Доброплодно

село в община Ветрино, обл. Варна From Wikipedia, the free encyclopedia

Доброплодно
Remove ads

Доброплодно е село в Североизточна България. То се намира в община Ветрино, област Варна. До 1934 година името на селото е Иляс (Елес) факъ („книжник Иляс“).[2]

Бързи факти Общи данни, Население ...
Remove ads

География

Доброплодно е заобиколено от селата Калоян, Белоградец, Добротич. Принадлежи към община Ветрино, област Варненска.

Язовир „Доброплодно“ е най-голямото водно съоръжение на територията на община Ветрино с обем 1 800 000 m3.

История

Старобългарското име на селото е Малешево.[3] През османската епоха носи името на основателя си Илияз/Елес Факъ. Първите къщи били начално на север от сегашното селище, но поради суровата зима основателите се местят по-близо до коритото на Карамандере. Един от първите жители се знае като Кьор Юмер. Селото се споменава в османски регистри от XVI век.

В XIX век селото е с изцяло турско население, а след Освобождението в него се заселват малоазийски българи[4] – през 1884 година някои българи от малоазийските села Гьобел и Мандър пристигат със семействата и част от покъщнината си в освободена България и се установяват Елес факъ и близкото село Яйлякьой, в които дотогава живее турско население. Българите от Анадола и турците от България се споразумяват да разменят имотите си. Изпратени са делегации от двете страни да огледат имотите и размяната става декар за декар, къща за къща, глава добитък за глава добитък. Общо 40 турски рода от Елес Факъ заменили ниви, ливади, къщи, лозя, добитък с 40 български фамилии от Гьобел. През този период в Доброплодно пристигат общо 317 българи. Така Доброплодно се превръща в средище на малоазийските българи, които пренасят тук не само вещите си, а и богат фолклор, древни обичаи и традиции.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Елес факъ е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5] През 1921 г. в селото е регистрирано огнище на шап по добитъка,[6] но въпреки това там е организирана държавна коневъдна станция.[7] През март 1923 г. са регистрирани актове на комунистическа[8] и земледелческа пропаганда[9] в селото. От 14 август 1934 г. е преименувано на Доброплодно.[3]

През 2007 се заселват няколко английски семейства.

Remove ads

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:[10][11]

Повече информация Година на преброяване, Численост ...

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[12]

ЧисленостДял (в %)
Общо854100.00
Българи38444.96
Турци25029.27
Цигани536.20
Други30.35
Не се самоопределят40.46
Неотговорили16018.73

Спорт

Футболен клуб „Лудогорец – Доброплодно“. Клубът е създаден през 1953 г. Тогава с дейното участие на местната младеж е образуван първият спортен клуб в селото, носещ името „Лудогорец“. Тимът играе предимно срещу отбори от региона. Лудогорец – Доброплодно се състезава в „А“ Областна група по футбол. Според статистиката домакинските мачове на „Лудогорец“ са сред най-посещаваните в групата. Интересен факт е, че в отбора се състезават предимно местни младежи.

През сезон 2007/08 г. отборът на „Лудогорец – Доброплодно“ се състезава с отборите на:

ФК „Феникси (гр. Варна) ФК Тополите (с. Тополи) ФК „Устрем“ (с. Караманите) ФК „Агромел“ (с. Момчилово) ФК „Аврен – Аспарухово“ (с. Аврен) ФК „Камчийски сокол“ (с. Дъбравино) ФК „Атлетик“ (с. Езерово) ФК „Спринт“ (с. Белоградец) ФК „Черноморец“ (с. Чернево) ФК „Дебелец – Сини вир“ (с. Цонево) ФК „Ботев“ (с. Брестак) ФК „Игнатиево“ (гр. Игнатиево) ФК „Вихър“ (гр. Вълчи дол) ФК „Тръстиково“ (с. Тръстиково)

Remove ads

Религии

Днес в Доброплодно живеят редом християни и мюсюлмани. В селото има джамия.

Личности

  • Иван Г. Терзиев – съдържател на кръчма в с. Елес Факъ, Провадийска околия през 1910 г.[13]
  • Вълю Киров, Христо Първанов, Димитър Аргиров и Кади Изетов татар – политически кандидати на Прогресивнолиберална партия от селото през 1911 г.[14]
  • Абдула Мехмедов Юнузов – редник от рода Чауш, участвал в Първата Световна Война, роден на 16 ноември 1893, служил в 22-ри пехотен Тракийски полк, 5-а рота. Абдула Юнузов е ранен и пада в плен през нощта на 30 септември 1916 след сражение с англичаните близо до Горно Караджово (днес Моноклисия). Редник Юнузов умира на 1 октомври 1916 близо до Солун. Командир на 5-а рота е Димчо Дебелянов, който загива на 2 октомври 1916 при опит за обратното завземане на Горно Караджово.
Remove ads

Външни препратки

Източници

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads