Железопътна линия Разделна – Кардам
железопътна линия в България From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Железопътната линия Разделна – Кардам – Негру вода (Румъния) е единична железопътна линия с междурелсие 1435 мм, разположена в области Варна и Добрич, и в северна Добруджа в Румъния.
Remove ads
Участък Разделна (Повеляново) – Добрич
Със „Закона за разширение мрежата на Българските държавни железници“ от 26 февруари 1897 г. на българското правителство се възлага да осигури построяването на един клон от съществуващата железопътна линия Русе – Варна за Добрич.
Строителството на линията в исторически аспект се разделя на два етапа – до Девня и до Добрич. За да се улесни износът на брашно от многото воденици на девненските извори (на брой 32, от които 5 с модерни инсталации), се решава да се построи железопътен клон Йовково (настояще име Разделна) – Девня. Клонът, с дължина от около 8 km, се строи съвместно от дружеството „А. Казанджиев – Н. Дишков“ и държавата. Долното строене и доставката на камък за баластовата призма и на траверсите се извършва от дружеството, а на релсите и монтирането им – от държавата. Участъкът е открт за експлоатация на 27 септември 1898 г.
След влизането в експлоатация на участъка Разделна - Девня с още no-голяма острота възниква необходимостта от продължаване на линията до сърцето на южна крайморска Добруджа – град Добрич. Представители на местното население изпращат молба до министъра на земеделието, като привеждат много основателни аргументи за продължаване на линията от Девня до Добрич. В молбата се изтъква важността на земеделието за Добруджа, както и наличието само на един изходен пункт – пристанище Балчик, разположено на повече от 100 km от зърнопроизводителните райони.
През 1905 г. в Княжество България 13-о обикновено народно събрание е одобрило извънреден заем 22 692 955 лева за Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията с цел изучаване терена за построяване на няколко железопътни линии, между които и линията Девня – Добрич. Скоро след това Дирекцията на постройките започнала проучвания на бъдещото трасе, като след множество теренни работи било решено то да премине през селата Козлуджа (настояще име град Суворово) – предишно име Гевреклер – предишно име Саръ гьол – Баладжа до Добрич (67,5 км). Този вариант бил предпочетен пред други, които също предвиждали участъка от Девня до Козлуджа, но от там са се отклонявали или към предишно име Хадърча, или към предишно име Курт дере. След проведения търг на 4 септември 1906 г., строителството на железопътната линия е било възложено на Главно предприятие за направата на железопътната линия Девня – Добрич „Георго Попов и Сие“ за 4 975 000 златни лева, със срок на завършване две години и девет месеца, считано от 12-и септември 1906 год.. След дълги преписки между предприемача и Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията и 11 месеца теренна работа по правителственото трасе, линията била изградена по трасе, посочено от предприемачаː Девня – Козлуджа – Курт дере (настояще име гр. Вълчи дол) – Семет – Мало Ботьово – Добрич (56,5 км). Железницата била изградена с нови релси тип „РПШ“ с маса 31,2 кг/м и дължина 12 м.
Remove ads
Румънско управление и дострояване на линията
През 1913 г., след Междусъюзническата война Румъния завзема Южна Добруджа и достроява линията от Добрич до Черна вода. Така тя се свързва с железопътната мрежа на Румъния. В навечерието на Втората световна война между България и Румъния започват преговори за Южна Добруджа. На 7 септември 1940 г. в град Крайова (окръг Долж, регион Олтения) България и Румъния подписват договорната Крайовска спогодба, съгласно която Южна Добруджа е върната на България. След тази дата към мрежата на БДЖ е присъединен участък с дължина 59,6 км Оборище – Кардам – граница с Румъния, като връзката с железопътната мрежа на Румъния е чрез построяване на участък гранична българска гара Кардам (община Генерал Тошево, област Добрич) - гранична румънска гара Черна вода|Меджидие.
По време на войната по тази линия се извършва голямата част от износа на Североизточна България основно за Германия, като се превозват и транзитни товари за държавите намиращи се на юг от България.
Железопътната линия Разделна – Кардам е построена с минимален радиус на хоризонталните криви 290 м, максимален наклон на вертикалните криви 20 ‰, обща дължина 105,919 км.
Remove ads
Експлоатация
През 50-те години от 20-и век започва интензивно строителство на различни заводи в близост до Девня. Това налага разширение на жп гарата, осъществено на няколко етапа.
През 1974 г. е въведен в експлоатация разделен пост „Разделна“ отстоящ на 780 м от Повеляново и на 1585 м от Разделна. Електрифицирани са неудвоените трасета Разделна - разделен пост „Разделна“- Девня и Повеляново - разделен пост „Разделна“ - Девня. Чрез тази жп връзка товарните директни влакове Варна <-> Девня могат да се движат без нужда да влизат в Разделна за да спрат и сменят посоката си на движение.
През 1990-те години предвид намалелите обеми на превозите по линията гарите Ботево, Дончево, Генерал Колев, Генерал Тошев, Оборище, Чернево и РП „Разделна“ са преобразувани в спирки и е демонтирана стрелката с чиято помощ влаковете са се движили директно Девня <-> Разделна.
Технически съоръжения по железопътната линия
Гари
Мостове
Максимално допустими скорости (към 29.04.2025 г.)
Remove ads
Вижте също
Литература
- Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
- Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads