ро моторно артилерийско отделение на Общовойсковия моторен артилерийски полк – Стоян Попов, партизанин[204].
  • 2-ро товарно отделение на 9-и дивизионен артилерийски полк – Нешо Царевски, партизанин (от 9 ноември 1944).[205]
  • 3-то артилерийско отделение във втори конен артилерийски полк – Кольо Цонев, партизанин (от 3 октомври 1944).[206]
  • 3-то артилерийско отделение в трети дивизионен артилерийски полк – Стою Сандалски, партизанин (25 септември 1944 – 22 януари 1945)[207]
  • 3-то артилерийско отделение в 10-и дивизионен артилерийски полк – Делчо Байчев, партизанин (от 28 септември 1944)[208]
  • 3-то артилерийско отделение в 16-и дивизионен артилерийски полк – Георги Найденов, партизанин (7 януари-31 юли 1945)[209].
  • артилерийско отделение – Тодор Желев, политически затворник[210]
Remove ads

На батареи

  • 4-та батарея от 12 дивизионен артилерийски полк – Павел Ангелов, партизанин (16 април 1945)[211].
  • 9-а батарея от първи армейски артилерийски полк – Иван Янков[212]
  • 9-а батарея от десети дивизионен артилерийски полк – Теньо Ангелов (9 март 1945)[213].
  • Домакинска батарея от 6-и дивизионен артилерийски полк – Илия Алексиев[214].

Медицински звена

  • VIII армейска лекохирургическа болница – д-р Евгений Аврамов (от 25 март 1945)[215].
  • VIII армейска тежкохирургическа болница – д-р Георги Аналиев, ятак, член на РМС.[216]
  • 10-а дивизионна болница – д-р Георги Аналиев, ятак, член на РМС.[217]

Други

  • Етапна инспекция – Димитър Найденов, политзатворник (16 април 1945)[218]
  • Първа етапна инспекция – Димитър Далаков, политзатворник[219]
  • Свързочен отдел при първа българска армия – Димитър Йосифов, политзатворник (1 декември 1944)[220]
  • Торпедна флотилия – Петър Калчев, член на БКП (16 октомври 1944)[221]
  • Минна флотилия – Паскал Паскалев, член на БКП (15 септември 1944)[222]; Иван Койнов, член на БКП (25 декември 1944)[223]
  • Българска армия – Иван Кинов, помощник-началник на Военноучебните заведения (8 септември 1944)[224]
  • Противовъздушна артилерия – Пенчо Плачков, член на БКП (С МЗ № 202 от 23 декември 1944)[225]
  • ЖП войски при БДЖ – Стоил Самунов (5 октомври 1944)[226]
  • ЖП войски при Главното командване – Петър Фенерков (4 октомври 1944)[227]
  • Въздушна ескадра – Спас Спасов, лагерист, член на РМС (22 септември 1944)[228]
  • Инженерно-свързочен отдел към четвърта армия – Пешо Шиновски, също така инструктор към армията (1 октомври 1944)[229]
  • Инструктор към щаба на втора армия и представител на политическия отдел при първа армия – Ламби Данаилов, ятак (От 22 септември до 10 декември 1944)[230]
  • Атанас Манолов Христов (1918 – ?)[231].
  • Димитър Ганчев[232]
  • адютант на помощник-командира на 16-а пехотна дивизия – Стою Сандалски, партизанин (от 22 януари 1945)[233]
  • Мирчо Стойков, помощник-командир[234]
  • Христо Русков, помощник-командир на дивизия[235]
  • Иван Гинчев[236]
  • 12 дивизионен военноразузнавателен ескадрон – Тоньо Петков (1 декември 1944)[237][238]
Remove ads

Източници

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads
Remove ads