Доброплодно
село в община Ветрино, обл. Варна From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Доброплодно е село в Североизточна България. То се намира в община Ветрино, област Варна. До 1934 година името на селото е Иляс (Елес) факъ („книжник Иляс“).[2]
Remove ads
География
Доброплодно е заобиколено от селата Калоян, Белоградец, Добротич. Принадлежи към община Ветрино, област Варненска.
Язовир „Доброплодно“ е най-голямото водно съоръжение на територията на община Ветрино с обем 1 800 000 m3.
История
Старобългарското име на селото е Малешево.[3] През османската епоха носи името на основателя си Илияз/Елес Факъ. Първите къщи били начално на север от сегашното селище, но поради суровата зима основателите се местят по-близо до коритото на Карамандере. Един от първите жители се знае като Кьор Юмер. Селото се споменава в османски регистри от XVI век.
В XIX век селото е с изцяло турско население, а след Освобождението в него се заселват малоазийски българи[4] – през 1884 година някои българи от малоазийските села Гьобел и Мандър пристигат със семействата и част от покъщнината си в освободена България и се установяват Елес факъ и близкото село Яйлякьой, в които дотогава живее турско население. Българите от Анадола и турците от България се споразумяват да разменят имотите си. Изпратени са делегации от двете страни да огледат имотите и размяната става декар за декар, къща за къща, глава добитък за глава добитък. Общо 40 турски рода от Елес Факъ заменили ниви, ливади, къщи, лозя, добитък с 40 български фамилии от Гьобел. През този период в Доброплодно пристигат общо 317 българи. Така Доброплодно се превръща в средище на малоазийските българи, които пренасят тук не само вещите си, а и богат фолклор, древни обичаи и традиции.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Елес факъ е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5] През 1921 г. в селото е регистрирано огнище на шап по добитъка,[6] но въпреки това там е организирана държавна коневъдна станция.[7] През март 1923 г. са регистрирани актове на комунистическа[8] и земледелческа пропаганда[9] в селото. От 14 август 1934 г. е преименувано на Доброплодно.[3]
През 2007 се заселват няколко английски семейства.
Remove ads
Население
Численост на населението според преброяванията през годините:[10][11]
Етнически състав
Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[12]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 854 | 100.00 |
Българи | 384 | 44.96 |
Турци | 250 | 29.27 |
Цигани | 53 | 6.20 |
Други | 3 | 0.35 |
Не се самоопределят | 4 | 0.46 |
Неотговорили | 160 | 18.73 |
Спорт
Футболен клуб „Лудогорец – Доброплодно“. Клубът е създаден през 1953 г. Тогава с дейното участие на местната младеж е образуван първият спортен клуб в селото, носещ името „Лудогорец“. Тимът играе предимно срещу отбори от региона. Лудогорец – Доброплодно се състезава в „А“ Областна група по футбол. Според статистиката домакинските мачове на „Лудогорец“ са сред най-посещаваните в групата. Интересен факт е, че в отбора се състезават предимно местни младежи.
През сезон 2007/08 г. отборът на „Лудогорец – Доброплодно“ се състезава с отборите на:
ФК „Феникси (гр. Варна) ФК Тополите (с. Тополи) ФК „Устрем“ (с. Караманите) ФК „Агромел“ (с. Момчилово) ФК „Аврен – Аспарухово“ (с. Аврен) ФК „Камчийски сокол“ (с. Дъбравино) ФК „Атлетик“ (с. Езерово) ФК „Спринт“ (с. Белоградец) ФК „Черноморец“ (с. Чернево) ФК „Дебелец – Сини вир“ (с. Цонево) ФК „Ботев“ (с. Брестак) ФК „Игнатиево“ (гр. Игнатиево) ФК „Вихър“ (гр. Вълчи дол) ФК „Тръстиково“ (с. Тръстиково)
Remove ads
Религии
Днес в Доброплодно живеят редом християни и мюсюлмани. В селото има джамия.
Личности
- Иван Г. Терзиев – съдържател на кръчма в с. Елес Факъ, Провадийска околия през 1910 г.[13]
- Вълю Киров, Христо Първанов, Димитър Аргиров и Кади Изетов татар – политически кандидати на Прогресивнолиберална партия от селото през 1911 г.[14]
- Абдула Мехмедов Юнузов – редник от рода Чауш, участвал в Първата Световна Война, роден на 16 ноември 1893, служил в 22-ри пехотен Тракийски полк, 5-а рота. Абдула Юнузов е ранен и пада в плен през нощта на 30 септември 1916 след сражение с англичаните близо до Горно Караджово (днес Моноклисия). Редник Юнузов умира на 1 октомври 1916 близо до Солун. Командир на 5-а рота е Димчо Дебелянов, който загива на 2 октомври 1916 при опит за обратното завземане на Горно Караджово.
Remove ads
Външни препратки
- Доброплодно в периодичния печат от Третото българско царство
- 120 години от преселването на българите от Мандър и Гьобел Архив на оригинала от 2008-01-23 в Wayback Machine.
- ФК „Лудогорец – Доброплодно“ – Класиране, резултати Архив на оригинала от 2008-05-01 в Wayback Machine.
- Два язовира застрашават община Ветрино[неработеща препратка]
Източници
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads