Елхово (община Стара Загора)

Èлхово е село в Южна България, община Стара Загора, област Стара Загора.

Вижте пояснителната страница за други значения на Елхово.

---

Елхово
Елхово 42.382056, 25.435188 Елхово
Общи данни
Население	124 души[1] (31 декември 2024 г.) 7,07 души/km²
Землище	17,539 km²
Надм. височина	359 m
Пощ. код	6064?
Тел. код	041119?
МПС код	СТ
ЕКАТТЕ	27379
Администрация
Държава	България
Област	Стара Загора
Община    – кмет	Стара Загора Живко Тодоров (ГЕРБ; 7 ноември 2011)

География

Село Елхово се намира на около 16 km запад-югозападно от областния и общински център Стара Загора и 23 km север-североизточно от град Чирпан. Разположено е в югоизточната част на Братанския дял (район) на Сърнена Средна гора, върху терен с преобладаващ наклон на юг и югоизток. Надморската височина в центъра на селото е около 359 m. Климатът е преходно-континентален.

Общински път през село Елхово води:

• на изток през селата Кирилово и Богомилово към Стара Загора;
• на запад до село Сладък кладенец и връзка в него с третокласния републикански път III-6602, водещ през селата Лозен, Сулица и Старозагорски бани към Стара Загора.

Землището на село Елхово граничи със землищата на: село Лозен на север и североизток; селата Лясково и Яворово на югоизток; село Могилово на юг; село Сладък кладенец на запад.^[2]

Етническият състав на населението на село Елхово по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:^[3]

Етнически групи	Численост	Дял (в %)
Общо	140	100
Българи	138	98,57
Турци	0	0
Цигани	0	0
Други	0	0
Не се самоопределят	0	0
Не отговорили	2	1,43

Към 15 март 1924 г. в село Елхово има регистрирани: 36 души по постоянен адрес; 233 души по настоящ адрес; 32 души по постоянен и настоящ адрес в същото населено място.^[4]

Числеността на населението на село Елхово по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:^[5]

Година на преброяване Численост 1934 947 1946 861 1956 675 1965 452 1975 262 1985 190 1992 192 2001 183 2011 140 2021 242

История

След Руско-турската война 1877 – 1878 г. по Берлинския договор 1878 г. село Елхово – тогава с име Чатал тепе (преди Освобождението срещано и с име Елхово, т.е. с двойно име), остава в Източна Румелия. Село Елхово е присъединено към България след Съединението 1885 г.^[6][7]

Селото се намира в близост до елова гора, от което се предполага да идва и името Елхово.

Край селото през 60-те години на 20 век е започнат строежа на яз. Чаталка, който е трябвало да се използва за напояване на Старозагорското поле, но впоследствие е решено, че икономическият ефект ще е нисък и поради нуждата от отчуждаване на вече частните земеделски земи, през 1990-те години се преустановява строителството. Изграден е канал и деривация за водоснабдяване на язовира и от р. Сазлийка. Почти готова е стената – земнонасипна. Първоначално се е предвиждало обемът на язовира да е 150 млн. куб. метра, но впоследсвие проектът е променен на 50 млн. куб. метра вода. По време на строежа на язовира е намерено и тракийско златно съкровище в могилата „Рошава Драгана“.

Училище в селото е открито около 1883 г. В началото учебните занятия се водят по частни къщи. Броят на учениците е малък. По-късно е построена малка сграда, а училището е първоначално. Постепенно броят на учениците расте. През 1921 – 1922 г. е открита прогимназия в селото. Първоначалната степен учи в училището, а прогимназията води занятия в частна къща. През 1927 г. по инициатива на учителите и със съдействието на цялото население е построена нова училищна сграда. Училището продължава своята дейност до 1944 г. без прекъсване.^[8] В Държавния архив се съхраняват Главната класна книга и други книги на Народно основно училище „Христо Ботев“ в село Елхово от периода 1883 – 1967 г.^[9]

Религии

Населението е с източноправославно вероизповедание. През 2014 г. е отреден парцел за строителство на параклис, а през 2016 г. се монтира камбана на пилони, източно от кметството.

Обществени институции

Изпълнителната власт в село Елхово към 2025 г. се упражнява от кметски наместник.^[10]

В село Елхово към 2025 г. има действащо читалище „Кирил и Методий-1931 г.“.^[11][12]

Редовни събития

От 2013 година, след възстановяване на читалището „Св. св. Кирил и Методий – 1931 г.“, е прието 11 май да е празник на селото. В най-близката събота до тази дата се организира общоселски събор на площада съпроводен с много фолклорни и културни прояви. Събитието е чудесна възможност за съхранение на родовата памет на селото и обогатяване на неговото културно богатство. В проявата дейно участие взима женската фолклорна група от селото. Гостуват и фолклорни групи от съседните села на региона.