Димитър Овчаров

Димитър Савов Овчаров е български академик, виден археолог и изкуствовед. Занимава се със средновековна история, археология, изкуство и култура. Баща е на Николай Овчаров, който също се занимава със средновековна история и археология. Ръководи на множество обекти на археологически разкопки в страната, преди всичко на старите български столици Преслав и Плиска. Овчаров е най-изявеният противник на идеята за ролята на тракийския етнос в изграждането на старобългарската култура. Той поддържа концепция, че тракийски етнос не съществува, а античните традиции в средновековната българска култура са следствие на индиректна приемственост с населението на балканските провинции на Византия.

Димитър Овчаров
български археолог
Роден	28 април 1931 г. София, Царство България
Починал	23 май 2013 г. (82 г.) София, Република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Националност	България
Учил в	Исторически факултет на Софийския университет Софийски университет
Научна дейност
Област	Археология, изкуствознание

Биография

Роден е на 28 април 1931 г. в град София, България. През 1956 година завършва висше образование специалност „История“ в Софийския държавен университет, профил „Археология“. От 1956 до 1959 г. работи като уредник в отдел „Възраждане“ в Окръжния исторически музей в град Велико Търново. През 1960 г. става директор на новосъздадения Окръжен исторически музей в град Търговище^[1].

Овчаров е измежду активните сътрудници на Историческия музей в Търговище, създаден през 1951 г., придобил статут на Окръжен (понастоящем Регионален) исторически музей в Търговище през 1960 г. От 1968 до 1974 г. Овчаров е научен сътрудник във Военноисторическия музей в град София. От 1974 до 2001 г. е старши научен сътрудник в Археологическия институт с музей при БАН. От 1983 до 1993 г. е ръководител на Секцията по средновековна археология там.

Над 20 години е редактор на списание „Археология“, а главен редактор е от 1993 до 2001 г. От 2003 г. до кончината си е активен член на редакционния съвет на списание „Паметници Реставрация Музеи“. В периода от 1992 до 1993 г. е директор на Националния археологически институт. Занимава се със средновековна история, археология, изкуство и култура. Преподава обща археология, древнобългарска култура и религия и средновековно изкуство в Софийския университет „Климент Охридски“, Славянски университет, Нов български университет и Националната художествена академия.

От 4 ноември 2011 г. е почетен гражданин на Търговище^[2][3].

След дълго боледуване умира на 23 май 2013 г. в София.^[4] Погребан е в Централните софийски гробища.^[5]

Библиография

• Ако оцелее Дон Кихот, ще оцелее и културата, ISBN 978-954-07-2582-6, 2007
• Български средновековни градове и крепости, 1982
• Български средновековни рисунки-графити, София 1982
• Велики Преслав, ISBN 954-579-394-5, 2005
• Въведение в прабългарската култура, ISBN 954-507-146-Х, 2002
• Големият царски дворец във Велики Преслав, 1991
• Източното православие в европейската култура, 1999
• Кризисна ситуация и художествена култура, 2002
• Кракра Пернишки в битка за България, 2005, ISBN 954-9942-80-5
• Културната интеграция между чехи и българи в Европейската традиция, 2000
• Науката срещу агресивното невежество, ISBN 978-954-617-139-9, 2012
• Одухотворената глина, ISBN 954-9308-80-4, 2005
• Омортаг кана сюбиги от Бога владетел на българите, ISBN 954-9942-36-8, 2002
• Петнадесет съкровища от българските земи, 2003, ISBN 954-9308-04-9, ISBN 954-9942-80-5, 005
• Ранновизантийска култура по българските земи IV — VI век, 2008, ISBN 978-954-516-793-5
• Fünfzehn Schätze aus bulgarischen Ländern, 2003, ISBN 954-9308-08-1