Димитър Сирлещов

Димитър (Митър) Тодоров Сирлещов, известен и като Зографов, е български зограф от Българското възраждане, представител на Банската художествена школа.^[1]

Димитър Сирлещов
български зограф
Роден	1838 г. Банско, Османска империя
Починал	1913 г. (75 г.) Банско, Царство България
Семейство
Деца	Минчо Зографов
Други роднини	Борис Зографов (внук)
Димитър Сирлещов в Общомедия

Икона на Св. св. Кирили и Методий, 1894 г., църквата „Света Троица“ в Банско

Биография

Димитър Сирлещов е роден през 1838 година в разложкото село Банско. Учи при Симеон Молеров и после при Михалко Голев.^[2] Работи и като строител и резбар. Сред първите му творби с Михалко Голев са стенописите в „Свети Йоан Предтеча“ в село Бистрица, датирани в 1882 - 1883 година.^[3]

През 1883 година рисува иконите в църквата на разложкото село Бачево. В периода 1888-1889 година изографисва митрополитската църква „Свети Георги“ в Дупница.^[4]

Между 1890 и 1898 година изписва църквата стенописите на църквата „Света Богородица” в Бобошево, като е автор и на част от иконите в нея. Изписва и друга църква в градчето - „Свети Илия“ заедно със своя ученик Костадин Хаджипопов. Работи стенописи из църквите в кюстендилските села Драгодан, Бураново, Църквище и Палатово. Работи и в частни домове.

В 1910 година прави стенописите, цокълните икони и царските двери на църквата „Св. св. Константин и Елена“ в Кръстилци.^[5] В същата година изписва църквата „Рождество Богородично“ във Велющец заедно със сина си Минчо Зографов.^[6][7]

Умира в Банско през 1913 година.^[8]

• Стенописи от „Рождество Богородично“ във Велющец, 1910 г.
• 
• 
• 

• Стенописи от „Свети Димитър“, 1909 – 1910 г.
• 
  Стенописи
• 
  Ктиторският надпис
• 
  Страшният съд
• 
  Христос Вседържител на касетирания таван