Драгомир Асенов

Жак Нисим Меламед е български писател (драматург, романист, разказвач), известен с литературния си псевдоним Драгомир Асенов.

Драгомир Асенов
български писател
Роден	15 май 1926 г. Фердинанд, Царство България
Починал	19 юни 1981 г. (55 г.) София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Работил в	Работническо дело Литературен фронт
Литература
Псевдоним	Dragomir Asenov[1]
Известни творби	„Рози за д-р Шомов“ (1967)
Награди	Димитровска награда
Драгомир Асенов в Общомедия

Гробът му в Централните софийски гробища

Биография

Роден е в гр. Фердинанд на 15 май 1926 г.^[2] Баща му е писар в мировото съдилище. След смъртта на баща му (1936) семейството се преселва в София. Там е 6 години в частно сиропиталище, след това учи в 6-а мъжка гимназия.

Като гимназист става член на РМС (1942).^[3] С развято национално знаме е начело на 24-майската демонстрация на площад „Възраждане“ срещу подготвяната от правителството депортация на българските евреи.^[4], изключен е от гимназията (1943).

Изселен е в Русе.^[2] Ръководи нелегална група, участва в Деветосептемврийското въстание, завършва средното си образование. Работи във в. „Дунавски отечествен фронт“, където публикува много статии, рецензии, очерци, репортажи, памфлети и др. Съосновател е на в. „Дунавски културен фронт“.^[3]

Завършва право в Софийския университет през 1953 г.^[2] Член е на БКП от 1961 г.

Паметна плоча на Драгомир Асенов на дома му в София, ул. "Ивайло" 28, в който той живее от 1969 до 1981 година

Редактор е на вестник „Работническо дело“ (1953 – 1956). От 1957 г. е редактор, после – главен редактор (1965 – 1968) на списанието за ученици „Родна реч“.^[2] Заместник главен редактор (1968 – 1971) е на вестник „Литературен фронт“.^[2]

Под псевдонима Драгомир Асенов пише на съвременни теми пиеси, романи, повести, разкази и др. Член и секретар (1971) на Съюза на българските писатели. Умира от рак в София на 19 юни 1981 г.

Признание

Носител е на „Димитровска награда“ (1974)^[3] и други национални награди и държавни отличия.

Драматичният театър в родния му град Фердинанд (дн. Монтана) носи неговото име.

Творчество

• „Когато Тито награждава“ (1950)
• „Съвест“ (разкази, 1951)
• „Нашият взвод“ (повест, 1956, 1962, 1973)
• „Пътищата се разминават“ (роман, 1959)
• „Кафявите хоризонти“ (роман, 1961, 1970)
• „Големият каменен дом“ (роман, 1963)
• „Сурово възпитание“ (разкази, 1964)
• „Рожден ден“ (пиеса, 1965)
• „Плодът на ветровете“ (роман, 1966)
• „Рози за д-р Шомов“ (пиеса, 1967)
• „Разходка в събота вечер“ (пиеса, 1969)
• „Горещи нощи в Аркадия“ (пиеса, 1970)
• „Изпити“ (пиеса, 1970)
• „Професия за ангели“ (пиеса, 1971)
• „Три пиеси. Рози за д-р Шомов. Разходка в събота вечер. Изпити“ (1972)
• „Тази кръв няма да се пролее“ (роман, 1973)
• „Биография на един вечен ден“ (роман, 1976)
• „Най-тежкият грях“ (роман, 1980, 2001)
• „Огнената межда. Летопис в 2 романа“ (1980)
• „Наградата“ (пиеса, 1981)
• „Елегия за едно женско сърце“ (роман, 1981)
• Избрани произведения в 3 тома (1983 – 1986)
• „Златното покритие“ (пиеса)
• „Краят на деня“ (пиеса)
• „Когато срещнеш чудото“ (пиеса)

Филмография

Като сценарист

• Най-тежкият грях (1982)
• Тази кръв трябваше да се пролее (1985) – съсценарист Леон Даниел