Диоцез Азия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Диоцез Азия (на латински: Dioecesis Asiana, на гръцки: Διοίκησις Ασίας/Ασιανής) е административна епархия на късната Римска империя, включваща провинциите на географските области Западна Мала Азия и островите в източната част на Егейско море. Епархията е създадена след реформите на Диоклециан и е подчинена на Преторианска префектура на Изтока. Това статукво е отменено в хода на административната реформа на Юстиниан I през 535[1]. Столица е Ефес, а в Кизик функционира монетосечене. Други богати градове са Пергам, Милет, Мира и Родос.
Населен от дълбока древност, при Хетската империя и елинистичния период, по време на съществуването си като римски диоцез, Азия е един от най-гъсто населените и богати диоцези на Империята. В него влизат единадесет римски провинции: Азия, Хелеспонт, Памфилия, Кария, Лидия, Ликия, Ликаония, Писидия, Фригия Пакациана, Фригия Салутарис и Инсуле[2].
Remove ads
Списък на известни управители (Vicarii Asiae)
Ролята на наместника-управител на диоцеза се ограничава в надзор на икономиката, транспорта и правосъдието в диоцеза[3].
Флавий Aблабий (324-326)
Тертулиан (330)
Веронициан (334-335)
Скилаций (343)
Анатолий (352)
Араксий (353-354)
Герман (360)
Италициан (361)
Кесар (362-363)
Клеарх (363-366)


Вижте също
- Административна реформа на Диоклециан
Външни препратки
Източници
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads