Доротей Евелпидис

Доротей (на гръцки: Δωρόθεος, Доротеос) е православен духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.^[1][2][3]

Вижте пояснителната страница за други личности с името Доротей.

---

Доротей Δωρόθεος
гръцки духовник
Роден	1825 г. Рисио, Османска империя
Починал	8 май 1875 г. (50 г.) Аоос, Османска империя
Учил в	Халкинска семинария

Биография

Доротей Корчански

Роден е със светското име Димитриос Евелпидис (Δημήτριος Ευελπίδης​) във витинското градче Рисио, Халкидонска епархия. В Рисио учител му е ватопедският монах Паисий Калидахос, който в 1846 година го изпраща да учи в Халкинската семинария.^[2] В 1851 година завършва семинарията^[3] и в същата година се заномашва във Ватопедския манастир под старчеството на Паисий и става главен секретар на манастира.^[2] В 1852 година става директор на Атониадата след Вартоломей с помощник Амвросий Пантократоринос.^[1] В Атониадата преподава три години - първите две с Амвросий, а третата сам.^[1] На 17 март 1854 година приема в Атониадата в Карея бунтовниците на Цамис Каратасос.^[1] От 1855 година е преподавател в Халкинската семинария. В 1857 година е ръкоположен за архимандрит и е назначен за екзарх на манастира в бесарабските му метоси, наследявайки архимандрит Йоаникий Кипърец. В 1871 г. е назначен за директор на Търговското училище на Халки. В 1871 - 1874 година е велик протосингел на Вселенската патриаршия.^[3][2]

На 18 април 1874 година е избран за корчански митрополит.^[1] Ръкоположен е на 23 апри 1874 година в патриаршеската катедрала „Света Георги“ във Фенер от патриарх Йоаким II Константинополски в съслужение с Никодим Кизически, Григорий Търновски, Методий Митилински, Хрисант Анкарски, Антим Маронийски, Йоаким Лемноски, Мелетий Рашкопризренски и Антим Белградски.^[3] При управлението му към титлата на корчанския митрополит е прибавано и „ипертим и екзарх на Горна Македония“ (υπερτίμου και εξάρχου Άνω Μακεδονίας).^[4] На 8 май 1875 година, докато пътува от Тепелена за Пърмет, е отнесен от придошлата река Аоос.^[1]

Пише и издава коментари върху „Слова за свещеничеството“ на Йоан Златоуст, както и биография на светеца, която се смята за най-добра през XIX век.^[2]