Домат

Доматът (Solanum lycopersicum) е растение от семейство Картофови (Solanaceae). Според ботаниката той спада към плодовете, но според готварството се приема за зеленчук.

Домат

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Астериди (asterids) разред: Картофоцветни (Solanales) семейство: Картофови (Solanaceae) триб: Solaneae род: Кучешко грозде (Solanum) вид: Домат (S. lycopersicum)

Научно наименование

Solanum lycopersicum Linnaeus, 1753

Синоними

Lycopersicon esculentum Mill., 1768

Домат в Общомедия

[ редактиране ]

Домат Tomatoes, red, ripe, raw (Хранителна стойност за 100 g продукт)

Основни Енергия 74 kJ (20 kcal) Въглехидрати 3.89 g       Нишесте 0 g       Захари 2.63 g       Сукроза 0 g       Глюкоза 1.25 g       Фруктоза 1.37 g       Лактоза 0 g       Малтоза 0 g       Галактоза 0 g    Влакна 1.2 g Мазнини 0.2 g    Наситени 0.028 g    Трансмазнини 0 g    Мононенаситени 0.031 g    Полиненаситени 0.083 g    Холестерол 0 mg Белтъчини 0.88 g Вода 94.52 g Пепел 0.5 g   Витамини Витамин A 0 μg    α-каротин 101 μg    β-каротин 449 μg Тиамин (B1) 0.037 mg Рибофлавин (B2) 0.019 mg Ниацин (B3) 0.594 mg Пантотенова к-на (B5) 0.089 mg Пиридоксин (B6) 0.08 mg Фолиева к-на (B9) 15 μg Кобаламин (B12) 0 μg Витамин C 13.7 mg Витамин D 0 μg Витамин Е 0.54 mg Витамин K 7.9 μg Ликопен 2573 μg   Минерали Калций, Ca 10 mg Желязо, Fe 0.27 mg Магнезий, Mg 11 mg Фосфор, P 24 mg Калий, K 237 mg Натрий, Na 5 mg Цинк, Zn 0.17 mg Мед, Cu 0.059 mg Манган, Mn 0.114 mg Селен, Se 0 μg   Аминокиселини Триптофан 0.006 g Треонин 0.027 g Изолевцин 0.018 g Левцин 0.025 g Лизин 0.027 g Метионин 0.006 g Цистин 0.009 g Фенилаланин 0.027 g Тирозин 0.014 g Валин 0.018 g Аргинин 0.021 g Хистидин 0.014 g Аланин 0.027 g Аспарагинова к-на 0.135 g Глутаминова к-на 0.431 g Глицин 0.019 g Пролин 0.015 g Серин 0.026 g Холин 0.0067 g   Други Домат в Общомедия

Описание

Родина на домата са Централна и Южна Америка, от Мексико до Перу. Той е многогодишно растение, отглеждано като едногодишно растение, обикновено достигащо 1 – 3 m височина със слабо дървесно стъбло, което обикновено лази по други растения. Листата са сложни, текоперести, дълги 10 – 25 cm, с 5 – 9 листенца, всяко от които е дълго до 8 cm, с назъбен ръб. Различават се два типа листа: обикновен тип и картофен тип. Стъблото и листата са мъхести. Цветовете са с диаметър 1 – 2 cm, жълти на цвят, с 5 заострени венчелистчета. Събрани са в класовидно съцветие по 3 – 12. Плодът е съестен, ярко оцветен (обикновено червен от пигмента ликопен) месест семков плод с диаметър 1 – 2 cm при дивите растения и обикновено много по-голям при културните. Плодът е сочна двугнездна или многогнездна ягода с различна форма или големина. Теглото може да достигне от 1 – 2 г до 500 г и повече при едроплодните домати.

Думата домат произлиза от езика нахуатъл – „томатл“.^[1] В българския език се приема, че идва от турски: domates или от гръцки: ντομάτα^[2][3]

Главни производители на домати през 2021 г.
(милиони t)
Китай	67,538
Индия	21,181
Турция	13,095
САЩ	10,475
Италия	6,645
Египет	6,246
Испания	4,754
Мексико	4,149
Бразилия	3,679
Нигерия	3,576
Общо в света	189,134
Източник: Организация за прехрана и земеделие на ООН (FAO)

Изискванията на доматите към температурата и влагата

Доматът (Lycopersicum esculentum) е топлолюбиво и влаголюбиво растение. Най-добре се развива при температура 25 – 30 градуса. При температура под 15 градуса растенията не могат да цъфтят, спадне ли под 10, растежът им се прекъсва. Семената не поникват, ако почвата не е затоплена до 15 – 16 градуса.^[4] На добива и качеството се отразяват отрицателно и температури над 30 градуса, особено ако са придружени от засушаване.

Доматът е взискателен и към влагата, особено в почвата. Почвената влага трябва да е висока, докато въздушната може и да е малко по-ниска. Твърде влажният въздух затруднява опрашването и подпомага развитието на гъбните болести. Когато почвата и въздухът се засушат, плодовете загниват откъм върха, където се появява тъмно петно. Често погрешно смятано за гъбна болест, то всъщност е физиологично поражение. Обяснява се с факта, че оскъдната вода в растението се насочва към местата на нарастването, а плодовете се обезводняват. Поливките след засушаване са причина за напукване на плодовете. Оттук и изводът, че не трябва да се допуска засушаване, макар че доматът го понася по-леко от пипера и патладжана.