Димитър Греков
български политик From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Димитър Панайотов Греков е български политик и юрист, деец на Консервативната и Народнолибералната партия, министър-председател на България от 19 януари до 1 октомври 1899 г.
Тази статия е за българския политик от 19 век. За българския политик от 21 век вижте Димитър Греков (учен).
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Remove ads
Биография
Образование и младежки години
Димитър Греков е роден на 2 септември 1847 година в Болград, Бесарабия, тогава част от Руската империя[1] в семейството на заможния търговец Панайот Греков.[2] Завършва Болградската гимназия през 1868 година с нейния първи випуск, а през 1875 година – право в Екс ан Прованс, Франция със стипендия от гимназията.[2][3] Полага втори изпит за докторантура – сертификат от Академията на Екс, Юридическия факултет по въздухоплаване от 31 май 1876 г. (ANIC, MIC, 3105/1876, л. 33). След връщането си в Бесарабия, тогава анексирана от Румъния, Греков става адвокат и съдебен служител в Браила – член на Браилския съд, и участва в дейността на Българското централно благотворително общество.[2][4]
Юридическа дейност
След Освобождението на България от османско владичество Греков се установява в София, където става председател на областния съд (1878), а за няколко месеца през 1879 година е и първият председател на българския Върховен съд. Депутат е в Учредителното събрание, където се присъединява към Консервативната партия. След това участва в правителството на Тодор Бурмов като министър на правосъдието и първото правителство на епископ Климент като министър на правосъдието и управляващ Министерството на вътрешните работи (1879 – 1880).[2][4]
Димитър Греков подкрепя преврата от 1881 година. Избран е за депутат във II ВНС утвърдило режима на пълномощията на княз А. Батенберг.
Д. Греков става подпредседател на Държавния съвет (1881 – 1882) и министър на правосъдието в правителството на Леонид Соболев (1882 – 1883). Председател е на ІІІ Обикновено народно събрание (1883). През 1881 година става дописен, а през 1884 година – редовен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.[2][4]
След Съединението на Източна Румелия с Княжество България Греков е натоварен от княз Батенберг с дипломатическа мисия до сръбския крал Милан, която така и не се осъществява. През 1886 г. е дипломатически представител в Цариград.[4]
Политическа дейност
По време на кризата след абдикацията на княз Александър I Батенберг през 1886 година Греков се присъединява към Народнолибералната партия. Той участва в делегацията, водила преговорите за заемане на българския трон от Фердинанд Сакс-Кобург-Гота (заедно с д-р Константин Стоилов и Константин Хаджикалчев). Между 1890 и 1894 година участва в правителството на Стефан Стамболов – от 2 ноември 1890 до 19 май 1894 г. е министър на външните работи, а от 20 септември 1891 до 13 февруари 1892 г. и управляващ Министерството на правосъдието.[2][4]
След убийството на Стамболов през 1895 г. е лидер на стамболовистите, който пост заема до 1897 г. След това подава оставка, напуска и самата партия и се отдава на адвокатска дейност. Поради близките му контакти с двореца през януари 1899 г. княз Фердинанд му възлага формирането на правителство, в което останалите министри са от Либералната партия (радослависти). Полага усилия да вкара в управлението своите бивши съмишленици – стамболовистите, което среща силен отпор от радославистите. На 1 октомври 1899 г. е принуден да подаде оставка. Веднага след това отново става лидер на Народнолибералната партия, който пост заема до неочакваната си смърт през 1901 г.[4]
Димитър Греков умира на 21 април 1901 година в София.
Remove ads
Семейство
Негов син е Александър Греков (1884 – 1922), известен дипломат и общественик.
Вижте също
Бележки
Литература
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads