Георги Стрезов

Георги Янакиев Стрезов е български учен, историк и юрист.

Георги Стрезов
български юрист
Георги Стрезов, Наум Стрезов (р. 1883 г., завършил право в Загреб и Белград в 1908 г.[1]) и майка им
Роден	12 декември 1864 г. Охрид, Османска империя
Починал	5 октомври 1938 г. (73 г.) София, България
Учил в	Женевски университет
Политика
Депутат
V ВНС
Семейство
Баща	Янаки Стрезов
Георги Стрезов в Общомедия

Биография

Роден е в Охрид. Син е на видния български просветен деец Янаки Стрезов и братовчед на Кузман Шапкарев. В 1886 година Стрезов завършва с първия випуск на Солунската българска гимназия.^[2] Между 1887 – 1890 година преподава в българско училище в Битоля, а след това в българското педагогическо училище в Сяр през 1891 година. Завършва право в Женева през 1894 година с дисертация на тема „Вмешателството и Балканите“. Последователно работи като член на окръжните съдилища в Пловдив, Варна и София. От 1896 година работи като адвокат в София. През 1898 година издава труда си „Бракоразводните дела пред епархийските духовни съдилища“^[3], а същата година е делегат от Станимашкото македонско дружество на Петия македонски конгрес на Македонската организация.^[4] Делегат е е на [Шести македонски конгрес|Шестия конгрес]] от 1 до 5 май 1899 година от Самоковското македонско дружество.^[5]

Пише етнографски и исторически проучвания на македонска тематика.^[6][7][8] В началото на 1902 година е кандидат за народен представител в изборите за XII обикновено народно събрание в Трънската избирателна околия.^[9]

През 1911 година е избран за народен представител във V Великото народно събрание. Между 1912 – 1918 година се занимава със защита и разпространяване на българските интереси в Македония. През 1919 година се намира в Швейцария, където пише брошурите „Сръбското разорение“, „Неизвестната Румъния“ и „Политическите борби на македонските българи“. През 1924 година издава книгата „Към север“ за обиколката му в Швеция и Норвегия. Член-учредител е на Македонския научен институт.^[10] През 1926 година преустановява дейността си като адвокат. Издава трудовете „Правата на българските малцинства и Обществото на Народите“ (1929), „Македонските емигранти в Швейцария през Световната война“ (1931) и „Охрид“ (1938). Умира на 5 октомври 1938 година. Оставя завещание за Македонския научен институт в размер на 100 000 лева^[3].

• 
  Разписка на Българския червен кръст на Георги Стрезов за 1000 лв помощ за бежанците от Илинденското въстание, 2 февруари 1904 г.
• 
  Разписка на ЦК на ВМРО на Георги Стрезов за 20 000 лв, 28 януари 1924 г.
• 
  Стрѣзовъ, Георги. Охридъ. Градътъ на живитѣ предания. София, 1938.

Родословие

Георги Янакиев Стрезов (1793 – 1856)

Арса Т. Рогузарова

Янаки Стрезов (1818 – 1903)

Василики Христодулева Снегарова

Мария Шапкарева (1813 – 1900)

Анастас Шапкарев (1792 – ?)

Елисавета Арнаудова

Димитър Арнаудов

Анастас Стрезов

Ефросина Илиева

Антия Битракова

Михаил Димитров Битраков

Георги Стрезов (1864 – 1938)

Фания Баласчева (1881 – ?)

Евтим Димитров Баласчев

Наум Стрезов

Хрисанта Терзиянова

Евтим Терзиянов

Мария Грунчева

Никола Грунчев

Димитър Стрезов (1879 – 1936)

Невена Иванова (1887 – 1951)

Екатерина Татарчева

Христо Татарчев (1869 – 1952)

Външни препратки

• Стрѣзовъ, Георги. Охридъ. Градътъ на живитѣ предания. София, 1938.
• La Macedoine Orientale, публикувано в Le Globe, Journal Geographique, Geneva, Switzerland, 1892 г.
• Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 810.
• Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 1.
• L'Intervention et la Peninsule Balkanique, Женева, 1893 година
• „Спомени от Солунската българска мъжка гимназия „Св. Кирил и Методи“, публикувано в сп. „Училищен преглед“, кн. III, София, 1913 година
• „Македонските емигранти в Швейцария през Световната война“, София, 1931 година
• Les Luttes Politiques des Bulgares Macedoniens, Женева, Швейцария, 1919 година
• "Охрид", публикувано в сп. "Отечество", кн. 18, год. II, София, 26 декември 1915 година
• "Нема! Нема!", публикувано във в-к "Македония", год. I, бр. 23, София, 6 ноември 1926 година
• "Frangoudis, "L'Hellenisme en lutte contre l'Orient et lOccident, Appel aux nations liberales Par – depute d'Atheres et de Piree – Athenes, 1925, Brochure ou 300 p. („Борбата на гърцизма срещу изток и запад“. Позив към сводолюбивите народи. От Г. С. Франгудис, депутат от Атина, сп. "Македонски преглед", год. II, кн. 1, София, 1926 година