Драгомирци

Драгомирци или Драгомир (на гръцки: Βαφιοχώρι, Вафиохори, катаревуса Βαφειοχώριον, Вафиохорион, до 1928 година Δραγομίρ, Драгомир^[1]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония със 781 души население (2001).

Драгомирци Βαφιοχώρι
Чешма в Драгомирци през Първата световна война
Драгомирци 41.009722, 22.663333 Драгомирци Драгомирци
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Пеония
Географска област	Солунско поле
Надм. височина	106 m
Население	484 души (2021 г.)
Пощенски код	61200
Телефонен код	23410
Драгомирци в Общомедия

География

Селото е разположено на няколко километра източно от Ругуновец (Поликастро).

История

На 2 km северно от селото е открито праисторическо селище от Бронзовата епоха, обявено в 1987 година за защитен паметник.^[2]

В Османската империя

Църквата „Свети Георги“ в Драгомирци е от 1806 година.^[3][4]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Драгомирци (Dragomirtzi) е посочено като селище в Авретхисарската каза с 90 домакинства, като жителите му са 400 българи.^[5]

Към края на ХІХ век селото е чифлик на солунския банкер Саул Модиано. В 1904 година драгомирчани взимат под наем селото от Модиано за 7 години, но преди изтичането на този срок го откупуват изцяло.^[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. 480 е населявано от 480 жители българи.^[7] В началото на XX век цялото население на Драгомирци е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драгомирци (Dragomirtzi) има 616 българи екзархисти и функционира българско училище.^[8]

По време на Хуриета през първата половина на 1909 година в селото е основано бюро (клон) на Съюза на българските конституционни клубове.^[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година девет души от Драгомирци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[10]

В Гърция

Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. В селото са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 117 семейства и 478 души гърци бежанци.^[11]

Прекръстени с официален указ местности в община Драгомирци на 31 юли 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Курия[12]	Κουρί	Дасаки	Δασάκι[13]	местност на Ю от Беглерия[12]
Беглерия[12]	Μπεϊγλερή	Архондика	Άρχοντικά[13]	местност на Ю от Ситария и на З от Беглерия[12]
Казаново[12]	Καζανόβον	Какорема	Κακόρεμα[13]	река на Ю от Казаново[12]
Казански ниви[12]	Καζανόβου	Аплома	Άπλωμα[13]	местност на ЮИ от Казаново[12]
Беглерия[12]	Μπεϊγλερή	Вриси	Βρύση[13]	извор на ЮИ от Казаново и на СИ от Беглерия[12]
Аврет Хисар[12]	Αβρέτ Χισάρ	Гинекокастрон	Γυναικόκαστρον[13]	крепост на ЮИ над Женско[12]
Суртараш[12]	Σουρτάρας	Пиги	Πηγή[13]	местност на ЮИ от Драгомирци[12]
Суртараш[12]	Σουρτάρας	Оргома	Όργωμα[13]	извор на ЮИ от Драгомирци[12]
Аша махале	Άσία Μαχαλέ	Синикия Асияс	Συνοικία Ασίας[13]
Бара[12]	Μπάρα	Авлаки	Αύλάκι[13]	местност на С от Драгомирци[12]
Селемли[12]	Σελεμλή	Селинос	Σέληνος[13]	местност на СЗ от Драгомирци[12]
Арджан[12]	Άρτζάν	Плиромена	Πληρωμένα[13]	езеро на СЗ от Драгомирци[12]

Личности

Родени в Драгомирци

• Андон, деец на ВМОРО, четник на Кръстьо Асенов в 1903 година,^[14]
• Георги Делев, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Девета велешка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен^[15]
• Гоне Вардалиев (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Иван Ташев с четата на Рума Делчева^[16]
• Димитър Атанасов Георгиев – Марчето (1920 – 1944), български партизанин^[17]
• Димитър Бандулов, български печатар
• Лазар Ников, български революционер от ВМОРО, четник на Аргир Манасиев^[18]
• Мино Топлев (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета^[19]
• Мито Главов (Мицо Глаов, 1888/1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина^[20]
• Мицо Наков (1866 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота и Четвърта рота на Четиринадесета воденска дружина^[21]
• Петър Йотов (1872 – след 1943), български революционер
• Трайко Гьотов (1870 – ?), български революционер, войвода на ВМОРО
• Христо Бандулов (1867 – ?), български просветен деец
• Янак Гонов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета^[22]
• Янаки Георгиев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, учител, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина^[23]
• Янаки Стояов, македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на Трета солунска дружина^[24]

Външни препратки

• "Драгомирци, Кукушка околия (исторически бележки и унията в гр. Кукуш)" - книга на Христо Бандулов за борбите в Драгомирци, София, 1938 година