Либерална партия (радослависти)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Либералната партия (наричана още радославистка) е българска политическа партия, съществувала от средата на 1880-те до 1920 г. Тя е основната партия в коалицията, управлявала България по време на Първата световна война. С нея е свързан вестник „Народни права“.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Либерална партия.

В основата на бъдещата Радославистка партия е групата в старата Либерална партия, оформила се около Васил Радославов след детронирането на княз Александър I Батенберг, която до 1895 г. се нарича Либерален клуб. Тя оглавява коалиционно правителство с Народнолибералната и Младолибералната партия по време на Първата световна война, след неуспеха в която е силно компрометирана, а нейния лидер Васил Радославов напуска страната. През 1920 г. трите партии се обединяват в Националлиберална партия, която съществува до 1930-те, но има второстепенно значение в политическия живот.
Remove ads
Участия в избори
Парламентарни
- На изборите през 1913 г. и 1914 г. е част от коалицията Либерална концентрация, като от Либералната партия са избрани 58 депутати през 1913 г., а през 1914 г. – 83.
- На изборите през 1920 г. е част от коалиция с Народнолибералната партия на Добри Петков и Младолибералната партия.
Remove ads
Участия в правителства
- Първо правителство на Васил Радославов (28 август 1886 – 10 юли 1887) – коалиция с Народнолиберална партия и представители на Консервативната партия
- Второ правителство на Константин Стоилов (31 май 1894 – 21 декември 1894) – коалиция с Народна партия
- министерство на народното просвещение – Васил Радославов
- минитерство на правосъдието – Васил Радославов, Петър Пешев
- министерво на търговията и земеделието – Димитър Тончев
- Правителство на Димитър Греков (30 януари 1899 – 13 октомври 1899) – коалиция с Народнолиберална партия
- министерство на вътрешните работи – Васил Радославов
- министерство на народното просвещение – Тодор Иванчов
- министерство на финансите – Михаил Тенев
- министерство на правосъдието – Петър Пешев
- министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията – Димитър Тончев
- Първо правителство на Тодор Иванчов (13 октомври 1899 — 10 декември 1900) – самостоятелно
- министерство на външните работи и изповеданията — Тодор Иванчов
- министерство на вътрешните работи – Васил Радославов
- министерство на народното просвещение – Димитър Вачов
- министерство на финансите – Михаил Тенев
- министерство на правосъдието – Петър Пешев
- министерство на търговията и земеделието – Йов Титоров
- министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията — Димитър Тончев
- Второ правителство на Тодор Иванчов (10 декември 1900 — 22 януари 1901) — коалиция с Народнолиберална партия
- министерство на външните работи и изповеданията – Димитър Тончев
- министерство на финансите – Тодор Иванчов
- министерство на търговията и земеделието – Йов Титоров
- Второ правителство на Васил Радославов (17 юли 1913 — 5 януари 1914) — коалиция с Народнолиберална партия и Младолиберална партия
- министерство на вътрешните работи и народното здраве — Васил Радославов
- министерство на народното просвещение – Петър Пешев
- министерство на правосъдието – Петър Пешев, Христо Попов
- Трето правителство на Васил Радославов (5 януари 1914 — 21 юни 1918) — коалиция с Народнолиберална партия и Младолиберална партия
- министерство на външните работи и изповеданията – Васил Радославов
- министерство на вътрешните работи и народното здраве – Васил Радославов, Христо Попов
- министерство на народното просвещение – Петър Пешев
- министерство на правосъдието – Христо Попов
Remove ads
Част от Програма на либералната партия, октомври 1897 г.
- Чл.1. Поддържание Конституцията, като при благоприятни времена бъде разширена в по-либерален и демократически дух.
- Чл.2. Пълно самоуправление в общините и окръзите.
- Чл.3. Намаление на данъците. Намаление на разходния бюджет на държавата.
- Чл.4. Безплатно обучение във всички учебни заведения.
- Чл.5. Безплатна медицинска помощ.
- Чл.6. Недопущане никакви концесии. Естествените богатства на страната да се експлоатират от самата държава.
- Чл.7. Рационално подобрение на земеделието и скотовъдството и всички отрасли на поминъка.
- Чл.8. Покровителстване на кооперативното производство.
- Чл.9. Временно и според нуждите покровителствана министерска система.
Видни дейци
- Димитър Вачов (1855-1922)
- Тодор Иванчов (1858-1905)
- Петър Пешев (1858-1931)
- Васил Радославов (1854-1929)
- Димитър Тончев (1859-1937)
- Христо Занков (1853-1926)
Източници
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
- Д. Попов. „Партийната структура в България от 1879 до 1901 година“ Архив на оригинала от 2008-10-28 в Wayback Machine. [3 август 2005]
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads