Железопътна линия Шумен – Комунари
железопътна линия в България From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Железопътната линия Шумен – Комунари е железопътна линия с междурелсие 1435 mm, разположена в източна България, на територията на област Варна и област Шумен.
Remove ads
История
Въпросът за построяването на железопътна линия от Шумен до Карнобат се повдига веднага след Освобождението на България и се урежда със „Закона за проектиране и построяване на железопътната мрежа в България“ от 14 януари 1895 г. Съгласно този закон линиите се подразделят на първостепенни линии с нормално междурелсие – това са главните линии на железопътната мрежа, и на второстепенни – с широчина на пътя 750 – 800 mm – линии от чисто местно значение или клонове на главните линии. Съгласно забележката към закона второстепенните линии могат да се строят с нормална широчина, ако разходите по построяването им не бъдат увеличени с повече от 30 % в сравнение с теснопътните.
Към второстепенните линии с междурелсие под нормалното спада и железопътната линия Шумен – Карнобат. Първите проучвания за строителство се извършват през 1911 г. Държавните и военните интереси през Европейската война налагат да се побърза с нейното построяване, тъй като се чувства голяма нужда от железопътна връзка между Северна и Южна България в източната част на страната. По нареждане на Щаба на армията линията от Шумен до Комунари се трасира за междурелсие 1435 mm и през 1916 г. започва строежът ѝ от Комунари към Шумен, но заради липса на средства е преустановено. Узаконяването на тази линия за нормално междурелсие става със „Закона за разширение на железопътната мрежа“ от 1925 г.
Строителството на линията с дължина от около 53 km е възобновено отново през 1937 г. и е предадено за експлоатация на два етапа:
- Шумен-Смядово – през 1939 г., с минимален радиус на кривите 300 m и максимален наклон 15 ‰. Положените релси са втора употреба тип „РПШ“ с дължина 9,55 m;
- Смядово-Комунари – през 1941 г. с минимален радиус на кривите 400 m и максимален наклон 12 ‰. Положените релси са тип „ЮЛ“ с дължина 15 m.
През 1980-те години целият участък е електрифициран.
Remove ads
Технически съоръжения по железопътната линия
Гари
Мостове
Максимално допустими скорости (към 29.05.2022 г.)
Remove ads
Вижте също
Литература
- Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
- Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads