Драгоман (община)
община в област София From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Община Драгоман се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Драгоман.
.png)
Remove ads
География
Географско положение, граници, големина
Общината се намира в най-западната част на Софийска област. С площта си от 323,862 km2 е 8-а по големина сред 22-те общини на областта, което съставлява 4,57% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на североизток – община Годеч;
- на изток – община Костинброд.
- на юг – община Сливница;
- на югозапад – община Брезник и община Трън, област Перник;
- на северозапад – Сърбия.
Природни ресурси
Релеф
Релефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински и територията ѝ попада в пределите на Западна Стара планина, Задбалканските котловини и планината Вискяр.
На север в пределите на общината се простира западната и южната част на планината Чепън (крайно южно разклонение на Западна Стара планина). Най-високата ѝ точка връх Петровски кръст 1205,6 m е разположена на 3 km североизточно от град Драгоман и е най-високата точка на общината.
Южно от нея в пределите на община Драгоман попадат крайните северозападни части на Софийската котловина. На запад от нея е разположена Бурелската котловина, най-западната от Задбалканските котловини. В пределите на България се намира нейната югоизточна част с площ от 172 km2, дължина около 15 km и ширина 7 – 10 km. Средната ѝ надморска височина е 765 m.
Югозападно от нея, до границата с Област Перник се простират крайните северозападни части на планината Вискяр. Тук най-високата точка е връх Чеканска чука 1135,6 m, разположен на 2 km югоизточно от село Чеканец, на границата с община Брезник.
Най-ниската точка на община Драгоман е 478 m н.в., разположена в коритото на река Нишава, на границата със Сърбия.
Води
В северната част на община Драгоман протича участък от горното течение на река Нишава. Тя навлиза в нейните предели от община Годеч, до село Калотина тече в дълбока проломна долина и около 3 km след като напусне пролома навлиза в сръбска територия. Нейни основни притоци на територията на община Драгоман са реките Ежовица и Габерска. Габерска река навлиза в община Драгоман източно от село Цацаровци и тече в северозападна посока през Бурелската котловина. Минава последователно през селата Габер, Неделище и Несла и при село Долна Невля достига до границата със Сърбия, като завива на север. На протежение около 7 km реката служи за държавна граница между Сърбия и България. След това отново завива на северозапад, навлиза изцяло в сръбска територия и след 5,3 km, се влива отляво в река Нишава между град Цариброд и село Желюша на 445 m н.в.
В южното подножие на планината Чепън, на 1,5 km източно от град Драгоман, на 704 m н.в. е разположено карстовото Драгоманско блато с площ от 350 ха. Приблизителните му размери са 2,5 km от запад на изток и 1,2 km от север на юг.
Remove ads
Население
Етнически състав (2011)
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 5362 | 100,00 |
| Българи | 4496 | 83,85 |
| Турци | – | - |
| Цигани | 9 | 0,17 |
| Други | – | - |
| Не се самоопределят | – | - |
| Неотговорили | 847 | 15,80 |
Движение на населението (1934 – 2021)
Населени места
Общината има 34 населени места с общо население от 4613 жители към 7 септември 2021 г.[2]
Remove ads
Административно-териториални промени
- през 1892 г. – призната е н.м. Грълска падина (от с. Гърло) за отделно населено място – с. Грълска падина без административен акт;
- Министерско писмо № 8049/обн. 14.09.1921 г. – преименува с. Новосел чифлик на с. Долно Ново село;
- МЗ № 1966/обн. 16.11.1935 г. – преименува с. Манаф чифлик на с. Начево;
- Указ № 425/обн. 07.04.1949 г. – призната е н.м. Дреатин (от с. Неделище) за отделно населено място – с. Дреатин;
- Указ № 166/обн. 06.04.1950 г. – призната е н.м. Бърдо (от с. Калотина) за отделно населено място – с. Бърдо;
- Указ № 129/обн. 11.04.1961 г. – преименува с. Ново село на с. Горно село;
- Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – заличава гар.с. Гара Драгоман и с. Ярловци и ги присъединява като квартали на гр. Драгоман;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Драгуил на с. Драгоил;
- Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с. Драгоман за гр. Драгоман;
- Указ № 991/обн. 22.06.1971 г. – преименува с. Бърдо на с. Ново Бърдо;
- Указ № 2932/обн. 30.09.1983 г. – закрива община Габер и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Драгоман;
- Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – заличава с. Мало Бельово (Чифлик Мало Бельово) поради изселване.
Транспорт
През територията на общината преминават три участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина от 31,6 km:
- от северозапад на югоизток, на протежение от 18,2 km – началният участък от трасето на жп линията Калотина – София – Пловдив – Свиленград;
- началният участък от 10,7 km от трасето на жп линията Калотина – Станянци;
- последният участък от 2,7 km от трасето на жп линията Алдомировци – Габер.
През общината преминават изцяло или частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 87,5 km:
- началният участък от 16,8 km от Републикански път I-8 (от km 0 до km 16,8);
- участък от 33 km от Републикански път III-813 (от km 19 до km 52,0);
- целият участък от 11,5 km от Републикански път III-8001;
- последният участък от 20,6 km от Републикански път III-8103 (от km 3,1 до km 23,7)
- последният участък от 5,6 km от Републикански път III-8112 (от km 15,6 до km 21,2).
Remove ads
Топографска карта
- Лист от карта K-34-34. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-46. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-47. Мащаб: 1 : 100 000.
Външни препратки
- Община Драгоман – официален сайт
Източници
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads