Димитър Димитров (климатолог)

Димитър Йорданов Димитров е български географ, климатолог и университетски преподавател, професор в Софийския университет.^[1][2]

Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Димитров.

---

Димитър Димитров
български географ
Роден	10 ноември 1914 г. Бранковци, Царство България
Починал	13 декември 1999 г. (85 г.) София, България
Националност	българин
Учил в	Софийски университет
Работил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	климатология
Титла	професор

Биография

Роден е на 10 ноември 1914 г. в Бранковци. През 1938 г. завършва география в Софийския университет. До 1956 г. работи като метеоролог във Военновъздушните сили на България. Започва работа в Софийския университет. От 1958 г. е доцент, а през 1967 г. е избран за професор по климатология.^[2]

Почива на 13 декември 1999 г.^[2]

Научна дейност

Димитър Димитров проучва пролетните и есенните мразове, работи по изясняване генезиса на климата в България, климатичната подялба на България и градския климат. По-известни негови научни трудове са:^[2]

• „Метеорологията в служба на родината“ (1952)
• „Времето в България“ (1960)
• „Стихийни атмосферни явления“ (1966)
• „Обща климатология“ (1970, 1976, 1986)
• „Климатология на България“ (1972, 1979)
• „Климатични ресурси на България“ (1974)