Димитър Младенов (офицер)

Димитър Марков Младенов е български офицер (полковник от артилерията), участник в Първата световна война (1915 – 1918), командвал 1^-ви и 15^-и дивизиони артилерийски полкове, 15^-а охридска дивизия, и служил като началник на артилерийския отдел на 4^-та и 2^-ра армии по време на двата периода на Втората световна война (1941 – 1945), след което служи като началник на артилерийския отдел в Щаба на войската.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Младенов.

---

Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Марков.

---

Димитър Младенов
български офицер
Звание	полковник
Години на служба	1916 – 1947
Служи на	България
Род войски	артилерия
Командвания	1-ви див. арт. полк (1940 – 1942) 15-и див. арт. полк (1942 – 1944) 15-а охридска дивизия (1944)
Битки/войни	Първа световна война Втора световна война
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	14 октомври 1895 г. (стар стил) Банско, Османска империя
Дата и място на смърт	20 юни 1951 г. (55 г.) Белене, България
Родства	полковник Игнат Младенов (братовчед)

Биография

Димитър Младенов е роден на 14 октомври 1895 година в Банско, в многолюдното семейство на Марко и Милана Младенови. Има шест сестри и един брат. Баща му Марко, е четник в четата на Радон Тодев по време на Илинденското въстание и един от шестте оцелели в сражението при Годлевския балкан. През Балканската война (1912 – 1913) Марко Младенов е в четата на Христо Чернопеев, който след края на войната го препоръчва и бива назначен от генерал Стилиян Ковачев за общински съветник на Банско.^[1]

През 1916 година Димитър Младенов завършва Военното училище в София.

Участва в Първата световна война, първоначално служи в Шумен а по-късно е изпратен на Южния фронт в Македония. След края на войната за кратко е военнопленник.

След освобождаването от военнопленническия лагер се завръща в България. От 1918 г. е на служба в трети гаубичен полк. Повишен е в чин майор. Служил е в седми артилерийски полк, седемнадесети артилерийски полк, седмо полково артилерийско отделение. През 1928 г. става командир на батарея към четвърти артилерийски полк. През 1933 г. е командир на батарея към Артилерийската школа, а от 1935 г. е командир на второ товарно артилерийско отделение.^[2] На следващата година става командир на отделението. В периода 1940 – 1942 г. е командир на първи дивизионен артилерийски полк. От 1942 до 1944 г. е командир на петнадесети дивизионен артилерийски полк.

През септември 1944 година (след като България преминава на страната на Съюзниците), като командир на 15-а пехотна дивизия в град Прилеп, влиза в бой с части на германците и запазва от обкръжение и унищожение подчинените му войски.^[3] След като удържа града за 12 дни се оттегля. При завръщането си през есента на 1944 г., спасил всичките си войници и офицери, полковник Младенов е награден с орден „За храброст“. Назначен е в щаба на IV армия и участва във войната срещу Германия, отново в Македония. От 1946 г. е началник на артилерийското отделение в Щаба на войската, а от 1947 г. и началник-щаб. Уволнен е на 31 декември 1947 г.

През юни 1948 година е арестуван като бивш царски офицер.^[4] Съден е в съдебен процес за участие в тайната организация „Неутрален офицер“, която иска да свали установяващият се в страната комунистически режим. Изпратен в лагера Куциян, а по-късно и в Белене. През 1951 г. полковник Младенов се разболява от двойна бронхопневмония и издъхва в една локва близо до Втори блок в Белене. Запазено е неговото тефтерче. Последните думи, записани в него са:

„

„Буренът закрива надписа на кръста, дъждът измива името, бурята пречупва и самия кръст, но едно остава – добрия спомен за човека.“[5]

“

След събитията от 1989 г. е предложен за повишаване посмъртно в по-горно звание „генерал-майор“ през 1992 година, но президентът Желю Желев отказва да подпише указа.^[6]

Военни звания

• Подпоручик (5 октомври 1916)
• Поручик (30 май 1918)
• Капитан (30 януари 1923)
• Майор (26 август 1934)
• Подполковник (6 май 1937)
• Полковник (6 май 1941)

Награди

• Военен орден „За храброст“ IV степен, 1^-ви клас
• Царски орден „Св. Александър“ V степен, с мечове по средата

Източници

• Троански, Х, „Кажи кога да умра“, София, 2007, Работилница за книжнина – Васил Станилов, ISBN 978-954-8248-59-4
• Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1
• Форуми „Бойна Слава“ – Младенов, Димитър Марков