Драгомирци
селище в Гърция From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Драгомирци или Драгомир (на гръцки: Βαφιοχώρι, Вафиохори, катаревуса Βαφειοχώριον, Вафиохорион, до 1928 година Δραγομίρ, Драгомир[1]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония със 781 души население (2001).
Remove ads
География
Селото е разположено на няколко километра източно от Ругуновец (Поликастро).
История
На 2 km северно от селото е открито праисторическо селище от Бронзовата епоха, обявено в 1987 година за защитен паметник.[2]
В Османската империя
Църквата „Свети Георги“ в Драгомирци е от 1806 година.[3][4]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Драгомирци (Dragomirtzi) е посочено като селище в Авретхисарската каза с 90 домакинства, като жителите му са 400 българи.[5]
Към края на ХІХ век селото е чифлик на солунския банкер Саул Модиано. В 1904 година драгомирчани взимат под наем селото от Модиано за 7 години, но преди изтичането на този срок го откупуват изцяло.[6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. 480 е населявано от 480 жители българи.[7] В началото на XX век цялото население на Драгомирци е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драгомирци (Dragomirtzi) има 616 българи екзархисти и функционира българско училище.[8]
По време на Хуриета през първата половина на 1909 година в селото е основано бюро (клон) на Съюза на българските конституционни клубове.[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година девет души от Драгомирци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
В Гърция
Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. В селото са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 117 семейства и 478 души гърци бежанци.[11]
Remove ads
Личности
- Родени в Драгомирци
Андон, деец на ВМОРО, четник на Кръстьо Асенов в 1903 година,[14]
Георги Делев, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Девета велешка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[15]
Гоне Вардалиев (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Иван Ташев с четата на Рума Делчева[16]
Димитър Атанасов Георгиев – Марчето (1920 – 1944), български партизанин[17]
Димитър Бандулов, български печатар
Лазар Ников, български революционер от ВМОРО, четник на Аргир Манасиев[18]
Мино Топлев (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета[19]
Мито Главов (Мицо Глаов, 1888/1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина[20]
Мицо Наков (1866 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота и Четвърта рота на Четиринадесета воденска дружина[21]
Петър Йотов (1872 – след 1943), български революционер
Трайко Гьотов (1870 – ?), български революционер, войвода на ВМОРО
Христо Бандулов (1867 – ?), български просветен деец
Янак Гонов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета[22]
Янаки Георгиев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, учител, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина[23]
Янаки Стояов, македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на Трета солунска дружина[24]
Външни препратки
- "Драгомирци, Кукушка околия (исторически бележки и унията в гр. Кукуш)" - книга на Христо Бандулов за борбите в Драгомирци, София, 1938 година
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads