Джеръми Айрънс

Джеръми Джон Айрънс (на английски: Jeremy John Irons) е английски филмов, телевизионен и театрален актьор.

Джеръми Айрънс Jeremy Irons
британски актьор
Джеръми Айрънс (2014)
Роден	Джеръми Джон Айрънс 19 септември 1948 г. (77 г.) Каус, Англия, Великобритания
Религия	католик
Националност	Англия  Великобритания
Учил в	Театрална школа „Бристъл Олд Вик“, Бристъл, Англия
Работил	актьор
Актьорска кариера
Активност	1971 – понастоящем
Оскари	Най-добра мъжка роля: 1991: „Обрат на съдбата“
Награди Еми	Изключително озвучаване: 1997: The Great War and the Shaping of the 20th Century Изключителен поддържащ актьор в минисериал или филм: 2006: „Елизабет I“ Изключителен разказвач: 2014: „Седмица на големите котки“
Златен глобус	Най-добър актьор в драма: 1991: „Обрат на съдбата“ Най-добър поддържащ телевизионен актьор: 2007: „Елизабет I“
Театрални награди	Награда „Тони“ за най-добър театрален актьор: 1984: „Истинско нещо“
Други награди	„Оскар“ за най-добра мъжка роля (25 март 1991) Златен глобус
Семейство
Баща	Пол Дюган Айрънс
Майка	Барбара Ан Бретън Браймър
Братя/сестри	Кристофър Фелисити Ан
Съпруга	Джули Халам (1969; разведени) Шинейд Кюзак (1978-понастоящем)
Деца	Самюел (Сам) Максимилиан Пол (Макс)
Уебсайт	Страница в IMDb
Джеръми Айрънс в Общомедия

Носител е на множество награди, сред които почетна награда „Сезар“ (2002), награда „Оскар“ (1991), награда „Тони (1984), награда „Давид на Донатело“ (1991), награда на Гилдията на киноактьорите (2007 г.), две награди „Златен глобус“ (1991, 2007), три награди „Еми“ (1997, 2006, 2014) и много други. Номиниран е по веднъж за награда „Грами“ (1985) и за награда „Сатурн“ (1990), 2 пъти за наградите на БАФТА (1982), три пъти за наградите „Сателит“ (1997, 2005 и 2009).^[1][2]

През 1996 г. Айрънс става 14-ият изпълнител, спечелил Тройната корона на актьорското майсторство: „Оскар“ за най-добър актьор в главна роля за игралния филм от 1990 г. „Обрат на съдбата“, „Тони“ за най-добър театрален актьор за постановката от 1984 г. „Истинско нещо“ и „Еми“ за изключително изпълнение на глас зад кадър за документалния филм от 1996 г. „Великата война и формирането на 20 век: Война без край“ (1996), за изключителен поддържащ актьор в минисериал или филм в телевизионния сериал от 2005 г. „Елизабет I“ и за изключителен разказвач в епизода „Лъвска игра“ на документалния сериал от 2013 г. „Седмица на големите котки“.^[3]

Биография и кариера

Ранни години

Джеръми Айрънс е роден на 19 септември 1948 г. в град Каус на о-в Уайт, Англия в семейството на Пол Дюган Айрънс (1913 – 1983) – счетоводител и Барбара Ан Бретън Браймър (родена Шарп; 1914 – 1999) – домакиня.^[4] Заедно с английския той има шотландски и ирландски произход, проследявайки корените си до Графство Корк. Айрънс има брат Кристофър (роден 1943 г.) и сестра Фелисити Ан (родена 1944 г.).

Като малък посещава Англия веднъж годишно и не обича математиката. Учи в мъжкия интернат „Шерборн“ в Дорсет от 1962 до 1966 г., където практикува любимата си конна езда. Свири на барабани и хармоника в 4-членната училищна група на име The Four Pillars of Wisdom (от англ. „Четирите стълба на мъдростта“).^[5] Мечтае да стане ветеринарен лекар.

Актьорска кариера

Ранни години

Айрънс се обучава за актьор в Театрална школа „Бристъл Олд Вик“ в продължение на 2 години. За да придобие практически опит, той става част от театралната трупа „Бристъл Олд Вик“ и играе в редица театрални постановки в град Бристъл. През 1971 г. се мести в Лондон и на 17 ноември 1971 г. е в ролите на Йоан Кръстител и Юда Искариотски в пиесата „Божие заклинание“ (Godspell) в „Раундхаус“, а след това и в Театър „Уиндам“ с общо 1128 участия.^[6] Развива успешна кариера на театрален актьор в „Уест Енд“, а в средата на 80-те години играе три главни роли в постановки на Кралската шекспирова компания.

Телевизия

Телевизионната му кариера започва по британската телевизия в началото на 70-те години и включва участия в детския сериал Play Away и ролята на Ференц Лист в сериала на Би Би Си „Известна жена“ (Notorious Woman, 1974). По-важните му участия са в адаптацията в 13 епизода на романа на Хърбърт Бейтс „Любов към Лидия“ (Love for Lydia) за телевизия „Лондон Уикенд“ през 1977 г. и ключовата му роля на пушещ лула германски студент в романтична връзка с героинята на Джуди Денч в адаптацията на романа на Ейдън Хигинс „Ленгриш, слезни“ (Langrishe, Go Down, 1978) по сценарий на Харолд Пинтър за телевизия Би Би Си.

Ролята, която значително вдига реномето му, е тази на Чарлз Райдър в „Завръщане в Брайдсхед“ – телевизионна адаптация от 1981 г. на едноименния роман на Ивлин Уо. Излъчен за пръв път по Ай Ти Ви, сериалът се нарежда сред най-успешните британски телевизионни драми, а Айрънс получава номинация за Златен глобус.^[7] Сериалът го събира повторно с Антъни Андрюс, с когото вече е играл в The Palisers – телевизионната адаптация от 1974 г. на едноименните романи на Антъни Тролъп. През 1981 г. се снима във филма „Жената на френския лейтенант“ (известен и със заглавието „Грешницата от Лайм Риджис“) с Мерил Стрийп по едноименния роман на Джон Фаулз.

След тези големи успехи през 1982 г. той изпълнява главната роля на полски строител в изгнание, работещ в района на Туикънъм в Югозападен Лондон, в независимия филм на Йежи Сколимовски Moonlighting. На 23 март 1991 г. Айрънс води американското предаване с комедийни скечове Saturday Night Live по телевизия Ен Би Си и се появява в ролята на Шерлок Холмс в скеча за партито-изненада за Шерлок Холмс.^[8] През март 2004 г. актьорът участва в благотворителното комедийно предаване по Би Би Си Comic Relief, където е в ролята на Сивиръс Снейп в скеча „Хари Потър и тайното нощно гърне от Азербейджан“. (Harry Potter and the Secret Chamberpot of Azerbaijan) – пародия на филмите за Хари Потър.^[9][10]

През 2005 г. Айрънс печели както наградата „Еми“, така и наградата „Златен глобус“ за поддържащата си роля в телевизионния минисериал „Елизабет I“, в който участва с Хелън Мирън (Кралица Елизабет I). Година по-късно той е един от участниците в третия сезон на документалната поредица на Би Би Си „Какъв си мислиш, че си ти?“ (Who Do You Think You Are?).^[11] През 2008 г. играе лорд Ветинари в „Цветът на магията“ по едноименната книга на Тери Пратчет, адаптация за канал Sky One.

