Доброплодно

Доброплодно е село в Североизточна България. То се намира в община Ветрино, област Варна. До 1934 година името на селото е Иляс (Елес) факъ („книжник Иляс“).^[2]

Доброплодно
Джамията в центъра на селото
Доброплодно 43.396943, 27.36946 Доброплодно
Общи данни
Население	805 души[1] (15 март 2024 г.) 22,8 души/km²
Землище	35,307 km²
Надм. височина	326 m
Пощ. код	9281
Тел. код	05166
МПС код	В
ЕКАТТЕ	21645
Администрация
Държава	България
Област	Варна
Община    – кмет	Ветрино Димитър Димитров (ГЕРБ; 2011)
Кметство    – кмет	Мариян Неделчев
Доброплодно в Общомедия

География

Доброплодно е заобиколено от селата Калоян, Белоградец, Добротич. Принадлежи към община Ветрино, област Варненска.

Язовир „Доброплодно“ е най-голямото водно съоръжение на територията на община Ветрино с обем 1 800 000 m³.

История

Старобългарското име на селото е Малешево.^[3] През османската епоха носи името на основателя си Илияз/Елес Факъ. Първите къщи били начално на север от сегашното селище, но поради суровата зима основателите се местят по-близо до коритото на Карамандере. Един от първите жители се знае като Кьор Юмер. Селото се споменава в османски регистри от XVI век.

В XIX век селото е с изцяло турско население, а след Освобождението в него се заселват малоазийски българи^[4] – през 1884 година някои българи от малоазийските села Гьобел и Мандър пристигат със семействата и част от покъщнината си в освободена България и се установяват Елес факъ и близкото село Яйлякьой, в които дотогава живее турско население. Българите от Анадола и турците от България се споразумяват да разменят имотите си. Изпратени са делегации от двете страни да огледат имотите и размяната става декар за декар, къща за къща, глава добитък за глава добитък. Общо 40 турски рода от Елес Факъ заменили ниви, ливади, къщи, лозя, добитък с 40 български фамилии от Гьобел. През този период в Доброплодно пристигат общо 317 българи. Така Доброплодно се превръща в средище на малоазийските българи, които пренасят тук не само вещите си, а и богат фолклор, древни обичаи и традиции.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Елес факъ е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[5] През 1921 г. в селото е регистрирано огнище на шап по добитъка,^[6] но въпреки това там е организирана държавна коневъдна станция.^[7] През март 1923 г. са регистрирани актове на комунистическа^[8] и земледелческа пропаганда^[9] в селото. От 14 август 1934 г. е преименувано на Доброплодно.^[3]

През 2007 се заселват няколко английски семейства.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:^[10][11]

Година на преброяване Численост 1934 2669 1946 2508 1956 2199 1965 2089 1975 1896 1985 1578 1992 1334 2001 1118 2011 854 2021 596

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[12]

	Численост	Дял (в %)
Общо	854	100.00
Българи	384	44.96
Турци	250	29.27
Цигани	53	6.20
Други	3	0.35
Не се самоопределят	4	0.46
Неотговорили	160	18.73

Спорт

Футболен клуб „Лудогорец – Доброплодно“. Клубът е създаден през 1953 г. Тогава с дейното участие на местната младеж е образуван първият спортен клуб в селото, носещ името „Лудогорец“. Тимът играе предимно срещу отбори от региона. Лудогорец – Доброплодно се състезава в „А“ Областна група по футбол. Според статистиката домакинските мачове на „Лудогорец“ са сред най-посещаваните в групата. Интересен факт е, че в отбора се състезават предимно местни младежи.

През сезон 2007/08 г. отборът на „Лудогорец – Доброплодно“ се състезава с отборите на:

ФК „Феникси (гр. Варна) ФК Тополите (с. Тополи) ФК „Устрем“ (с. Караманите) ФК „Агромел“ (с. Момчилово) ФК „Аврен – Аспарухово“ (с. Аврен) ФК „Камчийски сокол“ (с. Дъбравино) ФК „Атлетик“ (с. Езерово) ФК „Спринт“ (с. Белоградец) ФК „Черноморец“ (с. Чернево) ФК „Дебелец – Сини вир“ (с. Цонево) ФК „Ботев“ (с. Брестак) ФК „Игнатиево“ (гр. Игнатиево) ФК „Вихър“ (гр. Вълчи дол) ФК „Тръстиково“ (с. Тръстиково)

Религии

Днес в Доброплодно живеят редом християни и мюсюлмани. В селото има джамия.

Личности

• Иван Г. Терзиев – съдържател на кръчма в с. Елес Факъ, Провадийска околия през 1910 г.^[13]
• Вълю Киров, Христо Първанов, Димитър Аргиров и Кади Изетов татар – политически кандидати на Прогресивнолиберална партия от селото през 1911 г.^[14]
• Абдула Мехмедов Юнузов – редник от рода Чауш, участвал в Първата Световна Война, роден на 16 ноември 1893, служил в 22-ри пехотен Тракийски полк, 5-а рота. Абдула Юнузов е ранен и пада в плен през нощта на 30 септември 1916 след сражение с англичаните близо до Горно Караджово (днес Моноклисия). Редник Юнузов умира на 1 октомври 1916 близо до Солун. Командир на 5-а рота е Димчо Дебелянов, който загива на 2 октомври 1916 при опит за обратното завземане на Горно Караджово.

Външни препратки

• Доброплодно в периодичния печат от Третото българско царство
• 120 години от преселването на българите от Мандър и Гьобел Архив на оригинала от 2008-01-23 в Wayback Machine.
• ФК „Лудогорец – Доброплодно“ – Класиране, резултати Архив на оригинала от 2008-05-01 в Wayback Machine.
• Два язовира застрашават община Ветрино^{[неработеща препратка]}