Димитър Поппандов
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Димитър Поппандов Пешковски (изписване до 1945 година: Димитъръ попъ Пандовъ) е български политик, просветен деец, общественик и революционер, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация.
Remove ads
Биография
Димитър Поппандов е роден през 1871 година в тиквешкото село Ваташа, тогава в Османската империя.[1] Завършва Духовната академия в Санкт Петербург, Русия[2][3] в 1901 година.[4] В учебната 1901/1902 година е директор на Прилепското българско мъжко класно училище[3][5] и управител на прилепските училища.[6]
В същото време е ръководител на Прилепския околийски комитет на ВМОРО, но по-късно същата година е арестуван от турските власти и е затворен в Прилепския затвор.[3] Държан е там шест месеца, след което през септември 1902 година е оправдан от апелативния съд. Отказва да заеме предишната си длъжност и поради това митрополит Григорий Пелагонийски, изразявайки колко ценен е Поппандов, моли екзарха да го назначи другаде.[6]
В 1909 година е учител в Скопие в Българското свещеническото училище, където преподава църковна история и богослужение,[7] и в Педагогическото училище. На 22 ноември е арестуван заедно с учителя Атанас Михайлов заради произнесените от тях речи по време на погребението на войводата Васил Аджаларски. Попандов е осъден на интерниране от вилаета за срок от 3 години, а Михайлов – 2 години.[8]
В 1911/1912 и 1912/1913 година преподава в Солунската българска девическа гимназия.[9]
След войните за обединение на България се включва активно в политическия и обществено-културния живот на македонската имиграция в България. През 1923 година става член-основател на Македонския научен институт.[10] Избран е на изборите на 29 май 1927 година за депутат в XXII обикновено народно събрание (1927 - 1931) с листата на Демократическия сговор от Неврокопска избирателна околия.[11][12] На 17 юли 1927 година народните представители от Горноджумайска, Неврокопска и Петричка околия в частно заседание се обособяват в отделна парламентарна група с председател д-р Иван Каранджулов и секретар Ангел Узунов, запасен член на Задграничното представителство на ВМРО.[13]
В 1932 година е избран в Националния комитет на македонските братства.[14] Влиза в ръководството и на Илинденската организация.[15]
В 1942 година след освобождението на Вардарска Македония редактира българския кавадарски вестник „Тиквеш“.[16]
Писмо на управителя на Скопското българско педагогическо училище Константин Самарджиев до екзарх Йосиф I за арестуваните учители Димитър Попандов и Атанас Михайлов, с. 1, 9 декември 1909
Писмо на управителя на Скопското българско педагогическо училище Константин Самарджиев до екзарх Йосиф I за арестуваните учители Димитър Попандов и Атанас Михайлов, с. 2
Писмо на управителя на Скопското българско педагогическо училище Константин Самарджиев до екзарх Йосиф I за арестуваните учители Димитър Попандов и Атанас Михайлов, с. 3
Писмо на управителя на Скопското българско педагогическо училище Константин Самарджиев до екзарх Йосиф I за арестуваните учители Димитър Попандов и Атанас Михайлов, с. 4
Remove ads
Вижте също
Външни препратки
- Пандовъ, Димитъръ п. Скопье. Исторически бѣлѣжки. София, Печатница П. Глушковъ, 1916.
- Димитър Попандов – „Две надгробни речи; След убийството на Васил Аджаларски; Подробности по убийството на войводата Васил Стоянов“, публикувано във в. „Вести“, брой 34, 35, 40, Цариград, 1909 година
- "Да не засенчваме „Илинден!“", публикувано във в-к "Илинденски лист. Издание на ръководното тело на Илинденската организация", София, Илинден – 2 август 1937 година
- "Тиквешия – здрава Бугария", публикувано във в-к "Тиквеш. Вестник за култура, стопанство и политика", год. I. бр. 1, София, 30 януари 1942 година
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads