Правища

Правища или Правище (на гръцки: Ελευθερούπολη, Елевтеруполи, катаревуса: Ελευθερούπολις, Елевтеруполис, до 1929 година Πράβι, Прави, катаревуса: Πράβιον, Правион^[2]) е град в Егейска Македония, Гърция, център на дем Кушница (Пангео) в област Източна Македония и Тракия. Градът е център и на Елевтеруполската епархия.

Тази статия е за града в Република Гърция. За селото в България вижте Правище.

---

Правища Ελευθερούπολη
Правища
Правища 40.916111, 24.255556 Правища Правища
Страна	Гърция
Област	Източна Македония и Тракия
Дем	Кушница
Надм. височина	70 m
Население	4303 души (2021 г.)
Покровител	Свети Мина[1]
Правища в Общомедия

География

Правища е разположен на 17 километра западно от град Кавала в югоизточното подножие на планината Кушница (Пангео) на река Лъджа (Мармара).^[3] В Правища е имало общо 8 каменни моста, които са пресичали двата потока, минаващи през града. Седем от тях, включително обявеният за исторически паметник в 1981 година двусводов Фанцов мост са разрушени, заради прокарването на нова пътна мрежа и оцелява единствено мостът „Агия Параскеви“ в западната част на града, в махалата Аясма.^[4]

История

Етимология

Според Йордан Н. Иванов Правища е патронимично име от личното име *Прав(о). Жителското име е пра̀вищя̀нин, пра̀вищя̀нка, пра̀вищя̀не.^[5] Според академик Иван Дуриданов името е първоначален патроним на -ишти < -itji *Правишти от личното име Прав(о). Сравними са фамилното име Правов и сръбските лични имена Правоје от Прав + -oje, също Право-љуб, Право-мир.^[6]

Римска епоха

На мястото на Правища има остатъци от късноантично селище.^[7]

В Османската империя

Хан в Правища, гравюра на Едуард Кларк, 1813 г.

В подправената Калиманова грамота от XVI век се среща Правица, което вероятно е Правища. Името се среща у Хаджи Калфа в средата на XVII век в турцизираната форма Пирауща.^[6]

Градът фигурира в съчинението на Хаджи Калфа „Румелия и Босна“ от средата на XVII век в турцизираната форма Пирауща.^[6] В Правища е имало голям османски арсенал. От XVII век тук се изработват гюлета (топ-коршум) за османската артилерия, а вероятно се отливат и други железни предмети за армията.^[8] В края на XIX век Правища е център на малка каза в Османската империя. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Прави (Pravi) живеят 1200 гърци.^[9] В паланката работят три училища.^[10]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Правища:

Катедралата „Свети Николай“ (1759) на стара снимка със старата камбанария

„

Градът Правища или Прави на гръцки е разположен в равнина по двата брага на неголяма река... Правища е седалище на мюдюра, кадията и меджлиса на каазата. В града има 6 турски джамии, една от които е на мюсюлманите цигани. Християните имат епископски дом с църква и две народни гръцки училища. Тук постоянно пребивава епископ, наричан Елефтеруполски и подчинен на Драмския митрополит. За издръжка на този епископ се взима от всяка християнска двойка в Правищката каза по 32 пиастра годишно, докато в другите каази тази сума не превишава 6 пиастра. Това високо облагане се обяснява с малочислеността на християните, съставляващи паството на Елефтеруполския епископ.[11]

“

В 1891 година Георги Стрезов пише за Правища:

„

Правища, паланка на Ю от Драма 5 часа път. Сградена е между клонове, които се спущат между двата паралелни хребета на Пърнар до едноименна река. Седалище на гръцки митрополит, „Елевтериополски“. Тук става пазар, а на Митровден панаир, който трае 1 седмица. Обращението през панаира е до 3000 л. т. Жители 3000, гърци, с църква и училище. Правишката нахия съставят 16 гръцки села и едно българско, Нътен, с 40 къщи. Вероятно е да има и други български села; с верни сведения обаче не ми бе възможно да се сдобия.[12]

“

В края на XIX век през градчето минава Васил Кънчов и пише: „Правища брои около 600 къщи турци, гърци и малко власи. Папунджийството успева. Освен в Правища гърци има и в селата Косорик - голямо село, работят с чулове и чували; Пикимак - има 300 къщи, един час път далеч от Куманица; Палихор – със 150 къщи, между тях малко турци...“^[13]

Към 1900 година според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Правища живеят 1250 турци, 1100 жители гърци християни и 1200 цигани.^[14]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Правища има 1100 гърци и 1200 цигани.^[15]

Градчето е освободено от четата на Панайот Байчев на 31 октомври 1912 година по време на Балканската война. По същото време в града влиза и четата на гръцкия андартски капитан Дукас Дукас, след което в града се настаняват български военни части.^[16] Байчев става военен комендант на Правища.

В Гърция

Картичка от Правища.

В 1913 година градчето попада в Гърция след Междусъюзническата война. През 20-те години на XX век мюсюлманското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 160 семейства със 745 души.^[17] В 1929 година паланката е прекръстена Елевтеруполис на името на едноименната крепост.

Българска статистика от 1941 година показва 5145 души.^[3]

Основно производство на населението традиционно е тютюнът.^[3]

В 1961 година в източната част на града е регистрирана махалата Палиамбела с 668 жители. В 1971 година тя има 486, а в 1981 година - 533 жители, докато в 1991 година е без жители.^[18]

Прекръстени с официален указ местности в дем Правища на 5 май 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Пузина[19]	Πουζίνα	Авра	Αὔρα[20]	връх в Люти рид, ЮЗ от Правища[19]
Песалук[19]	Πεσαλούκ	Крионери	Κρυονέρι[20]	горното течение на река Лъджа[19]
Чешме[19]	Τσεσμὲ	Дросопиги	Δροσοπηγή[20]	река в Люти рид, от която се образува Елевтерската река[19]
Шашли[19]	Σασλὶ	Дасомено Рема	Δασωμένο Pέμα[20]	река в Люти рид, от която се образува Елевтерската река[19]
Чинар[19]	Τσινὰρ	Платанорема	Πλατανόρεμα[20]	река в Люти рид[19]
Имам чешма[19]	Αμαμ Τσισμὰ	Дикорфо	Δίκορφο[20]	възвишение в Люти рид (394 m), ЮИ от Правища[19]
Сюджак[19]	Σιοτζάκ	Рема[20]	Ρέμα[21]	река в Люти рид[19]
Картал тепе[19]	Καρτάλ Τεπέ	Агриотулипес	Αγριοτουλίπες[21]	възвишение в Люти рид (148 m), ЮИ от Правища[19]
Ченгене бурун[19]	Τσιγγενὲ Μπουρὰν	Гифтос	Γύφτος[21]	връх в Люти рид, ЮИ от Правища[19]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	3113[3]	2389[3]	4612[3]	4999[3]	4599[3]	5448[3]	4888[3]	4411[3]	4879[3]	5932	4360	4303

Личности

Родени в Правища

• Апостол Кавалиотис (р. 1965), гръцки духовник
• Савас Пурсайтидис (р. 1976), гръцки футболист
• Стефан Тольос (р. 1960), гръцки духовник

Починали в Правища

• Георги Петров Красновски, български военен деец, поручик, загинал през Междусъюзническа война^[22]
• Димитър Василев Василев, български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война^[23]

Свързани с Правища

• Алексис Ципрас (р. 1974), гръцки политик, по произход от Правища
• Николаос Икономидис Влахос (1874 – 1942), гръцки свещеник и революционер, по произход от Правища

Побратимени градове

• Антони, Франция^[24]