Димитър Кьосев

Димитър Стоянов Кьосев е български офицер от Държавна сигурност, генерал-лейтенант.

Димитър Кьосев
български офицер от Държавна сигурност
Димитър Кьосев като младши офицер от ВКР
Роден	16 август 1922 г. Попово, Царство България
Починал	12 юни 1973 г. (50 г.) София, Народна република България
Учил в	Софийски университет
Партия	Българска комунистическа партия (август 1944 г.)

Роден през 1922 година, той се включва в комунистически организации още като младеж, а през 1948 година постъпва във военното контраразузнаване. От 1953 година работи във външното разузнаване, като от 1968 до 1972 година е негов началник, а през 1971 – 1973 година е заместник-министър на вътрешните работи.

Биография

Димитър Кьосев е на 16 август 1922 година в Попово в семейство от средната класа.^[1] През 1936 година завършва прогимназия, след което започва да чиракува за обущар при вуйчо си.^[2] През 1940 година постъпва в Поповската гимназия, където скоро става член на незаконния комунистически Работнически младежки съюз (РМС).^[3] След като организацията на РМС в гимназията е разкрита, Кьосев е арестуван на 8 юни 1942 година и, след като прави пълни самопризнания, е осъден на 8 години затвор.^[4] Излежава присъдата си в Шуменския, а след това във Варненския затвор.^[4] Там по това време са затворени почти 1000 комунисти и той успява да си създаде добри контакти с много бъдещи функционери на комунистическия режим, което изглежда помага на кариерата му.^[5]

На 5 август 1944 година Кьосев бяга от затвора заедно с група други затворници. Той отива в Приморския партизански отряд, където е приет за член на Българската комунистическа партия. Непосредствено след Деветосептемврийския преврат се включва в масовите насилия във Варна, след което се връща в Попово. Там получава диплома за средно образование и е назначен на работа в околийската организация на РМС.^[6]

През април 1946 година Димитър Кьосев е прехвърлен в окръжния комитет на РМС във Варна, а през октомври същата година става секретар на 8-и районен комитет на РМС в София.^[4] Едновременно с това той се записва да учи право в Софийския университет, но се отказва след преминати седем семестъра.^[4] През декември 1947 година завършва едномесечен курс за политически офицери, след което е назначен със звание поручик във военното контраразузнаване при Пета дивизия в Русе.^[7] Той продължава работата си там и след прехвърлянето на военното контраразузнаване като Трето управление на Държавна сигурност в началото на 1950 година, като по това време преминава четиримесечен курс в Школата „Георги Димитров“.^[8][9] След това става началник на отделение в Бургас, а през април 1952 година оглавява отдела на военното контраразузнаване за Трета армия в Пловдив и е повишен в подполковник.^[8]

На 3 март 1953 година Кьосев е преназначен в Първо управление (външно разузнаване), запазвайки ранга си на началник на отдел.^[8] Въпреки че не знае никакви чужди езици и няма особен опит или подготовка, през май 1955 година е изпратен като ръководител на резидентурата на разузнаването в Австрия с основна задача да укрепи местната структура след скорошен провал на нейни агенти.^[10] През септември 1958 година е прехвърлен в Чехословакия, а в края на 1960 година става резидент в Гърция.^[11][12] Макар през този период да научава малко немски и чешки, работата му е концентрирана главно върху българските емигранти в тези страни.^[13]

През 1963 година Димитър Кьосев се връща в България и оглавява 02 отдел в разузнаването, отговорен за работата в Гърция.^[11] През 1965 година става заместник-началник на Първо управление.^[11] През май 1968 година началникът на управлението Янко Христов е внезапно уволнен и той официално става началник в края на август.^[14] Година по-късно е повишен в генерал-майор,^[14][15] а през 1971 година – в генерал-лейтенант.^[16] Оглавява управлението до 24 юли 1972 година, когато, при разместванията след отстраняването на вътрешния министър Ангел Солаков, става заместник-министър на вътрешните работи.^[16]

Димитър Кьосев умира внезапно на 12 юни 1973 в болница в София след получен на предишния ден тежък инсулт.^[17]

Образование

• Курс за политически офицери (21 ноември – 31 декември 1947 г.)
• 4-месечен курс, Школа „Георги Димитров“ (1950)

Военни звания

• Поручик
• Капитан
• Майор
• Подполковник (29 април 1952)
• Полковник (29 април 1957)
• Генерал-майор (29 август 1969)
• Генерал-лейтенант (13 септември 1971)^[16]

Награди

• Медал „МВР“ I степен (1968)^[16]
• Медал „За служба на родината“ златна степен от Унгария (1969)^[16]
• Медал „25 години БНА“ (1969)^[16]
• Медал „За заслуги за сигурността и обществения ред“ (1969)^[16]
• Орден „Народна република България“ I степен (1972)^[16]