Димитър Карамфилович

Димитър (Димче) Петрушев (Петрушов, Петров) Карамфилович е български обществен деец, революционер и политик.^[1][2][3]

Димитър Карамфилович
български революционер и политик
Роден	1839 г. Велес, Османска империя
Починал	26 декември 1906 г. (67 г.) София, Княжество България
Народен представител в: УС

Биография

Димитър Карамфилович е роден в 1839 година във Велес,^[2] в махалата Пърцорек, в семейството на велешкия първенец Петър Карамфилович^[4] и солунчанката Ана.^[5] Учи при Йордан Хаджиконстантинов - Джинот. Завършва Търговското училище в Будапеща и работи в търговска кантора във Виена, а от 1860 година се занимава с търговия в родния си град. Карамфилович, който говори немски, гръцки и малко френски, взима дейно участие в борбата на българите от Велес против Цариградската патриаршия.^[2] Така например в 1868 година е начело на велешката делегация, която приканва владиката Антим Велешки на Никулден да не споменава името на цариградския патриарх.^[4] След учредяването на Българската екзархия е неин представител пред Високата порта по църковно-училищните дела.^[2]

В писмо до Георги Раковски от 17 юни 1862 година Карамфилович се подписва като

„

...един измежду българските ревнители... Само двамата со господ. Антония Драндаровича... що се ежедневно бориме с тукашните ни сограждане българе, в които духат фенерско-гръцкиат вкоренил им се е и се не можи тъй лесно отрве и преправи, но хвала Богу, постепенно остануват се и мога ся реча, почти са заборавили вече що е това грък... Ваший от чисто блгарско срдце искр приятел Д. П. Карамфилович.[6]

“

При избухването на Руско-турската война Карамфилович, заподозрян от османските власти, бяга в Букурещ, присъединява се към руските войски и участва в много сражения.^[4] След Берлинския договор става председател на Самоковския окръжен съд в новообразуваното Княжество България.^[5] Велешката българска община го изпраща като свой депутат в Учредителното събрание.^[7][5] В Събранието Карамфилович работи по изработването на конституцията и по Мемоара за Македония до Великите сили.^[8] Карамфилович заедно с Васил Диамандиев участва активно софийския комитет „Единство“, организирал Кресненско-Разложкото въстание.^[1]

Карамфилович участва във Временното руско управление като сътрудник във финансовото ведомство в Княжеството и има големи заслуги в изграждането на финансовата администрация. Карамфилович изработва първата българска митническа тарифа.^[2] По-късно е секретар на Министерството на финансите.^[1] Карамфилович е и масон^[9][10] 18 степен, основател и първомайстор на ложа „Братство“ през 1882 година. В ложата се ражда идеята за основаването на Българския червен кръст, за което Карамфилович е инициатор и пръв секретар-деловодител на новата организация, приета на 1 февруари 1884 година в Международното дружество на Червения кръст.^[11] По време на Сръбско-българската война в 1885 година, като деловодител на оргинизацията развива широка кампания за събиране на помощи за ранените войници.^[2]

Сближава се с български монарх княз Александър I, който го прави инспектор на двореца.^[1] Князът му делегира важна мисия по уреждането на пограничния въпрос със Сърбия.^[11][12] След Преврата през 1886 година, е освободен като доверено лице на бившия княз.^[1]

В 1884 година Димитър Карамфилович влиза в ръководството на Българомакедонското благотворително дружество.^[13] В 1895 година участва в Първия македонски конгрес, на който е основан Македонският комитет. Заедно с балчишкия и варненския представител Карамфилович е избран от конгреса да поднесе на княз Фердинанд поздравителен адрес.^[13] Карамфилович е член на комитета в 1895 – 1896 година.^[2]

Умира на 26 декември 1906 година.^[2] Дъщеря му е женена за руския офицер Луис Войткевич. Брат му Емануил Карамфилович също се занимава с революционна дейност. Синът на Емануил е войводата на ВМОРО Панайот Карамфилович.^[14][15]

• Писмо от Пьотър Алабин до Карамфилович, 30 юли 1895 г.
• 
• 
• 
• 

Родословие

Петър Карамфилович

Ана Карамфилович

Елеонора Кувелас

Емануил Карамфилович (1855 – 1895)

Димитър Карамфилович (1839 – 1906)

Петър Карамфилович (1882 – 1924)

Панайот Карамфилович (1885 – 1921)

Дъщеря

Луис Войткевич (1830 – 1879)