Димитър Попниколов

Димитър Попниколов Янев (изписване до 1945 година: Димитъръ попъ Николовъ) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Върховния македоно-одрински комитет, педагог. Ръководител на Тракийската организация от 1 септември 1925 до 13 януари 1927 година.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Янев.

---

Димитър Попниколов
български революционер
Роден	7 декември 1880 г. Карахадър, Османска империя
Починал	30 март 1978 г. (97 г.) София, Народна република България
Учил в	Одринска българска мъжка гимназия Софийски университет
Народен представител в: XXII ОНС
Димитър Попниколов в Общомедия

Биография

Брат му Илия Попниколов, учител в Бунархисар и член на ВМОРО. Арестуван от младотурците и починал в затвора през 1912 г.

Роден е в село Карахадър, Лозенградско. Брат е на войводата Яни Попов. Баща му е видният духовен деец и революционер Никола Бъчваров. Учи в българската гимназия в Одрин, където влиза във ВМОРО. След завършване на гимназията работи като учител в Бургас, където е секретар на македоно-одринското дружество и пунктов началник на ВМОРО за Лозенградски санджак. За революционна дейност е осъден заедно с брат си задочно от Одринския военен съд на 101 години затвор след разкритията на Керемедчиоглувата афера.^[1]

Взема активно участие в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година.^[1]

След разгрома на въстанието се установява в София и от 1904 година следва философия и педагогика в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ до 1906 година, а по-късно до 1908 година продължава образованието си в Женевския университет.^[1]

Свещеник Никола Бъчваров с презвитера Параскева и децата си Яни (с феса), Димитър (с униформата), Георги, Илия и Костадин

Честване на Св. св. Кирил и Методий в Одрин в 1897 г. В средата е управляващият Одринската епархия архимандрит Софроний Първов. Вляво от него Благой Димитров, Олга Хаджииванова, учителка и дъщеря на Димитър Хаджииванов, директор на Одринската гимназия. Вдясно от Софроний с шапката - Петър М. Матеев, български търговски агент в Одрин от 1897 до 1904 г. с жена си (с шапката) и сестра ѝ. На втория ред отдолу между учениците оркестранти в средата, с брада и фес на главата е капелмайсторът Якубиян (Евтим Николов). Вляво от него Димитър Стаматов, Димитър Попниколов, Боян Хаджиниколов (цивилен като външен ученик), вдясно Михаил Нейчев от Лозенград, а в реда зад Якубиян вляво Христо Боботаков (прав с цигулка до ученичката), вдясно - Димитър Груев, Георги Хаджиатанасов, Коста Георгиев, Михаил Балджиев. В първия ред на седналите, между малките деца са учителите Христо Генчев, историк, а на лявата му ръка Христо Попвасилев, литератор (между тях двамата е едно малко момиче).

Завръща се в България и преподава етика в Първа софийска мъжка гимназия. В 1909 година специализира в Швейцария, Белгия и Франция. След завръщането си в България работи в Министерството на народното просвещение. В 1914 година Димитър Попниколов е сред учредителите на дружество „Одринска Тракия“, а по-късно и на Тракийската организация на събора през 1918 година в Одрин (Караагач). Изработва мемоар за Тракия, представен на делегатите на Парижката мирна конференция 1919 – 1920 г. Делегат е на тракийските бежанци на конференцията в Лозана (1922 – 1923).^[1]

От 1921 година е директор на училище „Тодор Минков“ в София. Прокарва редица новаторски идеи – факултативно изучаване на западни езици, създава училище за родители, въвежда ученическо самоуправление и други. Член е на международна комисия за домашно възпитание в Брюксел и на международната организация „Майката и семейното огнище“.^[1]

Основател и главен редактор е на вестник „Тракия“ от 1921 до 1927 година и на вестник „Народен зов“ (1930). Публикува книгите „Одринска Тракия“ (1919), „Преображенското въстание“ (1970), множество учебници и брошури. Народен представител е в XXII обикновено народно събрание между 1927 и 1931 г.^[2] Носител на орден НРБ, I степен от 1975 година.

Умира в 1978 година в София.^[1][3][4]

Памет

На Димитър Попниколов са наречени улици в жилищен комплекс „Овча купел“ (Карта) в София.

Родословие

Яни Бъчваров

Никола Бъчваров (1853 – 1917)

Георги Попниколов (1875 – след 1943)

Яни Попов (1878 – 1954)

Димитър Попниколов (1880 – 1978)

Костадин Попниколов (1889 – 1918)

Илия Попниколов (? – 1912)

Литература

• Попниколов, Димитър. Преображенското въстание : (Лични спомени и по спомени на войводата Яни Попов). Второ допълнено издание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1982.