Актьорът на Филмовия фестивал в Берлин през 2011 г.

През 2009 г. Айрънс е в ролята на фотографа Алфред Щиглиц редом до Джоан Алън в ролята на художничката Джорджия О‘Киф в биографичния филм на Lifetime Television „Джорджия О'Киф“.^[12] Той се появява и в документалния филм Faoi Lan Cheoil по ирландския телевизионен канал TG4, в който се учи да свири на цигулка.

На 12 януари 2011 г. е гост-звезда в епизода „Маска“ на американския телевизионен сериал „Закон и ред: Специални разследвания“, където играе д-р Кептън Джексън, секс терапевт.^[13] Той играе и в епизода „Тотем" от 30 март 2011 г. През 2011 г. Айрънс е звездата на американския кабелен телевизионен канал „Шоутайм“ в сериала „Династията на Борджиите“ – художествено пресъздаден разказ за едноименната ренесансова династия. На 8 ноември 2018 г. е съобщено, че Айрънс е избран за ролята на Ейдриън Вейд в сериала „Пазителите“ (Watchmen) по телевизия HBO.^[14]

Кино

Айрънс дебютира в киното в биографичния филм „Нижинский“ през 1980 г. Той се появява спорадично във филми през 80-те и 90-те години, включително в носителя на Златната палма в Кан „Мисията“ през 1986 г., и в ролята на близнаци гинеколози в „Смъртоносна връзка“ на Дейвид Кронънбърг през 1988 г. Други филми включват „Дани – световният шампион“ (Danny the Champion of the World, 1989), „Обрат на съдбата“ (1990), за който печели наградата „Оскар“ за най-добра мъжка роля, „Кафка“ (1991), „Вреда“ (1993), „Мадам Бътерфлай“ (1993), „Къщата на духовете“ (1993), в който отново си с партнира с Глен Клоуз и Мерил Стрийп, „Умирай трудно 3“ (1995) с участието на Брус Уилис и Самюъл Джаксън, „Открадната красота“ на Бернардо Бертолучи (1996), римейкът на „Лолита“ от 1997 г. и „Желязната маска“ от 1998 г., където е в ролята на мускетаря Арамис – антипод на Леонардо ди Каприо.

Други негови роли са тези на злия магьосник Профион във фентъзи филма „Подземия и дракони“ (2000) и Рупърт Гулд в „Географска дължина“ (Longitude, 2000). Той играе Юбер-Морлок във филма „Машината на времето“ (2002). През 2004 г. е главният герой във „Венецианският търговец“. През 2005 г. се появява във филмите „Казанова“, където е антипод на Хийт Леджър, и в „Небесно царство“ на Ридли Скот. Заедно с Джон Малкович играе в два филма: „Желязната маска“ (1998) и „Ерагон“ (2006), въпреки че в последния нямат общи сцени. През 2000 г. е член на журито на Филмовия фестивал в Кан, а през 2007 г. – на този в Сараево.^[3]

Актьорът на San Diego Comic Con International през 2015 г.

През 2008 г. Айрънс си партнира с Ед Харис и Виго Мортенсен в „Апалуза“, режисиран от Харис. През 2011 г. се появява заедно с Кевин Спейси в трилъра „Предел на риска“.^[15] През 2012 г. участва и работи като изпълнителен продуцент на документалния филм за околната среда Trashed.^[16] Актьорът играе математика Г. Х. Харди във филма от 2015 г. „Човекът, който познаваше безкрайността“ и Алфред Пениуърт във филма на Уорнър Брос „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ (2016)^[17] и „Лигата на справедливостта“ (2017). През 2018 г. е генерал Владимир Корчной в шпионския трилър на Франсис Лорънс „Червената лястовица“, базиран на едноименната книга на Джейсън Матюс.^[18]

През 2021 г. се очаква да излезе филмът „Гучи“ на Ридли Скот за убийството на известния италиански моден стилист Маурицио Гучи, в който Айрънс е в ролята на Маурицио Д'Анкона (псевдоним на Родолфо Гучи), италиански актьор и предприемач, баща на жертвата, и си партнира със звезди като Джаред Лето, Ал Пачино, Лейди Гага и др.^[19]

Театър

Джеръми Айрънс през 1999 г.

Айрънс е работил с Royal Shakespeare Company три пъти – през 1976, 1986 – 87 и 2010 г.^[20] След години на успех в театрите на „Уест Енд“ в Лондон той дебютира в Ню Йорк през 1984 г. и печели наградата „Тони“ за изпълнението си на Бродуей в пиесата на Том Стопард „Истинско нещо“ (The Real Thing) заедно с Глен Клоуз.

След отсъствие от лондонската сцена в продължение на 18 години, през 2006 г. актьорът участва заедно с Патрик Малахайд в театралната адаптация на Кристофър Хемптън на романа на Шандор Мараи „Свещите изгарят докрай“ (Embers) в Театъра на Херцога на Йорк.^[21]

Айрънс дебютира на сцената на Кралския национален театър в Лондон в ролята на бившия британски премиер Харолд Макмилан (1957 – 1963) в Never So Good – нова пиеса на Хауърд Брентън, която открива сезона в Малък театър на 19 март 2008 г.^[22] През 2009 г. актьорът играе на Бродуей като антипод на Джоан Алън в пиесата „Импресионизъм“.^[23] Пиесата е на сцена от 24 март 2009 г. в Театър „Джералд Шьонфелд“, но е прекратена на 10 май поради лош прием.^[24]

Други сфери

Озвучаване

Айрънс развива активна звукозаписна дейност в различни области. Чете аудиокнигите „Завръщане в Брайдсхед“ на Ивлин Уо, „Алхимикът“ на Паулу Коелю, „Лолита“ на Владимир Набоков и „Джеймс и гигантската праскова“ на Роалд Дал.

Той е хвален за записа на поезията на Т. С. Елиът за BBC Radio 4.^[25] Започвайки през 2012 г. с „Пустата земя“, Айрънс записва Four Quartets през 2014 г., Love Song of J. Alfred Prufrock на стогодишнината от публикуването ѝ през 2015 г. и Old Possums' Book of Practical Cats през 2016 г. Накрая завършва записа на целия ТС Елиът, който е излъчен на Новата 2017 година.

През 2020 г. Айрънс е един от 40-те британски гласа, изчитащи от три до четири стиха (излъчвани ежедневно) на „Балада за Стария моряк“ – поема от 18 век в 150-стиха на Самюъл Тейлър Колридж.^[26]

Скар от „Цар лъв“.

Една от най-известните му филмови роли е тази на злодея Скар, която озвучава в анимационния филм на Уолт Дисни Пикчърс „Цар лъв“ (1994). Айрънс озвучава още три други атракции на Дисни Уърлд. От октомври 1994 г. до юли 2007 г. е разказвач в атракцията Spaceship Earth в тематичния парк Epcot във Флорида.^[27] Той е и разказвачът на английски в атракцията Studio Tram Tour: Behind the Magic в тематичния парк на Уолт Дисни Студиос в Дисниленд Париж.^[28] Айрънс озвучава Хърбърт Уелс в англоезичната версия на бившата атракция на Дисни The Timekeeper и също така повтаря ролята си на Скар във Fantasmic! – вечерното шоу на Дисниленд във Флорида, Калифорния и близо до Токио. Той е и един от разказвачите в комплекта от 4 CD-та с „Щастливият принц и други истории“, продуциран от Марк Синден и продаван в помощ на Кралския театрален фонд.^[29]

Айрънс чете англоезичната версия на аудиогида за Уестминстърското абатство в Лондон.^[30] Той дава гласа си на два големи документални филма на Националното географско дружество: „Окото на леопарда“ (Eye of the Leopard, 2006)^[31] и „Последните лъвове“ (The Last Lions, 2011).^[32] Между 2009 г. и 2012 г. е разказвач на продуцираната във Франция документална поредица за вулканите „Животът под огън“ (Life on Fire). Премиерата на сериала е по американската PBS на 2 януари 2013 г.

През 2008 г. двама изследователи – езиковед и звукорежисьор – откриват, че „перфектният [мъжки] глас“ е комбинация от гласовете на Айрънс и Алън Рикман на базата на извадка от 50 гласа.^[33] По стечение на обстоятелствата двамата актьори играят братя в поредицата „Умирай трудно“. Говорейки с 200 думи в мин. и правейки пауза от 1,2 сек. между изреченията, Айрънс се доближава много до идеалния гласов модел. Лингвистът Андрю Лин обяснява защо неговите „дълбоки дрезгави тонове“ вдъхват доверие у слушателите.^[33] Айрънс рецитира и говоримите части, основно Late Lament, за турнето за 50-годишнината на Муди Блус Days Of Future Passed и се появява във видеопрезентацията.^[34]

Музика

През 1985 г. Айрънс режисира музикален видеоклип на Карли Саймън и нейния популярен хит сингъл Tired of Being Blonde, а през 1994 г. има епизодична роля във видеото към хитовия сингъл на Еластика Connection.^[35]

Айрънс допринася и за други музикални изпълнения, записвайки Façade на Уилям Уолтън с дама Пеги Ашкрофт, The Soldier's Tale на Стравински, дирижиран от самия композитор, и през 1987 г. песните на Лернър и Лоуи от мюзикъла „Моята прекрасна лейди“ (My Fair Lady) с дама Кири Те Канава, издаден от Дека Рекърдс. Айрънс пее части от „Бъди готов“ във филма „Цар Лъв“.

За да отбележи 100-годишнината от рождението на Ноъл Кауърд, през 1999 г. Айрънс изпява подбор от песни на Last Night of the Proms в Роял Албърт Хол в Лондон, завършвайки с „Лондонска гордост“ (London Pride) – патриотична песен, написана през пролетта от 1941 г. по време на Блица.^[36] През 2003 г. играе Фредрик Егерман в нюйоркската възстановка на мюзикъла „Малка нощна музика" (A Little Night Music) по текст и музика на Стивън Зондхайм. Две години по-късно се появява като крал Артур в мюзикъла на Лернър и Лоуи „Камелот" на Холивуд Боул. През 2006 г. изпълнява песента на Боб Дилън Make You Feel My Love в благотворителния албум Unexpected Dreams – Songs From the Stars.^[37]

През 2009 г. Айрънс участва в албума Wintercoast на британската прогресив група Тъчстоун, записвайки повествователното въведение към него.^[38] Записът е направен в Ню Йорк през февруари 2009 г. по време на репетиции за пиесата му на Бродуей „Импресионизъм“.

Личен живот

Брак, деца и местожителство

През 1969 г. Айрънс се жени за Джули Халам, но бракът им е анулиран същата година.

Замъкът на Айрънс

На 28 март 1978 г. се жени за втори път – за ирландската актриса Шинейд Кюзак.^[4] Имат двама сина: Самюъл „Сам“ Айрънс (роден на 16 септември 1978 г.), който работи като фотограф и участва заедно с баща си в игралния филм „Дани – световният шампион“, и Максимилиан Пол Айрънс, известен като Макс Айрънс (роден на 17 октомври 1985 г.), също актьор. И двамата синове на Айрънс са се появявали във филми с баща си. Със съпругата си актьорът играе във филмите „Открадната красота“ (1996) и „Мочурища“ (1996).

Айрънс притежава замък от средата на 15 век: Kilcoe Castle, който реставрира при закупуването му. Замъкът се намира на остров близо до Ballydehob, Графство Корк, Ирландия^[39] и е боядисан в традиционен цвят охра, за който погрешно се твърди, че е „розов“.^[40] Актьорът има и друга ирландска резиденция в централния дъблински квартал The Liberties, както и дом в родния му град Каус, ферма в Уотлингтън, Оксфордшър и къща Mews в Нотинг Хил в Лондон.^[41]

Религиозни и политически възгледи

Айрънс определя себе си като католик.^[42] и заявява: „Не ходя много на църква, защото не обичам да принадлежа към клуб и не ходя на изповед или нещо подобно, не вярвам в това. Но се опитвам да съм наясно къде се провалям и от време на време ходя на служба. Не бих понесъл факта да съм човек без духовна страна, защото [така] не би имало какво да те подхранва в живота освен терапията на пазаруването.“^[43]

През 1998 г. Айрънс и съпругата му са посочени в списъка на най-големите частни финансови дарители на Лейбъристката партия една година след завръщането ѝ в управлението с победата на Тони Блеър на общите избори в Обединеното кралство през 1997 г. след 18 години в опозиция.^[44] Той е и една от 40-те известни личности, които подкрепят преизбирането на представителката на Зелената партия на Англия и Уелс Каролайн Лукас на общите избори във Великобритания през 2015 г., въпреки че не подкрепят самата партия.^[45]

През 2004 г. Айрънс публично заявява подкрепата си за Провинциалния алианс (Countryside Alliance) – британска организация, популяризираща въпроси, свързани със селските райони като земеделие, малък бизнес и спортове като лов и риболов, целяща да „даде глас на селските райони във Великобритания". Според актьора Законът за лова от 2004 г., който забранява лова на диви бозайници (по-специално лисици, елени, зайци и норки) с кучета в Англия и Уелс, е „скандално посегателство срещу гражданските свободи“ и „един от двата най-опустошителни парламентарни вотове през миналия век“.^[46]

През 2007 г. в рубриката „Въпроси и отговори“ на вестник „Гардиън“ Айрънс посочва Тони Блеър като съвременника, на когото най-силно се възхищава, и това е поради факта, че „той живее публично със съзнанието, че не е съвършен“. Джордж Уокър Буш е съвременникът, когото Айрънс не може да понася, заявявайки, че „за да заеме позицията си, той трябваше да [но не] се обгради с по-надеждни хора“.^[47]

Каузи и благотворителност

На връчването на наградите „Тони“ през 1991 г. Айрънс е една от малкото знаменитости, които носят червена лента в подкрепа на борбата срещу СПИН. Той е първата знаменитост, която я носи на екрана.^[48]

Актьорът е откровен критик на смъртното наказание и подкрепя кампанията на правозащитната организация Амнести Интернешънъл UK за премахването му в световен мащаб.^[49] Той смята, че то нарушава две основни човешки права: правото на живот и правото никой да не подлежи на изтезания, и добавя, че макар лицата, обвинени в престъпление, да са злоупотребили с тези права, това да подкрепяш да им бъде причинено същото е все едно да си един от тях.^[49]

През 2009 г. Айрънс подписва петиция в подкрепа на полския филмов режисьор Роман Полански, призовавайки за освобождаването му, след като Полански е арестуван в Швейцария във връзка с обвинението си за дрога и изнасилване на 13-годишно момиче от 1977 г.^[50]

През 2011 г. актьорът е критикуван в British Medical Journal за дейностите си по набиране на средства в подкрепа на The College of Medicine – лобистка група за алтернативна медицина във Великобритания, свързана с принц Чарлз.^[51]

През 2013 г. Айрънс предизвика дискусия с интервюто си за HuffPost. В него той заявява, че макар да няма твърдо мнение за еднополовите бракове, той смята, че те пораждат интересни въпроси като например дали узаконяването им ще отвори вратата за връзки вътре в семейството: „Възможно ли е баща да се ожени за сина си?“, пита той и твърди, че това „не е кръвосмешение между мъже“, защото „кръвосмешение има, за да ни предпазва от близкородствено размножаване, а мъжете не се размножават [помежду си]“; той също така си задава въпроса дали еднополовите бракове ще позволят на бащите да предават имуществото на синовете си, без да бъдат облагани с данъци.^[52] По-късно Айрънс изяснява коментарите си, казвайки, че просто е искал да даде пример за ситуация в състояние да доведе до „правна треска“ относно законите, позволяващи еднополовите бракове, и че е бил интерпретиран погрешно. Добавя, че някои гей връзки са „по-здравословни“ от хетеросексуалните.^[53] Той заявява в интервю за Би Би Си, че му се ще да си е затварял устата, преди да попита дали при узаконяването на еднополовите бракове бащите ще могат да се женят за синове си.^[54][55]

Актьорът подкрепя законната възможност за аборт, като казва, че вярва, че „жените трябва да имат правото да вземат решението". Въпреки това се съгласява с привърженик на Движението против абортите и е цитиран да казва, че „църквата има право да твърди, че абортът е грях“.^[56]

Айрънс е патрон на Emergency Response Team Search and Rescue (ERTSAR), който е признат от ООН за животоспасителен екип за търсене и спасяване при бедствия и е регистрирана благотворителна организация. Базиран е в родния му окръг Оксфордшър, Англия. Айрънс подкрепя редица други благотворителни организации, включително Prison Phenix Trust в Англия и базираната в Лондон Evidence for Development, която се стреми да подобри живота на най-нуждаещите се хора по света чрез предотвратяването на глада и чрез доставката на хранителни помощи.^[57][58] През 2000 г. Айрънс получава наградата „Златна плоча“ (Golden Plate Award) на Американската академия за постижения, връчена от члена на Съвета за награждаване Оливия де Хавиланд по време на Международната среща на върха в Лондон.^[59][60]

През 2010 г. Айрънс участва в промоционалното видео^[61] на The 1billionhungry Project – световен стремеж за привличане на поне един 1 млн. подписа в петиция, призоваваща международните лидери да преместят глада на върха на политическия дневен ред.^[62]

Актьорът е назначен за Посланик на добра воля на Организацията по прехрана и земеделие на ООН през 2011 г.^[63] През 2013 г. е разказач в документалния филм на Андрю Лауер Sahaya Going Beyond за работата на благотворителната организация Sahaya International.^[64]

През ноември 2015 г. Айрънс подкрепя кампанията No Cold Homes на британската благотворителна организация Turn2us.^[65] Той е една от близо 30-те знаменитости, сред които Хелън Мирън, Хю Лори и Ед Шийрън, които даряват зимни дрехи за кампанията, като приходите са използвани в помощ на хората в Обединеното кралство за отоплението на домовете им през зимата.^[66]

Айрънс е патрон на Chiltern Shakespeare Company, която представя шекспирови пиеси ежегодно в Бекънсфийлд, Бъкингамшър,^[67] и на базираната в Лондон драматична школа The Associated Studios.^[68] Той получава почетно доживотно членство в Юридическото дружество на Университетския колеж в Дъблин през септември 2008 г. в чест на приноса му към телевизията, киното, аудиото, музиката и театъра.^[69][70] Също така през 2008 г. става Почетен доктор на университета „Саутхамптън Солент“. На 20 юли 2016 г. е обявен за Kанцлер на Университет „Бат Спа“ – церемониална фигура на университета, която има и важна посланическа роля.^[71]

Допълнителна информация

Айрънс говори перфектно френски език,^[72] обича ските и градинарството, и е отличен конеездач. Привърженик е на английския футболен отбор ФК „Портсмут“. Заклет пушач е, но не обича да пие. Бил е близък приятел с милиардера-филантроп Пол Гети.^[3]

Признание

Награди

• 1979: Награда Clarence Derwent за най-добър актьор в поддържаща роля (пиеса „Задната колона“)
• 1984: Награда „Тони“ за най-добър актьор в пиеса („Истинско нещо“)
• 1984: Награда на Драматургичната лига за изключителен актьор в пиеса („Истинско нещо“)
• 1987: Давид на Донатело за най-добър чуждестранен актьор („Мисията“)
• 1988: Награда на Нюйоркските филмови критици за най-добър актьор („Смъртоносна връзка“)
• 1989: Награда „Джини“ за най-добър актьор в главна роля („Смъртоносна връзка“)
• 1989: Награда на Асоциацията на чикагските филмови критици за най-добър актьор („Смъртоносна връзка“)
• 1990: Награда на Асоциацията на лосанджелистките филмови критици за най-добър актьор („Смъртоносна връзка“)
• 1990: Награда „Франсоа Трюфо“ на филмов фестивал „Джифони“
• 1990: Награда на Кръга на филмовите критици от Канзас сити за най-добър актьор („Обрат на съдбата“)
• 1991: Оскар за на-добра главна мъжка роля („Обрат на съдбата“)
• 1991: „Златен глобус“ за най-добър актьор в драма („Обрат на съдбата“)
• 1991: Награда на Асоциацията на чикагските филмови критици за най-добър актьор („Обрат на съдбата“)
• 1991: Награда на Дружеството на бостънските филмови критици за най-добър актьор („Обрат на съдбата“)
• 1991: Награда на Националното дружество на филмовите критици на САЩ („Обрат на съдбата“)
• 1994: Награда „Ани“ за най-добро постижение за аудио изпълнение („Цар лъв“)
• 1994: Награда „Сант Жорди“ за най-добър чуждестранен актьор („Вреда“, „Мадам Батърфлай“ и „Мочурища“)
• 1997: Награда „Еми“ за изключително гласово изпълнение („Зигфрид Сасон“ в еп. War without End на документалния филм The Great War and the Shaping of the 20th Century)
• 1997: Награда на Филмовия фестивал „Пюсан“
• 1997: Награда „Доносция“ на Международния филмов фестивал „Сан Себастиан“ за цялостен принос
• 1998: Европейски филмови награди за цялостен принос
• 2000: Награда „Златна плоча“ на Американската академия за постижения

2014 г., Награди „Сезар“.

• 2002: Почетен „Сезар“
• 2006: „Еми“ за изключителна поддържаща мъжка роля за минисериал или филм („Елизабет I“)
• 2006: Награда на Онлайн филмова и телевизинна асоциация за най-добър актьор в поддържаща роля във филм или минисериал („Елизабет I“)
• 2007: „Златен глобус“ за най-добър актьор в поддържаща роля в сериал, минисериал или тв филм („Елизабет I“)
• 2007: Награда на Гилдията на киноактьорите за най-добър актьор в телевизионен филм или минисериал („Елизабет I“)
• 2012: Награда „Робърт Олтман“ (награди „Независим дух“) („Предел на риска“), споделена
• 2013: Награда „Хуадинг“ за цялостен принос
• 2014: „Еми“ за изключителен разказвач (еп. Game of Lions на документалния сериал Big Cat Week)
• 2015: Награда на филмовия фестивал „Златен портокал“ в Анталия за цялостен принос
• 2017: Награда YoGa (Специална награда) за най-преекспониран актьор (Assassin's Creed (2016) „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ (2016), „Кореспонденцията“ (2016), „Небостъргач“ (2015), „Човекът, който познаваше безкрайността“ (2015) и „Надпревара“ (2016))
• 2019: Награда „Сант Жорди“ за цялостен принос

Номинации

• 1982 „Еми“ за изключителен актьор в сериал или филм („Завръщане в Брайдсхед“)
• 1982: БАФТА за най-добър актьор („Жената на френския лейтенант“)
• 1982: БАФТА за най-добър актьор („Завръщане в Брайдсхед“)
• 1983: „Златен глобус“ за най-добър актьор в минисериал или телевизионен филм („Завръщане в Брайдсхед“)
• 1985: „Грами“ за най-добър албум с речитатив, с Глен Клоуз (пиеса „Истинско нещо“)
• 1987: „Златен глобус“ за най-добър актьор в драма („Мисията“)
• 1987: „Давид на Донатело“ за най-добър чуждестранен актьор („Мисията“)
• 1988: Награда на Кръга на нюйоркските филмови критици за най-добър актьор („Обрат на съдбата“)
• 1989: Европейска сребърна панделка на италианския синдикат на филмове журналисти („Смъртоносна връзка“)
• 1990: „Сатурн“ на Академията за научна фантастика, фентъзи и филми на ужасите на САЩ („Смъртоносна връзка“)
• 1990: Награда на Кръга на нюйоркските филмови критици за най-добър актьор („Обрат на съдбата“)
• 1994: Награди Awards Circuit Community за най-добър актьор в поддържаща роля („Цар лъв“)
• 1995: MTV Movie + TV за най-добър злодей (Скар в „Цар лъв“)
• 1997: „Сателит“ за най-добър актьор в поддържаща роля в драма („Открадната красота“)
• 1999: MTV Movie + TV за най-добра целувка („Лолита“)
• 2003: „Призма“ за изпълнение в тв филм или минисериал („Последно обаждане“)
• 2005: „Сателит“ за най-добър актьор в поддържаща роля в комедия или мюзикъл („Да бъдеш Джулия“)
• 2009: „Сателит“ за най-добър актьор в минисериал или тв филм („Джорджия О'Киф“)
• 2010: „Златен глобус“ за най-добър актьор в минисериал или телевизионен филм („Джорджия O'Киф“)
• 2010: Награда на Гилдията на киноактьорите за най-добър актьор в тв филм или минисериал („Джорджия O'Киф“)
• 2011: Онлайн филмова и телелвизионна асоциация за най-добър актьор в драматичен сериал („Закон и ред: Специални разследвания“)
• 2011: „Готам“ за най-д0бър актьорско изпълнение в екип („Предел на риска“), споделена
• 2011: „Златна нимфа“ на Телевизионен фестивал „Монте Карло“ за изключителен актьор в драматичен сериал („Династията на Борджиите“)
• 2011: Награда на Дружеството на филмовите критици „Феникс“ за най-добър актьорски екип („Предел на риска“), споделена
• 2012: „Златен глобус“ за най-добър актьор в тв сериал – драма („Династията на Борджиите“)
• 2012: Награди AARP (Филми за пораснали) за най-добър поддържащ актьор („Предел на риска“)
• 2012: Награда на Асоциацията на филмовите критици от Охайо за на-добър актьорски състав („Предел на риска“), споделена
• 2013: Награда Behind the Voice на озвучителните актьори за най-добро мъжко вокално изпълнение в телевизионен сериал в гостуваща роля („Семейство Симпсън“)
• 2014: Награда на Гилдията на киноактьорите за най-добър актьор в телевизионен филм или минисериал („Кухата корона“)
• 2020: „Еми“ за изключителен актьор в сериал с край или филм („Стражи“)
• 2020: Онлайн филмова и телевизионна асоциация за най-добър актьор в кино или сериал с край („Стражи“)

Участия

Игрални и телевизионни филми

година	заглавие	оригинално заглавие	роля	режисьор	филмов жанр	бележки
1980	Нижинский	Nijinski	Михаил Фикин	Хърбърт Рос	биографичен, драма
1981	Грешницата от Лайм Риджис (Жената на френския лейтенант)	The French Lieutenant's Woman	Чарлс Хенри Смитсън и Майк	Карел Рейш	драма
1982		Moonligtning	Новак	Йежи Сколимовски	драма
1983		Betrayal	Джери	Дейвид Джоунс	драма, трилър
	Куклата на капитана	The Captain's Doll	Капитан Алекс Хепуърт	Клод Уотъм	драма	телевизионен филм
		The Wild Duck	Харолд	Хенри Сафран	драма
1984	Една любов на Суан	Swann in Love	Чарлс Суон	Фолкер Шльондорф	драма
1986	Мисията	The Mission	Отец Габриел	Ролан Жофе	драма, исторически	Номинация за „Златен глобус“
1988	Смъртоносна връзка	Dead Ringers	Бевърли и Елиът Ментъл	Дейвид Кронънбърг	драма, ужаси
1989		The Dream	мъж с монолог	Норман Стоун		късометражен
		Danny the Champion of the World	Уилям Смит	Гевин Милър	приключенски, драма	тв филм
	Смях в залата	A Chorus of Disapproval	Гай Джоунс	Майкъл Уинър	комедия, драма
	Австралия	Australia	Едуард Пирсън	Жан-Жак Адриен	драма
1990	Обрат на съдбата	Reversal of Fortune	Клаус фон Бюлов	Барбе Шрьодер	драма, биографичен	Награда „Златен глобус“ и „Оскар“
		Larry King TNT Extra	себе си	Ян Рифкинсън	биографичен	тв филм
1991		The Beggar's Opera	затворник	Жири Менцел	комедия, драма
	Кафка	Kafka	Франц Кафка	Стивън Содърбърг	драма
1992	Вреда	Damage	Д-р Стивън	Луи Мал	драма
	Мочурища	Waterland	Том Крик	Стивън Гиленхаал	драма
		The Time Keeper/ From Time to Time	Х. Дж. Уелс	Джеф Блайт	приключенски	късометражен
1993	Мадам Бътерфлай	M. Butterfly	Рене Галимар	Дейвид Кроненбърг	драма, романс
	Къщата на духовете	The House of the Spirits	Естебан Труеба	Биле Аугуст
1995	Умирай трудно 3	Die Hard: With a Vengeance	Саймън Грубър	Джон Мактиърнън
1996	Открадната красота	Stealing Beauty	Алекс	Бернардо Бертолучи	драма
1997	Китайска кутия	Chinese Box	Джон	Уейн Уанг	драма, романс
	Лолита	Lolita	Хъмбърт Хъмбърт	Ейдриън Лайн	драма, романс
		Mirad	Джука		драма	телевизионен филм
1998	Желязната маска	The Man in the Iron Mask	Арамис	Рендал Уолъс	екшън, приключенски
2000		Ohio Impromptu	Четец и слушател	Чарлз Стъридж		късометражен
		Longitude	Рупърт Гоулд	Чарлз Стъридж	драма, исторически	телевизионен филм
	Подземия и дракони	Dungeons and Dragons	Профион	Къртни Соломон	фентъзи, приключенски
2001	Четвъртият ангел	The Fourth Angel	Джак Елгин	Джон Ървин	екшън, драма
2002		Callas Forever	Лари Кели	Франко Дзефирели	биографичен, драма
	Последният зов	Last Call	Ф. Скот Фитцджералд	Хенри Бромъл	биографичен, драма	телевизионен филм
	Машината на времето	The Time Machine	Юбер-Морлок	Саймън Уелс	приключенски, фантастика
	И сега... Дами и Господа...	And Now... Ladies and Gentlemen...	Валентин	Клод Льолуш	криминален, драма
2004	Венецианският търговец	The Merchant of Venice	Антонио	Майкъл Редфорд	драма
	Да бъдеш Джулия	Being Julia	Майкъл Гослин	Ищван Сабо	комедия, драма
		Mathilde	Полк. Де Петрис	Нина Мимика	драма
2005	Небесно царство	Kingdom of Heaven	Тиберий	Ридли Скот	приключенски, драма
	Казанова	Casanova	Пучи	Ласе Халстрьом	приключенски, драма
2006	Инланд Емпайър	Inland Empire	Кингсли Стюарт	Дейвид Линч	драма, фентъзи
	Ерагон	Eragon	Бром	Стефен Фангмейер	фентъзи, приключенски
		The Secret Policemen Ball	себе си	Джулия Ноулс	комедия	тв филм
2008	Апалуза	Appaloosa	Рандал Браг	Ед Харис	криминален, екшън
2009	Розовата пантера 2	The Pink Panther 2	Алонсо Авеланеда	Харалд Цварт	екшън, приключение
		Georgia O'Keeffe	Алфред Щиглиц	Боб Балабан	биографичен, драма	тв филм
2011	Предел на риска	Margin Call	Джон Тулд	Дж. С. Чандър	драма, трилър
2012	Думите	The Words	Старецът	Браян Клъгман и Лий Стърнтал	драма
2013	Нощен влак до Лисабон	Night Train to Lisbon	Реймънд Григориъс	Били Огъст	мистерия, романс
	Прелестни създания	Beautiful Creatures	Мейкън Рейвънхуд	Ричард Лагравенезе	фентъзи, драма
2014		A.M.P.A.S. Tribute Film: Jean Claude Carriere	себе си	Мишел Охайон	биографичен
2015	Небостъргач	High-Rise	Роял	Бен Уитли	драма, научна фантастика
	Човекът, който познаваше безкрайността	The Man Who Knew Infinity	Г. Х. Харди	Мат Браун	биографичен, драма
2016	Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта	Batman v Superman: Dawn of Justice	Алфред Пениуърт	Зак Снайдър	научна фантастика, приключение
	Кореспонденцията	La corrispondenza	Ед Ферум	Джузепе Торнаторе	драма, романс
	Assassin's Creed	Assassin's Creed	Алан Рикин	Джъстин Курцел	екшън, научна фантастика
	Надпревара	Race	Ейвъри Бръндидж	Стивън Хопкинс	биографичен, драма
		Their Finest	Военен министър	Лоне Схерфиг	комедия, драма
		I Wish for You	Дядо	Стюарт Райдаут		късометражен
2017	Лигата на справедливостта	Justice League	Алфред Пениуърт	Зак Снайдър	екшън, фентъзи, приключенски
2018	Червената лястовица	Red Sparrow	Валдимир Корчной	Франсис Лорънс	екшън, драма, трилър
		Better Start Running	Гарисън	Брет Саймън	екшън, комедия	и изпълнителен продуцент
		An Actor Prepares	Атикъс Смит	Стив Кларк	комедия
2020	Любов, сватби и други бедствия	Love, Weddings & Other Disasters	Лоурънс Филипс	Денис Дюгън	комедия, романс
2021	Лигата на справедливостта: Режисьорската версия на Зак Снайдър	Zack Snyder's Justice League	Алфред Пениуърт	Зак Снайдър	екшън, фентъзи, приключенски	реж. версия
		Munich: The Edge of War	Невил Чембърлейн	Крисчън Швочов	драма	тв филм
	Домът на Гучи	House of Gucci	Родолфо Гучи	Ридли Скот	драма
2023		Cello	Франческо	Дарън Лин Баусман	ужаси
	Светкавицата	The Flash	Алфред Пениуърт	Анди Мускиети	екшън, фантастика
2024		The Beekeeper	Уолъс Уестуайлд	Дейвид Айър	екшън
		Frankel	Хенри Сесил	Рон Скалпело	биографичен

Телевизионни сериали

година	заглавие	оригинално заглавие	епизод	роля	режисьор	филмов жанр	бележки
1971		The Rivals of Sherlock Holmes	The Case of the Mirror of Portugal	племенник	Майк Варди	криминален, драма
1974		Notorious Woman	Trial Conflict	Ференц Лист		драма
		The Pallisers	6 епизода	Франк Тригиър		драма, романс
1975		Churchill's People	Liberty Tree	Самюел Рос		драма, исторически
1977		Love for Lydia	8 епизода	Алекс Сандърсън		драма, романс
1978		BBC2 Play of the Week	Langrishe Go Down	Ото Бек		драма
1979		BBC Play of the Month	The Voysey Inheritance	Едуард Войси		драма
1981	Завръщане в Брайдсхед	Brideshead Revisited	11 епизода	Чарлз Райдър	екип	драма, романс	Номинация за „Златен глобус“ и за „Еми“
1984		Carnival of the Animals		себе си	Паул Лустих Дункел	музикален	късометражен
1992		Performance	Tales from Hollywood	Одон Фон Хорват		драма
1995		Comic Relief	„Oliver 2: Let's twist Again“	Г-н Детеубиец	Джеф Магнолис, Робърт Бърнет и др.	комедия	TV Special
2003			Harry Potter and the Secret Chamberpot of Azerbaijan	Сивиръс Снейп
2005	Елизабет I	Elizabeth I	еп.1.1 и еп. 1.2.	Лорд Дъдли/ граф Истър	Том Хупър	биографичен, драма, исторически	Награда „Еми“ за най-добър поддържащ актьор Награда „Златен глобус“ за най-добър поддържащ актьор в тв сериал
2006		American Chopper: The Series	Eragon Bike 2	себе си
2008	Цветът на магията	The Colour of Magic	част 1: The Colour of Magic част 2: The Light Fantastic (2008)	Патриций		приключенски, комедия
2010	Закон и ред: Специални разследвания	Law & Order: Special Victims Unit	Totem Mask	Д-р Кептън Джексън		криминален
2011 и 2013	Династията на Борджиите	The Borgias	29 епизода	Папа Александър VІ / Родриго Борджия	Ед Харис	драма, исторически	Номинация за „Златен глобус“ за най-добър актьор в тв сериал
2011		Behind the Scenes with Melissa Leo		себе си			минисериал
2012	Кухата корона	The Hollow Crown	Част 1 и част 2	Хенри VIII		драма, исторически
2019	Пазителите	Watchmen	8 епизода	Ейдриън Вайд	Деймън Линделоф	екшън, драма
2022		The Pentaverate	6 епизода		Майк Майърс	комедия	минисериал
		The Count of Monte Cristo	1 епизод	Абат Фария		драма

Озвучаване

година	заглавие	оригинално заглавие	роля	режисьор	филмов жанр	бележки
1982		Spaceship Earth	разказвач в 3-тото издание (1994 – 2007)			късометражен
1985		The Statue of Liberty	себе си	Кен Бърнс	документален
1990	Гражданска война	The Civil War (всички 9 епизода)	различни		документален	минисериал
1992		Earth and the American Dream	четец	Бил Кутюрие	документален
1994		Russia's Last Tsar	разказвач	Робърт Кенър	документален	тв филм
	Цар лъв	The Lion King	Скар	Роджър Алерс и Роб Минков	анимационен
1995		In the Wild (в еп. Whales with Christopher Reeve)	глас		докуменатален	тв сериал
1996		The Great War and the Shaping of the 20th Century (еп. Slaughter; War Without End и Mutiny)	Зигфрид Сасуун		документален	тв минисериал
1999		Poseidon's Fury: Escape from the Lost City	Посейдон	Гари Годард	приключение, фентъзи	късометражен
		Faeries	Сменящия форма	Гари Хърст	анимация
2001		Het korte leven van Anne Frank	разказвач	Гети Нетен	документален	тв късометражен
2003		Kingdom of David: The Saga of the Israelites	глас	Карл Байкър и Мич Уилсън	документален	тв филм
2005		Predators at War	разказвач	Джеф Моралес	докуменатален	тв филм
2006		Eye of the Leopard	разказвач	Бевърли и Дерек Жубер	документален	тв филм
		1984	екранен глас	Браян Лардж	драма, мюзикъл	тв филм
2009		The Chronoscope	себе си като разказвач	Андрю Ледж	приключенски	късометражен
		The Magic 7	Thraxx	Роджър Холцберг	анимация, приключенски	тв филм
2010		Trappeurs de volcans	разказвач в англ. версия	Франсоа дьо Риберол и Бертран Лойе	документален
		Naissance d'une ile	разказвач в англ. версия	Бертран Лойе	документален
		The Majestic Plastic Bag	разказвач	Джеръми Конер	екшън, комедия	късометражен
2011		The Last Lions	разказвач	Дерек Жубер	документален
		Eco-Hollywood	себе си като разказвач	Брент Роски		TV Special
		Prohibition (еп. A Nation of Drunkards)	четец		документален	тв минисериал
		L'aventure humaine (еп. Volcans d'Islande, et demain?)	разказвач		биографичен	тв сериал
2012	Семейство Симпсън	The Simpons (еп. Moe Goes from Rags to Riches)	Bar Rag	Бон Андерсън и Майк Б. Андерсън	анимационен, комедия	тв сериал
2013		Big Cat Week (еп. Game of Lions)	разказвач		документален	тв сериал
		The Wind Gods	разказвач	Фриц Мичъл	документален
		Life on Fire: Wildlife on the Volcano's Edge (6 епизода)	разказвач			тв сериал
2014		Endless Corridor	разказвач	Александрас Брокас и Миндаугас Урбонавициус	документален
2017		Sir Peter Hall Remembered	себе си като разказвач	Сали Норис	документален	тв филм
		Birds Like Us	Кондор	Фарук Сабанович и Амела Кухара	анимационен
2023		Once Upon a Studio	Скар	Дан Ейбрахам, Трент Кори	късометражен анимационен

Музикални изпълнения

година	ориригинално заглавие	част от	жанр
1984	“Carnival of the Animals“	Carnival of the Animals	тв късометражен
	„Put Down the Duckie“	Sesame Street, Special	тв филм
1989	„All Through the Night“, „Let Us Take The Road“, „Tom Tinker's My True Love“, „Lumps of Pudding“	A Chorus of Disapproval	комедия, драма
1990	„Put Down the Duckie“ (1986)	Sing Yourself Silly!	късометражно видео
1994	„Be Prepared“ (1994), „I've Got a Lovely Bunch of Coconuts“ (1944)	The Lion King	анимация
1996	„The Triumphant Beautiful Egg“	Storytime with the Stars	видео
1997	„My Carmen“	Lolita	филм
2010	„Be Prepared“ (1994)	The Nostalgia Critic (еп. Top 11 Villain Songs)	тв сериал

Документални филми

година	оригинално заглавие	роля	режисьор	бел.
1989	Danny and the Dirty Dog: The Making of 'Roald Dahl's Danny the Champion of the World'	разказвач		тв късометражен
1990	Giffoni Film Festival	себе си	Кьовари Тамас	късометражен
1994	The Making of the 'Lion King'	себе си	Дан Брут	късометражен
	The Lion King: A Musical Journey with Eton John	себе си	Джон Джопсън	тв филм
1995	A Night too Die For	себе си		тв късометражен
	The First 100 Years: A Celebration of American Movies	себе си	Чъл Уоркман	тв
	On the Set of 'Lolita'	себе си		късометражно видео
1996	Ballando con Berolucci	себе си	Леонардо Чели	тв късометражен
1998	The Making of 'The Man in the Iron Mask'	себе си		късометражно видео
2000	The Beatles revolution	себе си	Руди Бернар
2001	The Making of 'Dungeons and Dragons'	себе си	Джефри Шварц	късометражно видео
2003	Check the Gate: Putting Beckett on Film	себе си, четец и разказвач	Пиърс Лихейн	видео
	Broadway: The Golden Age, by the Legends Who Were There	себе си	Рик Маккей	видео
	Hititler	разказвач	Толга Йормек	късометражен
2005	Gelibolu	разказвач	Толга Йормек
	Kingdom of Hope: The Making of 'Kingdom of Heaven'	себе си	Дейн Макмастър	тв късометражен
	Merchant of Venice': Shakespeare Through the Lens	себе си	Майкъл Джилис	късометражно видео
	RSC Meets USA: Working Shakespeare	разказвач	Том Тодоров	видео
2006	Kingdom of Heaven': Interactive Production Grid	себе си	Чарлз де Лаурика	видео
	Relentless Enemy	разказвач	Бевърли и Дерек Жубер	видео
	TV's 50 Greatest Stars	себе си	Джон Пайпър и Сю Макмеон	тв филм
	The Outsider	себе си	Питър Джентиле	късометражен
	The Path to Redemption	себе си	Чарлз де Лаузирика	видео
2007	Inside the Inheritance Trilogy: The Magic of 'Eragon'	себе си		видео
2008	Eden at the End of the World	разказвач	Дъг Бертран
2009	The Power of the Powerless	разказвач	Кори Тейлър
2010	Face Booth	себе си	Кейти Крауфорд
2011	Ray McAnally M'Athair	себе си	Браян Редин
2012	Trashed	себе си	Кандида Брейди
	Another Way Home	разказвач	Майкъл Туоми
	The Making of Henry IV Part 1 и Part 2	себе си		късометражен
	Seeds of Freedom	себе си и Хенри VIII	Джес Филимор
2013	Sahaya Going Beyond	себе си	Ендрю Лауер
	Decoding Die Hard	себе си	Джефри Лърнър	видео
	Goodbye Gardanaland	себе си	Вики Томас	тв филм
	Muse on Fire	себе си	Дан Пул и Джилс Терера
2015	The Day Everest Shook	себе си като разказвач	Дик Бауър	тв филм
2016	Batcave: Legacy of the Lair	себе си		късометражно видео
	Batman: Austerity & Rage	себе си		късометражно видео
	Dawn of the Justice League	себе си	Ерик Матис	тв късометражен
2018	Broadway: Beyond the Golden Age	себе си	Рик Маккей
2019	The Prado Museum. A Collection of Wonders	себе си като разказвач	Валерия Паризи
	Broadway: The Next Generation	себе си	Рик Маккей
	That Others May Live	себе си	Гари 'Си-Джоу' Фу

Документални телевизионни сериали

година	оригинално заглавие	епизоди	роля	бел.
1981	On the Town	2.1	себе си
1991	Omnibus	Shakespeare: A Year with the RSC	себе си
	Forty Minutes	Autogeddon	себе си като четец
	Everyman	The Dream
1995	Seekers of the Lost Treasure	Thompson and the Well of Sacrifice; The Great Belzoni	себе си като разказвач
1999	60 Minutes	сегмент 2 от Don't Ask, Don't Tell/Rumpole of the Bailey/Agent Orange	себе си и актьор
2000	Night of the Thousand Shows		себе си	TV Special
2002	Hyper Show	еп. от 19 септември	Майкъл Паркинсън
2003	Freedom: A History of the US	Safe for Democracy; Liberty for All; Independence	Лорд Грей, крал Джеймс I и Томас Пейн
2005	Jeremy Vine Meets...	еп. 2.1	себе си
	History vs. Hollywood	Kingdom of Heaven	себе си
2006	Who Do You Think You Are?	Jeremy Irons	себе си
2007	The Directors	The Films of Adrian Lyne	себе си
2008	The Story of the Costume Drama	The Stars	себе си
2010	Arena	Harold Pinter: A Celebration	различни
2012	Shakespeare Uncovered		себе си
2013	Brisant	еп. от 14 февруари	себе си
2014	WEDU Arts Plus	еп. 303	себе си
2015	Metropolis	Paris; London; Rome; San Francisco; Manhattan	себе си	минисериал
2019	History of Emirates		себе си като водещ	минисериал

Пиеси и мюзикли

година	заглавие	заглавие на английски	автор(и)	роля	място
1969	Зимна приказка	The Winter's Tale	Уилям Шекспир	Флорицъл	Бристъл Олд Вик
	Сенна хрема	Hay Fever	Ноъл Кауърд	Саймън
	Какво видя икономът	What the Butler Saw	Джо Ортън	Ник
	Майор Барбара	Major Barbara	Джордж Бърнард Шоу
	Слуга на двама господари	A servant of Two Master	Карло Голдони
	Макбет	Macbeth	Уилям Шекспир
	Момчето приятел	The Boy Friend	Санди Уилсън
1970	Както ви харесва	As You Like It	Уилям Шекспир
	О, каква прекрасна война!	Oh! What a Lovely War!	Чарлз Чилтън		Малък театър Бристъл
	Училище за сплетни	The School for Scandal	Ричард Шеридан
1971/1973	Божие заклинание	Godspell	Джон Майкъл Тебелак и Стивън Шварц	Йоан Кръстител и Юда Искариотски	Раундхаус и Театър „Уиндам“ (Лондон)
1973	Записките на един луд	The Diary of a Madman	Николай Гогол	Лудият	Акт Ин (Лондон)
1974	Много шум за нищо	Much Ado About Nothing	Уилям Шекспир	Дон Педро	Театър „Янг Вик“ (Лондон)
	Хранителят	The Careataker	Харълд Пинтер	Мик
1975	Укротяване на опърничавата	The Taming of the Shrew	Уилям Шекспир	Петрукио	Раундхаус (Лондон)
1976	Див овес	Wild Oats	Джон О'Киф	Хари Тъндър	Театър „Олдуич“ (Лондон)
1977					Театър „Пикадили“ (Лондон)
1978	Задната колона	The Rear Column	Саймъ Грей	Джеймисън	Театър „Глобус“ (Лондон)
1984	Истинско нещо	The Real Thing	Том Стопард	Хенри	Ню Йорк
1986	Зимна приказка	The Winter's Tale	Уилям Шекспир	крал Леонид	Кралски Шекспиров театър (Стратфорд на Ейвън)
	Скитникът	The Rover	Афра Бен	Уилмор	Театър „Суон“ (Стратфорд на Ейвън) и Театър „Мърмейд“ (Лондон)
1986	Ричард II	Richard II	Уилям Шекспир	Ричард II	Кралски Шекспиров театър
1987					Театър „Барбикан“ (Лондон)
2003	Малка нощна музика	A Little Night Music	Стивън Зондхайм	Фредрик Егерман	Ню Йорк
2005	Празнуване	Celebration	Харолд Пинтър	Расъл	Театър „Гейт“ (Дъблин) и Театър „Албъри“ (Лондон)
2006	Жарава	Embers	Кристофър Хемптън	Хенрик	Театър „Херцог на Йорк“ (Лондон)
2008	Никога не си бил толкова добре	Never So Good	Хауърд Брентън	Харолд Макмилън	Кралски национален театър (Лондон)
2009	Импресионизъм	Impressionism	Майкъл Джейкъбс	Томас Бакъл	Театър „Гералд Шьонфелд“ (Манхатън, Ню Йорк)
2013	Мистериозни пиеси	The Mystery Plays	средновековни	Господ	Катедрала на Глостър и Катедрала на Устър
2016	Дългият път на деня към нощта	Long Day's Journey into Night	Южин О'Нийл	Джеймс Тайрон	Бристъл Олд Вик
2018					Театър „Уиндам“ (Лондон), Музикална академия на Бруклин и Център „Аненберг“ (Бевърли Хилс, Калифорния)