Михалко Голев

From Wikipedia, the free encyclopedia

Михалко Голев
Remove ads

Михаил (Михалко) Иванов Голев е български зограф от Българското възраждане, представител на Банската художествена школа.[1]

Бързи факти Роден, Починал ...

Биография

Голев е роден в ΧΙΧ век в разложкото село Банско. Принадлежи към големия бански род Герман (Голеви) и е внук на Михаил Герман.[2] Учи при Велян Огненов и Димитър Молеров. Създава стенописи и икони из Горноджумайско и Кюстендилско. Сред първите му творби с Димитър Сирлещов са стенописите в „Свети Йоан Предтеча“ в село Бистрица, датирани в 1882 - 1883 година.[3] През 1880-те години изписва църквата „Въведение Богородично“ в Горна Джумая.[4]Една от най-ранните му творби е иконата „Осезание Томино“ от църквата „Свети Димитър“ в Кюстендил, датирана „1896 иануария 16 М. Ю. Г. от Ба“.[5]

В 1893 година Голев рисува стенописите в църквата „Свети Архангел Михаил“ в Лешко. Ктиторският надпис над източната стена в олтара гласи: „Образописатель Миялко Ювановъ отъ Разлогъ село Банцко 1889.“ Стенописите са изпълнени с голяма фантазия, като в част от тях има наивизъм и примитивизъм, но са със силна графичност смесена с живопис. Стенописите в притвора са с нравствено-битово съдържание.[5]

В 1893 година изписва църквата „Свети Димитър“ в село Марулево, строена през 1860 г.[6] Ктиторският им текст гласи: „Образописатель Миялко Юванов отъ Разлогъ село Банско 1889.“ В 1898 - 1899 година изработва стенописите и иконостаса на „Св. св. Петър и Павел“ в Мечкул.[7]

Работи в Източна Македония, често заедно с Димитър Сирлещов и Костадин Марунчев — тримата в 1909 година изписват църквата „Света Богородица“ в Смоймирово, като надписът в храма гласи: „Зографи от Разлогъ с. Банско Дим. и Мих. и Кост. 1909 май 30.“[5] През 1909 г. Михалко Голев изработва стенописите в църквата „Свети Димитър“ в Палат.[5]

Един от запазените документи за делото на Голев е сметководен тефтер, в който с туш и акварел е рисувал скици на евангелски сцени и изображения на светци. Документът е особено ценен, поради отбелязаните от Голев названия на багрилата, използвани за оцветяване на изрисуваните облекла, архитектурни елементи и предмети. Сред тези названия се срещат „гюлбахар“ (пролетна роза), „хачик сулф“, „пенбе“ (пембен), „мораво“, „омбра“, „куна“, „турунджи“ и други. Интересна е скицата за икона „Влизането в Йерусалим“, подписана „1868 Михалко Голевъ“. Две тетрадки на Михалко Голев с изображения на светци и библейски сцени са запазени от неговия ученик и съдружник Димитър Сирлещов, който купува една от тетрадките според надпиа „1857 мартъ 7 сие тефтер от Михаил Йоанъ Теодоръ Голев от Банско зографъ за грш 7.20.“

Рисунъкът на Голев се отличава с „богата фантазия, завладяващ примитивизъм и пъстър колорит“.[8] Други две тетрадки на Михалко Голев с образи на светци и библейски сцени са запазени от Сирлещов, който купува една от тетрадките и впоследствие собственоръчно я датира: „1857 мартъ 7 сие тефтер от Михаил Йоанъ Теодоръ Голев от Банско зографъ за грш 7.20.“[5]

Михалко Голев умира в Банско.[8][5]

Remove ads

Родословие

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Герман войвода
(I половина на XVIII век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Герман
(около 1730  ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Екатерина Бенина
(около 1768  ?)
 
Петър Бенин
(1772  1844)
 
Тодор Герман
(около 1755  ?)
 
Георги Везьов
 
Пелагия Везьова
(около 1770  ?)
 
Михаил Герман
(около 1760  около 1825)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лазар Герман
(1775  1840)
 
Михаил Герман
(1780  1840)
 
Иван Герман
(около 1790  ?)
Remove ads

Бележки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads