Димитър Георгиев Стефанов

Димитър Георгиев Стефанов с псевдоними Митьо и Д. Ст. е български общественик и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[1][2]

Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Стефанов.

---

Димитър Стефанов
български революционер
Роден	15 август 1872 г. Караагач, Кралство Румъния
Починал	12 февруари 1940 г. (67 г.) Бургас, Царство България
Политика
Партия	Демократическа партия
Депутат
XXII ОНС
Подпис
Димитър Стефанов в Общомедия

Биография

Ранни години

Български студенти на гроба на Райко Жинзифов в Москва: Владимир Руменов, д-р Никола Иванов, съдия Димитър Йосифчев, д-р Яков Митров, д-р В. Димов, Димитър Стефанов и други

Димитър Стефанов е роден на 15 август 1872 година в Караагач, Бесарабия, тогава в Русия, днес Нахирне, Украйна. Потомък е на родопски войвода, а майка му Ана е от рода Агура. Получава основното си образование в родното село, а средното – в Болградската българска гимназия. Завършва право през 1894 година в Московския университет. В 1896 година завършва Киевското пехотно военно училище и е произведен в чин подпоручик от руската армия.^[1][3]

През 1897 година се мести в Русе, Княжество България, и работи като околийски съдия, а след това е заместник-прокурор в окръжния съд във Варна. В началото 1900 година е назначен за юрисконсулт на Светия синод в София.^[1]

Във ВМОРО

Свързва се с революционери от Македония и през есента на същата 1900 година със съдействието на Върховния македоно-одрински комитет^[4] е назначен от Българската екзархия за директор на Битолската мъжка класическа гимназия. До края на учебната година през 1901 година участва в ръководството на Битолския революционен окръг на ВМОРО, а след това е екстерниран в България.^[1]

През септември 1901 година Димитър Стефанов, заедно с Туше Делииванов, е избран от Централния комитет в Солун за задграничен представител на ВМОРО в София и заема поста до 1903 година.^[1][3] В началото на 1902 година участва на конгреса на Одринския революционен комитет в Пловдив с Гоце Делчев,^[5] а после е представител на ВМОРО на Десетия македоно-одрински конгрес в София. Противопоставя се на готвеното от ВМОК Горноджумайско въстание.

Протовопоставя се на решението за въстание взето от Солунския конгрес през януари 1903 година.^[3] През май 1903 година Димитър Стефанов с четата на Яне Сандански навлиза в Македония. През лятото на 1903 година е делегат на конгреса на Серския революционен окръг и е избран за председател на конгреса и член на окръжното ръководно тяло заедно с Александър Радославов и Симеон Молеров.^[1][6] Установява се в Разложко и на 18 септември участва в сражението при Белица, след това при Бачево.^[1]

След потушаването на въстанието Димитър Стефанов е в комисията за изработване на директива за бъдеща дейност на ВМОРО в София в края на 1903 и началото на 1904 година. От пролетта на 1904 година е адвокат в Бургас. Участва на Рилския конгрес на ВМОРО през 1905 година, където е избран с Гьорче Петров и Петър Попарсов за задграничен представител на ВМОРО.^[1][7][3] На Кюстендилския конгрес на ВМОРО през февруари 1908 година е делегат от Солунския революционен окръг, но не успява да присъства на заседанията.^[8]

Във войните за национално обединение

През Балканската война и Междусъюзническата война Димитър Стефанов е командир на рота. Тежко ранен е през 1916 година по време на Първата световна война, но оздравява и се завръща на фронта. Награден е с орден „Свети Александър“ – ІІ степен. Като запасен поручик е командир на рота в 14-та погранична дружина при Бургаски укрепен пункт. За бойни отличия и заслуги във войната е награден с орден „За заслуга“.^[9]

Политик в Бургас

Димитър Стефанов е кмет на Бургас от 22 октомври 1918 година до 30 януари 1920 година, а след това до 1928 година е общински съветник. Тогава е избран за депутат от Демократическата партия в XXII народно събрание, а през 1931 година става окръжен управител на Бургас.^[4]

Умира на 12 февруари 1940 година в Бургас.^[1][10][11]