Михалко Голев

Михаил (Михалко) Иванов Голев е български зограф от Българското възраждане, представител на Банската художествена школа.^[1]

Михалко Голев
български зограф
подпис на Михалко
Роден	Банско, Османска империя
Починал	Банско, Османска империя
Активен период	от 1868 г. до 1909 г.
Михалко Голев в Общомедия

Биография

Голев е роден в ΧΙΧ век в разложкото село Банско. Принадлежи към големия бански род Герман (Голеви) и е внук на Михаил Герман.^[2] Учи при Велян Огненов и Димитър Молеров. Създава стенописи и икони из Горноджумайско и Кюстендилско. Сред първите му творби с Димитър Сирлещов са стенописите в „Свети Йоан Предтеча“ в село Бистрица, датирани в 1882 - 1883 година.^[3] През 1880-те години изписва църквата „Въведение Богородично“ в Горна Джумая.^[4]Една от най-ранните му творби е иконата „Осезание Томино“ от църквата „Свети Димитър“ в Кюстендил, датирана „1896 иануария 16 М. Ю. Г. от Ба“.^[5]

• Стенописи от „Въведение Богородично“ в Горна Джумая, 1880-те
• 
• 
  Стенопис
• 
  Колелото на живота

В 1893 година Голев рисува стенописите в църквата „Свети Архангел Михаил“ в Лешко. Ктиторският надпис над източната стена в олтара гласи: „Образописатель Миялко Ювановъ отъ Разлогъ село Банцко 1889.“ Стенописите са изпълнени с голяма фантазия, като в част от тях има наивизъм и примитивизъм, но са със силна графичност смесена с живопис. Стенописите в притвора са с нравствено-битово съдържание.^[5]

В 1893 година изписва църквата „Свети Димитър“ в село Марулево, строена през 1860 г.^[6] Ктиторският им текст гласи: „Образописатель Миялко Юванов отъ Разлогъ село Банско 1889.“ В 1898 - 1899 година изработва стенописите и иконостаса на „Св. св. Петър и Павел“ в Мечкул.^[7]

• Икони и стенописи от „Св. св. Петър и Павел“ в Мечкул, 1898 – 1899 г.
• 
  „Св. св. Петър и Павел“
• 
  „Исус Христос“
• 
  „Рождество Христово“
• 
  „Кръщение Господне“
• 
  „Обезглавяване на Свети Павел“
• 
  „Света Варвара и Света Параскева“
• 
  „Призоваване на Свети Павел“
• 
  „Свети Петър кръщава Корнилий“

Работи в Източна Македония, често заедно с Димитър Сирлещов и Костадин Марунчев — тримата в 1909 година изписват църквата „Света Богородица“ в Смоймирово, като надписът в храма гласи: „Зографи от Разлогъ с. Банско Дим. и Мих. и Кост. 1909 май 30.“^[5] През 1909 г. Михалко Голев изработва стенописите в църквата „Свети Димитър“ в Палат.^[5]

• Стенописи от „Свети Димитър“, 1909 – 1910 г.
• 
  Стенописи
• 
  Ктиторският надпис
• 
  Страшният съд
• 
  Христос Вседържител на касетирания таван

Един от запазените документи за делото на Голев е сметководен тефтер, в който с туш и акварел е рисувал скици на евангелски сцени и изображения на светци. Документът е особено ценен, поради отбелязаните от Голев названия на багрилата, използвани за оцветяване на изрисуваните облекла, архитектурни елементи и предмети. Сред тези названия се срещат „гюлбахар“ (пролетна роза), „хачик сулф“, „пенбе“ (пембен), „мораво“, „омбра“, „куна“, „турунджи“ и други. Интересна е скицата за икона „Влизането в Йерусалим“, подписана „1868 Михалко Голевъ“. Две тетрадки на Михалко Голев с изображения на светци и библейски сцени са запазени от неговия ученик и съдружник Димитър Сирлещов, който купува една от тетрадките според надпиа „1857 мартъ 7 сие тефтер от Михаил Йоанъ Теодоръ Голев от Банско зографъ за грш 7.20.“

• Рисунки от ерминията на Михалко Голев, 1863-1872 г.
• 
  Рисунка на Света Марина и Света Параскева от ерминията на Голев, днес в музея в Банско
• 
  Рисунка на Влизането в Йерусалим от ерминията на Голев, днес в музея на Банско, 1868 г.
• 
  Рисунка на Свети Георги и Свети Димитър от ерминията на Голев, днес в музея на Банско

Рисунъкът на Голев се отличава с „богата фантазия, завладяващ примитивизъм и пъстър колорит“.^[8] Други две тетрадки на Михалко Голев с образи на светци и библейски сцени са запазени от Сирлещов, който купува една от тетрадките и впоследствие собственоръчно я датира: „1857 мартъ 7 сие тефтер от Михаил Йоанъ Теодоръ Голев от Банско зографъ за грш 7.20.“^[5]

Михалко Голев умира в Банско.^[8][5]

Родословие

Герман войвода (I половина на XVIII век)

Никола Герман (около 1730 – ?)

Екатерина Бенина (около 1768 – ?)

Петър Бенин (1772 – 1844)

Тодор Герман (около 1755 – ?)

Георги Везьов

Пелагия Везьова (около 1770 – ?)

Михаил Герман (около 1760 – около 1825)

Лазар Герман (1775 – 1840)

Михаил Герман (1780 – 1840)

Иван Герман (около 1790 – ?)