Ваташа

Ваташа (в по-старата литература известно и като Ватоша, на македонска литературна норма: Ваташа) е село в Северна Македония, в община Кавадарци с 3502 души население. На около 3 километра от Ваташа се намира Моклищкият манастир „Свети Никола“ от XVI век.

Ваташа Ваташа
— село —
Ваташа 41.4169, 22.0188 Ваташа
Страна	Северна Македония
Регион	Вардарски
Община	Кавадарци
Географска област	Тиквеш
Надм. височина	295 m
Население	3502 души (2002)
Пощенски код	1430
МПС код	VE
Ваташа в Общомедия

География

Селото се намира на два километра южно от Кавадарци, в южния край на Тиквешията към планината Кожух. Разположено е на река Луда Мара, която го разделя на две махали, разположени по склоновете на ридовете на изток и запад. На юг граничи с платото Витачево. През Ваташа минава главният асфалтен път за горните тиквешки села в Бошавията, а след нея за рудника Ръжаново Мариово и оттам за Мъглен в Егейска Македония, Гърция. Селото на практика е квартал на Кавадарци.^[1]

История

Печат на българската община във Ваташа. Напис: Ваташъ Булгацка Црковна Општина 884.

Селото е известно още от XIV век. То се споменава под името Ваташ в грамота на Иван и Константин Драгаш, датирана около 1378 година.^[2] По времето на Османското владичество в Македония Ваташа е едно от най-големите и икономически най-развити български селища в областта Тиквеш. През този период наред с българите-християни селото е обитавано и от помаци. През XIX век с изключение на поздравите и някои числителни бройни имена, езикът на местните мюсюлмани е български, идентичен с този на останалите жители на Ваташа.^[3]

През 1817 година е завършена и осветена църквата „Успение на Пресвета Богородица“. Според местни предания, през епохата на Османското владичество в селото е функционирало частно училище, в което учениците получавали основни знания от църковно религиозен характер.^[4] От 1832 година училището във Ваташа е общинско, а разходите за него се поемат от църковната каса.

Според някои сведения, през 1837 година с подкрепата на Теодосий Синаитски и други просветители, в къщата на местния български учител Даскал Камче във Ваташа е открита печатница, която през 1838 година е пренесена в Солун.^[5]

След средата на XIX век, благодарение на силната българска църковна община в селото, Ваташа се превръща в един от основните просветни центрове в Тиквеш. Известно време в него работи именитият учител Арсени Костенцев. На 1 юни 1878 година българската община във Ваташа се присъединява към прошение до Великите сили с искане за влизане на руски войски в Македония и присъединяването ѝ към Княжество България, подписано за Ваташа от Мише Ризов и Ризо Добрев.^[6][7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Ватоша има 1808 жители, от които 1142 българи християни, 618 българи мохамедани и 48 цигани.^[8]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Ватоша (Vatocha) има 1880 българи екзархисти и работят българско прогимназиално и основно училище.^[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Ваташа са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[10] В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат сръбски части. Според доклад на Глигор Варналиев, главен български учител в Кавадарци, през януари 1913 година сръбски четници от Черна ръка провеждат обезоръжителна акция, съпроводена с жестокости и насилия. Сръбският офицер Милан Каркович изнасилва Мария Тодорова в деня след сватбата ѝ с Тома Нанев.^[11] През юни 1913 година жителите на Ваташа въстават в помощ на българската войска и взимат дейно участие в Тиквешкото въстание. При потушаването на въстанието в края на юни и през юли 1913 сръбските войски убиват 40 души от селото.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Ваташа (Vataša) като смесено българскохристиянско-турско село.^[12]

Лист от Апела на македонските българи за присъединяване към България от 1878 година с подписите на представителите на Ваташа (горе вдясно)

Писмо на Кавадарската българска община до екзарх Йосиф I Български по проблема със сръбския учител във Ваташа Димитър Михайлов от Битоля, 31 октомври 1894 година

На 16 юни 1943 година българска военна част, под командването на генерал Любен Апостолов от Крива Паланка, разстрелва край селото, при провеждана в района прочиствателна операция, 12 млади комунисти, заподозрени, че са ятаци на комунистическите партизани. Над селото по този повод, по-късно е построен паметник.^[13]

Пинджуровата къща – роден дом на революционера от ВМОРО Димитър Пинджуров, баща на комунистическия партизанин Страшо Пинджур, е превърната в музей.^[14]

Разстреляните младежи във Ваташа

Демография

	1961[1]	1983[1]	1994[1]	2002[15]
македонци	1806	-	3074	3224
албанци	0	-	0	0
турци	92	-	2	13
роми	0	-	52	238
власи	0	-	0	1
сърби	16	-	19	20
бошняци	0	-	0	0
други	0	-	0	6
Общо	1933	2800	3120	3502

Личности

Родени във Ваташа

• Ангел Попкамчев, български духовник
• Андон Попкамчев (1843 – 1902), български общественик
• Григор Дуйков (? – 1913), български революционер, деец на ВМОРО
• Гьошо Бояджиев (1892 – 1956), революционер
• Димитър Ангелов (1916 – 1943), участник в комунистическата съпротива през Втората световна война
• Димитър Пинджуров (1884 – 1915), български революционер
• Димитър Попандов (1871 - ?), български революционер
• Дончо Лазаров (1878 – 1950), български революционер, войвода на ВМОРО
• Емануил Христов Бакалов (1892 – ?), български офицер^[16] и публицист
• Иван Минчев (1874 – 1960), български революционер, деец на ВМОРО
• Йованче Попантов (1882 – 1906), български революционер, деец на ВМОРО
• Йосиф Шишков, български офицер, подполковник
• Кирил Минчев (1893 – 1944), български офицер, капитан
• Кирил Минчев (1922 - ), северномакедонски лекар
• Константин Шишков, български офицер, подполковник
• Лазар Зарков, български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Чаков^[17]
• Методи Поппандов, български общественик
• Никола Баснарков (1932 – 1987), художник
• Пане Попкоцев – Ричард (1884 - след 1942), български революционер от ВМОРО, ръководител на селския комитет в Конопища през 1906 година^[18]
• Петър Наневски (1935 – ), поет и художник от Северна Македония
• Ристо Джунов (1919 – 2005), югославски партизанин и политик от Социалистическа Република Македония
• Тодор Джунов (1931 – 2014), юрист от Северна Македония
• Тодор Попантов (1875 – 1954), български революционер, деец на ВМОРО
• Христо Попантов (1879 – 1964), български революционер, деец на ВМОРО
• Христо Хаджийорданов (1879 - след 1943), български революционер, деец на ВМОРО

Починали във Ваташа

• Даскал Камче (? – 1848), български учител

Свързани с Ваташа

• Страшо Пинджур (1915 – 1943), участник в комунистическата съпротива през Втората световна война, син на Димитър Пинджуров

Външни препратки

• Арсени Костенцев, Спомени, глава за Ваташа