Закръгленост (фонетика)

Закръглеността на гласните звукове се отнася до степента на закръглено положение, което устните заемат при учленението на дадена гласна. Същият процес при съгласните звукове е известен като лабиализация. При образуването на закръглена гласна устните заемат наподобяваща окръжност позиция, докато незакръглените гласни се произнасят с по-отпуснати устни.

Гласни

	Предни	Ненапрегн. предни	Средни	Ненапрегн. задни	Задни
Затворени	i • y ɨ • ʉ ɯ • u ɪ • ʏ • ʊ e • ø ɘ • ɵ ɤ • o ə ɛ • œ ɜ • ɞ ʌ • ɔ æ •  ɐ a • ɶ ɑ • ɒ
Ненапрегн. затворени
Полузатворени
Междинни
Полуотворени
Ненапрегн. отворени
Отворени

При разположение на символите по двойки, левият
обозначава незакръглена гласна, а десният - закръглена.

Таблицата с гласни звукове на Международната фонетична азбука поставя (при подреждането по двойки) незакръглените гласни от лявата страна, а закръглените — от дясната. Съществуват и диакритични знаци, обозначаващи степента на закръгленост (съответно „дясно полукръгче“ [ ̹] за по-закръглени и „ляво полукръгче“ [ ̜] за по-малко закръглени гласни). Същите знаци понякога се прилагат и към съгласни звукове, обозначавайки степента на лабиализация.

Видове закръгляне

Сгъстено (външноустнено) закръгляне

Изпъкнало (вътреустнено) закръгляне

Съществуват два вида закръгляне на гласните звукове: изпъкнало (вътреустнено) и сгъстено (външноустнено).^[1] При вътреустненото (или изпъкнало) закръгляне, двата крайчеца на устата се събират и устните изпъкват тунелообразно навън, показвайки вътрешната си повърхност. При външноустненото (или сгъстено) закръгляне, двата крайчеца на устата отново се събират, но устните също се сближават водоравно (сгъстено) и не изпъкват навън, разкривайки единствено външната си част.

Разграничаването между изпъкнали [u] и сгъстени [y] закръглени гласни се наблюдава и при полугласните [w] и [ɥ], както и при лабиализацията.

Закръгленост и лабиализация

Изпъкналото закръгляне на гласните е звуковото съответствие на явлението лабиализация при съгласните. Закръглените гласни и лабиализираните съгласни звукове въздействат един на друг посредством: закръглените гласни лабиализират съгласните, а лабиализираните съгласни закръглят съседните на тях гласни.

В повечето езици подобни закономерности представляват пренебрежима фонетична подробност, но в някои случаи тези явления са значими. В мандаринския китайски например, незакръглената гласна /ɤ/ се произнася [o], когато се намира след лабиализирани съгласни. Това е отбелязано и в транслитерацията пинин – задноезичното /xɤ/ (хъ) и устненото /pɤ/ (бу). Във виетнамския език се наблюдава противоположното явление – задноезичните /k/ и /ŋ/ (нг) се произнасят като лабиализирани [kʷ] и [ŋʷ], и даже като устнено-задноезичните [k͡p] и [ŋ͡m], когато стоят след закръглените гласни /u/ или /o/. В северозападните кавказки езици, както и в сепикския език на Папуа - Нова Гвинея, някои закръглени гласни са се превърнали в незакръглени, прехвърляйки закръглеността към съседната съгласна, което превръща сепикските [ku] и [ko] във фонемите /kwɨ/ и /kwə/.