Житие и страдания грешнаго Софрония

Житие и страдания грешнаго Софрония (по правопис от 1861: Житiе и страданiя грѣшнаго Софронiя) е автобиографичен разказ на българския възрожденски духовник и будител Софроний Врачански. Творбата е завършена към 1804 г. в Букурещ, Румъния, и е най-ранната автобиография, писана на български. За първи път е обнародвана от Георги Раковски през 1862 г. в седем поредни броя на вестник „Дунавски лебед“.^[2] Написана е на смес от говорим български и църковно-славянски (старобългарски).^[3] Повествованието обхваща събития от периода 1739 – 1804 г. и съдържа ценни свидетелства за живота в България и Османската империя по това време.

„Житие и страдания грешнаго Софрония“
Страницата от в. „Дунавски лебед“ с началото на „Житието“.
Автор	Софроний Врачански
Първо издание	1861 г. Белград, Княжество Сърбия във в. „Дунавски лебед“
Оригинален език	смес от говорим български и черковнославянски[1]
Жанр	автобиография
Вид	проза

Вижте също

• Автобиография на Григор Пърличев