Джеръми Айрънс

британски актьор From Wikipedia, the free encyclopedia

Джеръми Айрънс
Remove ads

Джеръми Джон Айрънс (на английски: Jeremy John Irons) е английски филмов, телевизионен и театрален актьор.

Бързи факти Роден, Религия ...

Носител е на множество награди, сред които почетна награда „Сезар“ (2002), награда „Оскар“ (1991), награда „Тони (1984), награда „Давид на Донатело“ (1991), награда на Гилдията на киноактьорите (2007 г.), две награди „Златен глобус“ (1991, 2007), три награди „Еми“ (1997, 2006, 2014) и много други. Номиниран е по веднъж за награда „Грами“ (1985) и за награда „Сатурн“ (1990), 2 пъти за наградите на БАФТА (1982), три пъти за наградите „Сателит“ (1997, 2005 и 2009).[1][2]

През 1996 г. Айрънс става 14-ият изпълнител, спечелил Тройната корона на актьорското майсторство: „Оскар“ за най-добър актьор в главна роля за игралния филм от 1990 г. „Обрат на съдбата“, „Тони“ за най-добър театрален актьор за постановката от 1984 г. „Истинско нещо“ и „Еми“ за изключително изпълнение на глас зад кадър за документалния филм от 1996 г. „Великата война и формирането на 20 век: Война без край“ (1996), за изключителен поддържащ актьор в минисериал или филм в телевизионния сериал от 2005 г. „Елизабет I“ и за изключителен разказвач в епизода „Лъвска игра“ на документалния сериал от 2013 г. „Седмица на големите котки“.[3]

Remove ads

Биография и кариера

Ранни години

Джеръми Айрънс е роден на 19 септември 1948 г. в град Каус на о-в Уайт, Англия в семейството на Пол Дюган Айрънс (1913 – 1983) – счетоводител и Барбара Ан Бретън Браймър (родена Шарп; 1914 – 1999) – домакиня.[4] Заедно с английския той има шотландски и ирландски произход, проследявайки корените си до Графство Корк. Айрънс има брат Кристофър (роден 1943 г.) и сестра Фелисити Ан (родена 1944 г.).

Като малък посещава Англия веднъж годишно и не обича математиката. Учи в мъжкия интернат „Шерборн“ в Дорсет от 1962 до 1966 г., където практикува любимата си конна езда. Свири на барабани и хармоника в 4-членната училищна група на име The Four Pillars of Wisdom (от англ. „Четирите стълба на мъдростта“).[5] Мечтае да стане ветеринарен лекар.

Актьорска кариера

Ранни години

Айрънс се обучава за актьор в Театрална школа „Бристъл Олд Вик“ в продължение на 2 години. За да придобие практически опит, той става част от театралната трупа „Бристъл Олд Вик“ и играе в редица театрални постановки в град Бристъл. През 1971 г. се мести в Лондон и на 17 ноември 1971 г. е в ролите на Йоан Кръстител и Юда Искариотски в пиесата „Божие заклинание“ (Godspell) в „Раундхаус“, а след това и в Театър „Уиндам“ с общо 1128 участия.[6] Развива успешна кариера на театрален актьор в „Уест Енд“, а в средата на 80-те години играе три главни роли в постановки на Кралската шекспирова компания.

Телевизия

Телевизионната му кариера започва по британската телевизия в началото на 70-те години и включва участия в детския сериал Play Away и ролята на Ференц Лист в сериала на Би Би Си „Известна жена“ (Notorious Woman, 1974). По-важните му участия са в адаптацията в 13 епизода на романа на Хърбърт Бейтс „Любов към Лидия“ (Love for Lydia) за телевизия „Лондон Уикенд“ през 1977 г. и ключовата му роля на пушещ лула германски студент в романтична връзка с героинята на Джуди Денч в адаптацията на романа на Ейдън ХигинсЛенгриш, слезни“ (Langrishe, Go Down, 1978) по сценарий на Харолд Пинтър за телевизия Би Би Си.

Ролята, която значително вдига реномето му, е тази на Чарлз Райдър в „Завръщане в Брайдсхед“ – телевизионна адаптация от 1981 г. на едноименния роман на Ивлин Уо. Излъчен за пръв път по Ай Ти Ви, сериалът се нарежда сред най-успешните британски телевизионни драми, а Айрънс получава номинация за Златен глобус.[7] Сериалът го събира повторно с Антъни Андрюс, с когото вече е играл в The Palisers – телевизионната адаптация от 1974 г. на едноименните романи на Антъни Тролъп. През 1981 г. се снима във филма „Жената на френския лейтенант“ (известен и със заглавието „Грешницата от Лайм Риджис“) с Мерил Стрийп по едноименния роман на Джон Фаулз.

След тези големи успехи през 1982 г. той изпълнява главната роля на полски строител в изгнание, работещ в района на Туикънъм в Югозападен Лондон, в независимия филм на Йежи Сколимовски Moonlighting. На 23 март 1991 г. Айрънс води американското предаване с комедийни скечове Saturday Night Live по телевизия Ен Би Си и се появява в ролята на Шерлок Холмс в скеча за партито-изненада за Шерлок Холмс.[8] През март 2004 г. актьорът участва в благотворителното комедийно предаване по Би Би Си Comic Relief, където е в ролята на Сивиръс Снейп в скеча „Хари Потър и тайното нощно гърне от Азербейджан“. (Harry Potter and the Secret Chamberpot of Azerbaijan) – пародия на филмите за Хари Потър.[9][10]

През 2005 г. Айрънс печели както наградата „Еми“, така и наградата „Златен глобус“ за поддържащата си роля в телевизионния минисериал „Елизабет I“, в който участва с Хелън Мирън (Кралица Елизабет I). Година по-късно той е един от участниците в третия сезон на документалната поредица на Би Би Си „Какъв си мислиш, че си ти?“ (Who Do You Think You Are?).[11] През 2008 г. играе лорд Ветинари в „Цветът на магията“ по едноименната книга на Тери Пратчет, адаптация за канал Sky One.

Thumb
Актьорът на Филмовия фестивал в Берлин през 2011 г.

През 2009 г. Айрънс е в ролята на фотографа Алфред Щиглиц редом до Джоан Алън в ролята на художничката Джорджия О‘Киф в биографичния филм на Lifetime TelevisionДжорджия О'Киф“.[12] Той се появява и в документалния филм Faoi Lan Cheoil по ирландския телевизионен канал TG4, в който се учи да свири на цигулка.

На 12 януари 2011 г. е гост-звезда в епизода „Маска“ на американския телевизионен сериал „Закон и ред: Специални разследвания“, където играе д-р Кептън Джексън, секс терапевт.[13] Той играе и в епизода „Тотем" от 30 март 2011 г. През 2011 г. Айрънс е звездата на американския кабелен телевизионен канал „Шоутайм“ в сериала „Династията на Борджиите“ – художествено пресъздаден разказ за едноименната ренесансова династия. На 8 ноември 2018 г. е съобщено, че Айрънс е избран за ролята на Ейдриън Вейд в сериала „Пазителите“ (Watchmen) по телевизия HBO.[14]

Кино

Айрънс дебютира в киното в биографичния филм „Нижинский“ през 1980 г. Той се появява спорадично във филми през 80-те и 90-те години, включително в носителя на Златната палма в КанМисията“ през 1986 г., и в ролята на близнаци гинеколози в „Смъртоносна връзка“ на Дейвид Кронънбърг през 1988 г. Други филми включват „Дани – световният шампион“ (Danny the Champion of the World, 1989), „Обрат на съдбата“ (1990), за който печели наградата „Оскар“ за най-добра мъжка роля, „Кафка“ (1991), „Вреда“ (1993), „Мадам Бътерфлай“ (1993), „Къщата на духовете“ (1993), в който отново си с партнира с Глен Клоуз и Мерил Стрийп, „Умирай трудно 3“ (1995) с участието на Брус Уилис и Самюъл Джаксън, „Открадната красота“ на Бернардо Бертолучи (1996), римейкът на „Лолита“ от 1997 г. и „Желязната маска“ от 1998 г., където е в ролята на мускетаря Арамис – антипод на Леонардо ди Каприо.

Други негови роли са тези на злия магьосник Профион във фентъзи филма „Подземия и дракони“ (2000) и Рупърт Гулд в „Географска дължина“ (Longitude, 2000). Той играе Юбер-Морлок във филма „Машината на времето“ (2002). През 2004 г. е главният герой във „Венецианският търговец“. През 2005 г. се появява във филмите „Казанова“, където е антипод на Хийт Леджър, и в „Небесно царство“ на Ридли Скот. Заедно с Джон Малкович играе в два филма: „Желязната маска“ (1998) и „Ерагон“ (2006), въпреки че в последния нямат общи сцени. През 2000 г. е член на журито на Филмовия фестивал в Кан, а през 2007 г. – на този в Сараево.[3]

Thumb
Актьорът на San Diego Comic Con International през 2015 г.

През 2008 г. Айрънс си партнира с Ед Харис и Виго Мортенсен в „Апалуза“, режисиран от Харис. През 2011 г. се появява заедно с Кевин Спейси в трилъра „Предел на риска“.[15] През 2012 г. участва и работи като изпълнителен продуцент на документалния филм за околната среда Trashed.[16] Актьорът играе математика Г. Х. Харди във филма от 2015 г. „Човекът, който познаваше безкрайността“ и Алфред Пениуърт във филма на Уорнър БросБатман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ (2016)[17] и „Лигата на справедливостта“ (2017). През 2018 г. е генерал Владимир Корчной в шпионския трилър на Франсис ЛорънсЧервената лястовица“, базиран на едноименната книга на Джейсън Матюс.[18]

През 2021 г. се очаква да излезе филмът „Гучи“ на Ридли Скот за убийството на известния италиански моден стилист Маурицио Гучи, в който Айрънс е в ролята на Маурицио Д'Анкона (псевдоним на Родолфо Гучи), италиански актьор и предприемач, баща на жертвата, и си партнира със звезди като Джаред Лето, Ал Пачино, Лейди Гага и др.[19]

Театър

Thumb
Джеръми Айрънс през 1999 г.

Айрънс е работил с Royal Shakespeare Company три пъти – през 1976, 1986 – 87 и 2010 г.[20] След години на успех в театрите на „Уест Енд“ в Лондон той дебютира в Ню Йорк през 1984 г. и печели наградата „Тони“ за изпълнението си на Бродуей в пиесата на Том Стопард „Истинско нещо“ (The Real Thing) заедно с Глен Клоуз.

След отсъствие от лондонската сцена в продължение на 18 години, през 2006 г. актьорът участва заедно с Патрик Малахайд в театралната адаптация на Кристофър Хемптън на романа на Шандор Мараи „Свещите изгарят докрай“ (Embers) в Театъра на Херцога на Йорк.[21]

Айрънс дебютира на сцената на Кралския национален театър в Лондон в ролята на бившия британски премиер Харолд Макмилан (1957 – 1963) в Never So Good – нова пиеса на Хауърд Брентън, която открива сезона в Малък театър на 19 март 2008 г.[22] През 2009 г. актьорът играе на Бродуей като антипод на Джоан Алън в пиесата „Импресионизъм“.[23] Пиесата е на сцена от 24 март 2009 г. в Театър „Джералд Шьонфелд“, но е прекратена на 10 май поради лош прием.[24]

Други сфери

Озвучаване

Айрънс развива активна звукозаписна дейност в различни области. Чете аудиокнигитеЗавръщане в Брайдсхед“ на Ивлин Уо, „Алхимикът“ на Паулу Коелю, „Лолита“ на Владимир Набоков и „Джеймс и гигантската праскова“ на Роалд Дал.

Той е хвален за записа на поезията на Т. С. Елиът за BBC Radio 4.[25] Започвайки през 2012 г. с „Пустата земя“, Айрънс записва Four Quartets през 2014 г., Love Song of J. Alfred Prufrock на стогодишнината от публикуването ѝ през 2015 г. и Old Possums' Book of Practical Cats през 2016 г. Накрая завършва записа на целия ТС Елиът, който е излъчен на Новата 2017 година.

През 2020 г. Айрънс е един от 40-те британски гласа, изчитащи от три до четири стиха (излъчвани ежедневно) на „Балада за Стария моряк“ – поема от 18 век в 150-стиха на Самюъл Тейлър Колридж.[26]

Thumb
Скар от „Цар лъв“.

Една от най-известните му филмови роли е тази на злодея Скар, която озвучава в анимационния филм на Уолт Дисни ПикчърсЦар лъв“ (1994). Айрънс озвучава още три други атракции на Дисни Уърлд. От октомври 1994 г. до юли 2007 г. е разказвач в атракцията Spaceship Earth в тематичния парк Epcot във Флорида.[27] Той е и разказвачът на английски в атракцията Studio Tram Tour: Behind the Magic в тематичния парк на Уолт Дисни Студиос в Дисниленд Париж.[28] Айрънс озвучава Хърбърт Уелс в англоезичната версия на бившата атракция на Дисни The Timekeeper и също така повтаря ролята си на Скар във Fantasmic! – вечерното шоу на Дисниленд във Флорида, Калифорния и близо до Токио. Той е и един от разказвачите в комплекта от 4 CD-та с „Щастливият принц и други истории“, продуциран от Марк Синден и продаван в помощ на Кралския театрален фонд.[29]

Айрънс чете англоезичната версия на аудиогида за Уестминстърското абатство в Лондон.[30] Той дава гласа си на два големи документални филма на Националното географско дружество: „Окото на леопарда“ (Eye of the Leopard, 2006)[31] и „Последните лъвове“ (The Last Lions, 2011).[32] Между 2009 г. и 2012 г. е разказвач на продуцираната във Франция документална поредица за вулканите „Животът под огън“ (Life on Fire). Премиерата на сериала е по американската PBS на 2 януари 2013 г.

През 2008 г. двама изследователи – езиковед и звукорежисьор – откриват, че „перфектният [мъжки] глас“ е комбинация от гласовете на Айрънс и Алън Рикман на базата на извадка от 50 гласа.[33] По стечение на обстоятелствата двамата актьори играят братя в поредицата „Умирай трудно“. Говорейки с 200 думи в мин. и правейки пауза от 1,2 сек. между изреченията, Айрънс се доближава много до идеалния гласов модел. Лингвистът Андрю Лин обяснява защо неговите „дълбоки дрезгави тонове“ вдъхват доверие у слушателите.[33] Айрънс рецитира и говоримите части, основно Late Lament, за турнето за 50-годишнината на Муди Блус Days Of Future Passed и се появява във видеопрезентацията.[34]

Музика

През 1985 г. Айрънс режисира музикален видеоклип на Карли Саймън и нейния популярен хит сингъл Tired of Being Blonde, а през 1994 г. има епизодична роля във видеото към хитовия сингъл на Еластика Connection.[35]

Айрънс допринася и за други музикални изпълнения, записвайки Façade на Уилям Уолтън с дама Пеги Ашкрофт, The Soldier's Tale на Стравински, дирижиран от самия композитор, и през 1987 г. песните на Лернър и Лоуи от мюзикъла „Моята прекрасна лейди“ (My Fair Lady) с дама Кири Те Канава, издаден от Дека Рекърдс. Айрънс пее части от „Бъди готов“ във филма „Цар Лъв“.

За да отбележи 100-годишнината от рождението на Ноъл Кауърд, през 1999 г. Айрънс изпява подбор от песни на Last Night of the Proms в Роял Албърт Хол в Лондон, завършвайки с „Лондонска гордост“ (London Pride) – патриотична песен, написана през пролетта от 1941 г. по време на Блица.[36] През 2003 г. играе Фредрик Егерман в нюйоркската възстановка на мюзикъла „Малка нощна музика" (A Little Night Music) по текст и музика на Стивън Зондхайм. Две години по-късно се появява като крал Артур в мюзикъла на Лернър и Лоуи „Камелот" на Холивуд Боул. През 2006 г. изпълнява песента на Боб Дилън Make You Feel My Love в благотворителния албум Unexpected Dreams – Songs From the Stars.[37]

През 2009 г. Айрънс участва в албума Wintercoast на британската прогресив група Тъчстоун, записвайки повествователното въведение към него.[38] Записът е направен в Ню Йорк през февруари 2009 г. по време на репетиции за пиесата му на Бродуей „Импресионизъм“.

Remove ads

Личен живот

Брак, деца и местожителство

През 1969 г. Айрънс се жени за Джули Халам, но бракът им е анулиран същата година.

Thumb
Замъкът на Айрънс

На 28 март 1978 г. се жени за втори път – за ирландската актриса Шинейд Кюзак.[4] Имат двама сина: Самюъл „Сам“ Айрънс (роден на 16 септември 1978 г.), който работи като фотограф и участва заедно с баща си в игралния филм „Дани – световният шампион“, и Максимилиан Пол Айрънс, известен като Макс Айрънс (роден на 17 октомври 1985 г.), също актьор. И двамата синове на Айрънс са се появявали във филми с баща си. Със съпругата си актьорът играе във филмите „Открадната красота“ (1996) и „Мочурища“ (1996).

Айрънс притежава замък от средата на 15 век: Kilcoe Castle, който реставрира при закупуването му. Замъкът се намира на остров близо до Ballydehob, Графство Корк, Ирландия[39] и е боядисан в традиционен цвят охра, за който погрешно се твърди, че е „розов“.[40] Актьорът има и друга ирландска резиденция в централния дъблински квартал The Liberties, както и дом в родния му град Каус, ферма в Уотлингтън, Оксфордшър и къща Mews в Нотинг Хил в Лондон.[41]

Религиозни и политически възгледи

Айрънс определя себе си като католик.[42] и заявява: „Не ходя много на църква, защото не обичам да принадлежа към клуб и не ходя на изповед или нещо подобно, не вярвам в това. Но се опитвам да съм наясно къде се провалям и от време на време ходя на служба. Не бих понесъл факта да съм човек без духовна страна, защото [така] не би имало какво да те подхранва в живота освен терапията на пазаруването.“[43]

През 1998 г. Айрънс и съпругата му са посочени в списъка на най-големите частни финансови дарители на Лейбъристката партия една година след завръщането ѝ в управлението с победата на Тони Блеър на общите избори в Обединеното кралство през 1997 г. след 18 години в опозиция.[44] Той е и една от 40-те известни личности, които подкрепят преизбирането на представителката на Зелената партия на Англия и Уелс Каролайн Лукас на общите избори във Великобритания през 2015 г., въпреки че не подкрепят самата партия.[45]

През 2004 г. Айрънс публично заявява подкрепата си за Провинциалния алианс (Countryside Alliance) – британска организация, популяризираща въпроси, свързани със селските райони като земеделие, малък бизнес и спортове като лов и риболов, целяща да „даде глас на селските райони във Великобритания". Според актьора Законът за лова от 2004 г., който забранява лова на диви бозайници (по-специално лисици, елени, зайци и норки) с кучета в Англия и Уелс, е „скандално посегателство срещу гражданските свободи“ и „един от двата най-опустошителни парламентарни вотове през миналия век“.[46]

През 2007 г. в рубриката „Въпроси и отговори“ на вестник „Гардиън“ Айрънс посочва Тони Блеър като съвременника, на когото най-силно се възхищава, и това е поради факта, че „той живее публично със съзнанието, че не е съвършен“. Джордж Уокър Буш е съвременникът, когото Айрънс не може да понася, заявявайки, че „за да заеме позицията си, той трябваше да [но не] се обгради с по-надеждни хора“.[47]

Каузи и благотворителност

На връчването на наградите „Тони“ през 1991 г. Айрънс е една от малкото знаменитости, които носят червена лента в подкрепа на борбата срещу СПИН. Той е първата знаменитост, която я носи на екрана.[48]

Актьорът е откровен критик на смъртното наказание и подкрепя кампанията на правозащитната организация Амнести Интернешънъл UK за премахването му в световен мащаб.[49] Той смята, че то нарушава две основни човешки права: правото на живот и правото никой да не подлежи на изтезания, и добавя, че макар лицата, обвинени в престъпление, да са злоупотребили с тези права, това да подкрепяш да им бъде причинено същото е все едно да си един от тях.[49]

През 2009 г. Айрънс подписва петиция в подкрепа на полския филмов режисьор Роман Полански, призовавайки за освобождаването му, след като Полански е арестуван в Швейцария във връзка с обвинението си за дрога и изнасилване на 13-годишно момиче от 1977 г.[50]

През 2011 г. актьорът е критикуван в British Medical Journal за дейностите си по набиране на средства в подкрепа на The College of Medicineлобистка група за алтернативна медицина във Великобритания, свързана с принц Чарлз.[51]

През 2013 г. Айрънс предизвика дискусия с интервюто си за HuffPost. В него той заявява, че макар да няма твърдо мнение за еднополовите бракове, той смята, че те пораждат интересни въпроси като например дали узаконяването им ще отвори вратата за връзки вътре в семейството: „Възможно ли е баща да се ожени за сина си?“, пита той и твърди, че това „не е кръвосмешение между мъже“, защото „кръвосмешение има, за да ни предпазва от близкородствено размножаване, а мъжете не се размножават [помежду си]“; той също така си задава въпроса дали еднополовите бракове ще позволят на бащите да предават имуществото на синовете си, без да бъдат облагани с данъци.[52] По-късно Айрънс изяснява коментарите си, казвайки, че просто е искал да даде пример за ситуация в състояние да доведе до „правна треска“ относно законите, позволяващи еднополовите бракове, и че е бил интерпретиран погрешно. Добавя, че някои гей връзки са „по-здравословни“ от хетеросексуалните.[53] Той заявява в интервю за Би Би Си, че му се ще да си е затварял устата, преди да попита дали при узаконяването на еднополовите бракове бащите ще могат да се женят за синове си.[54][55]

Актьорът подкрепя законната възможност за аборт, като казва, че вярва, че „жените трябва да имат правото да вземат решението". Въпреки това се съгласява с привърженик на Движението против абортите и е цитиран да казва, че „църквата има право да твърди, че абортът е грях“.[56]

Айрънс е патрон на Emergency Response Team Search and Rescue (ERTSAR), който е признат от ООН за животоспасителен екип за търсене и спасяване при бедствия и е регистрирана благотворителна организация. Базиран е в родния му окръг Оксфордшър, Англия. Айрънс подкрепя редица други благотворителни организации, включително Prison Phenix Trust в Англия и базираната в Лондон Evidence for Development, която се стреми да подобри живота на най-нуждаещите се хора по света чрез предотвратяването на глада и чрез доставката на хранителни помощи.[57][58] През 2000 г. Айрънс получава наградата „Златна плоча“ (Golden Plate Award) на Американската академия за постижения, връчена от члена на Съвета за награждаване Оливия де Хавиланд по време на Международната среща на върха в Лондон.[59][60]

През 2010 г. Айрънс участва в промоционалното видео[61] на The 1billionhungry Project – световен стремеж за привличане на поне един 1 млн. подписа в петиция, призоваваща международните лидери да преместят глада на върха на политическия дневен ред.[62]

Актьорът е назначен за Посланик на добра воля на Организацията по прехрана и земеделие на ООН през 2011 г.[63] През 2013 г. е разказач в документалния филм на Андрю Лауер Sahaya Going Beyond за работата на благотворителната организация Sahaya International.[64]

През ноември 2015 г. Айрънс подкрепя кампанията No Cold Homes на британската благотворителна организация Turn2us.[65] Той е една от близо 30-те знаменитости, сред които Хелън Мирън, Хю Лори и Ед Шийрън, които даряват зимни дрехи за кампанията, като приходите са използвани в помощ на хората в Обединеното кралство за отоплението на домовете им през зимата.[66]

Айрънс е патрон на Chiltern Shakespeare Company, която представя шекспирови пиеси ежегодно в Бекънсфийлд, Бъкингамшър,[67] и на базираната в Лондон драматична школа The Associated Studios.[68] Той получава почетно доживотно членство в Юридическото дружество на Университетския колеж в Дъблин през септември 2008 г. в чест на приноса му към телевизията, киното, аудиото, музиката и театъра.[69][70] Също така през 2008 г. става Почетен доктор на университета „Саутхамптън Солент“. На 20 юли 2016 г. е обявен за Kанцлер на Университет „Бат Спа“ – церемониална фигура на университета, която има и важна посланическа роля.[71]

Допълнителна информация

Айрънс говори перфектно френски език,[72] обича ските и градинарството, и е отличен конеездач. Привърженик е на английския футболен отбор ФК „Портсмут“. Заклет пушач е, но не обича да пие. Бил е близък приятел с милиардера-филантроп Пол Гети.[3]

Remove ads

Признание

Награди

  • 1979: Награда Clarence Derwent за най-добър актьор в поддържаща роля (пиеса „Задната колона“)
  • 1984: Награда „Тони“ за най-добър актьор в пиеса („Истинско нещо“)
  • 1984: Награда на Драматургичната лига за изключителен актьор в пиеса („Истинско нещо“)
  • 1987: Давид на Донатело за най-добър чуждестранен актьор („Мисията“)
  • 1988: Награда на Нюйоркските филмови критици за най-добър актьор („Смъртоносна връзка“)
  • 1989: Награда „Джини“ за най-добър актьор в главна роля („Смъртоносна връзка“)
  • 1989: Награда на Асоциацията на чикагските филмови критици за най-добър актьор („Смъртоносна връзка“)
  • 1990: Награда на Асоциацията на лосанджелистките филмови критици за най-добър актьор („Смъртоносна връзка“)
  • 1990: Награда „Франсоа Трюфо“ на филмов фестивал „Джифони“
  • 1990: Награда на Кръга на филмовите критици от Канзас сити за най-добър актьор („Обрат на съдбата“)
  • 1991: Оскар за на-добра главна мъжка роля („Обрат на съдбата“)
  • 1991: „Златен глобус“ за най-добър актьор в драма („Обрат на съдбата“)
  • 1991: Награда на Асоциацията на чикагските филмови критици за най-добър актьор („Обрат на съдбата“)
  • 1991: Награда на Дружеството на бостънските филмови критици за най-добър актьор („Обрат на съдбата“)
  • 1991: Награда на Националното дружество на филмовите критици на САЩ („Обрат на съдбата“)
  • 1994: Награда „Ани“ за най-добро постижение за аудио изпълнение („Цар лъв“)
  • 1994: Награда „Сант Жорди“ за най-добър чуждестранен актьор („Вреда“, „Мадам Батърфлай“ и „Мочурища“)
  • 1997: Награда „Еми“ за изключително гласово изпълнение („Зигфрид Сасон“ в еп. War without End на документалния филм The Great War and the Shaping of the 20th Century)
  • 1997: Награда на Филмовия фестивал „Пюсан“
  • 1997: Награда „Доносция“ на Международния филмов фестивал „Сан Себастиан“ за цялостен принос
  • 1998: Европейски филмови награди за цялостен принос
  • 2000: Награда „Златна плоча“ на Американската академия за постижения
Thumb
2014 г., Награди „Сезар“.
  • 2002: Почетен „Сезар“
  • 2006: „Еми“ за изключителна поддържаща мъжка роля за минисериал или филм („Елизабет I“)
  • 2006: Награда на Онлайн филмова и телевизинна асоциация за най-добър актьор в поддържаща роля във филм или минисериал („Елизабет I“)
  • 2007: „Златен глобус“ за най-добър актьор в поддържаща роля в сериал, минисериал или тв филм („Елизабет I“)
  • 2007: Награда на Гилдията на киноактьорите за най-добър актьор в телевизионен филм или минисериал („Елизабет I“)
  • 2012: Награда „Робърт Олтман“ (награди „Независим дух“) („Предел на риска“), споделена
  • 2013: Награда „Хуадинг“ за цялостен принос
  • 2014: „Еми“ за изключителен разказвач (еп. Game of Lions на документалния сериал Big Cat Week)
  • 2015: Награда на филмовия фестивал „Златен портокал“ в Анталия за цялостен принос
  • 2017: Награда YoGa (Специална награда) за най-преекспониран актьор (Assassin's Creed (2016) „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ (2016), „Кореспонденцията“ (2016), „Небостъргач“ (2015), „Човекът, който познаваше безкрайността“ (2015) и „Надпревара“ (2016))
  • 2019: Награда „Сант Жорди“ за цялостен принос

Номинации

  • 1982 „Еми“ за изключителен актьор в сериал или филм („Завръщане в Брайдсхед“)
  • 1982: БАФТА за най-добър актьор („Жената на френския лейтенант“)
  • 1982: БАФТА за най-добър актьор („Завръщане в Брайдсхед“)
  • 1983: „Златен глобус“ за най-добър актьор в минисериал или телевизионен филм („Завръщане в Брайдсхед“)
  • 1985: „Грами“ за най-добър албум с речитатив, с Глен Клоуз (пиеса „Истинско нещо“)
  • 1987: „Златен глобус“ за най-добър актьор в драма („Мисията“)
  • 1987: „Давид на Донатело“ за най-добър чуждестранен актьор („Мисията“)
  • 1988: Награда на Кръга на нюйоркските филмови критици за най-добър актьор („Обрат на съдбата“)
  • 1989: Европейска сребърна панделка на италианския синдикат на филмове журналисти („Смъртоносна връзка“)
  • 1990: „Сатурн“ на Академията за научна фантастика, фентъзи и филми на ужасите на САЩ („Смъртоносна връзка“)
  • 1990: Награда на Кръга на нюйоркските филмови критици за най-добър актьор („Обрат на съдбата“)
  • 1994: Награди Awards Circuit Community за най-добър актьор в поддържаща роля („Цар лъв“)
  • 1995: MTV Movie + TV за най-добър злодей (Скар в „Цар лъв“)
  • 1997: „Сателит“ за най-добър актьор в поддържаща роля в драма („Открадната красота“)
  • 1999: MTV Movie + TV за най-добра целувка („Лолита“)
  • 2003: „Призма“ за изпълнение в тв филм или минисериал („Последно обаждане“)
  • 2005: „Сателит“ за най-добър актьор в поддържаща роля в комедия или мюзикъл („Да бъдеш Джулия“)
  • 2009: „Сателит“ за най-добър актьор в минисериал или тв филм („Джорджия О'Киф“)
  • 2010: „Златен глобус“ за най-добър актьор в минисериал или телевизионен филм („Джорджия O'Киф“)
  • 2010: Награда на Гилдията на киноактьорите за най-добър актьор в тв филм или минисериал („Джорджия O'Киф“)
  • 2011: Онлайн филмова и телелвизионна асоциация за най-добър актьор в драматичен сериал („Закон и ред: Специални разследвания“)
  • 2011: „Готам“ за най-д0бър актьорско изпълнение в екип („Предел на риска“), споделена
  • 2011: „Златна нимфа“ на Телевизионен фестивал „Монте Карло“ за изключителен актьор в драматичен сериал („Династията на Борджиите“)
  • 2011: Награда на Дружеството на филмовите критици „Феникс“ за най-добър актьорски екип („Предел на риска“), споделена
  • 2012: „Златен глобус“ за най-добър актьор в тв сериал – драма („Династията на Борджиите“)
  • 2012: Награди AARP (Филми за пораснали) за най-добър поддържащ актьор („Предел на риска“)
  • 2012: Награда на Асоциацията на филмовите критици от Охайо за на-добър актьорски състав („Предел на риска“), споделена
  • 2013: Награда Behind the Voice на озвучителните актьори за най-добро мъжко вокално изпълнение в телевизионен сериал в гостуваща роля („Семейство Симпсън“)
  • 2014: Награда на Гилдията на киноактьорите за най-добър актьор в телевизионен филм или минисериал („Кухата корона“)
  • 2020: „Еми“ за изключителен актьор в сериал с край или филм („Стражи“)
  • 2020: Онлайн филмова и телевизионна асоциация за най-добър актьор в кино или сериал с край („Стражи“)
Remove ads

Участия

Повече информация година, заглавие ...
Повече информация година, заглавие ...
Повече информация година, заглавие ...
Повече информация година, ориригинално заглавие ...
Повече информация година, оригинално заглавие ...
Повече информация година, оригинално заглавие ...
Повече информация година, заглавие ...
Remove ads

Източници и бележки

Външни препратки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads