Здралца

Здрàлца, в местния говор Здрèлца,^[1] още Здрàлци (на гръцки: Αμπελόκηποι, Амбелокипи, до 1926 година Σδράλτση, Сдралци^[2]), е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.

Вижте пояснителната страница за други значения на Амбелокипи.

---

Здралца Αμπελόκηποι
— село —
Здралца 40.46582, 21.31001 Здралца Здралца
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Хрупища
Географска област	Пополе
Надм. височина	618 m
Население	630 души (2021 г.)
Здралца в Общомедия

География

Селото се намира на 3 километра югоизточно от Костурското езеро, на пътя от Дупяк (Диспилио) за Богатско (Вогацико). Землището на Здралца е 11 km².^[3] Западно от Здралца минава река Гьоле.^[4]

История

В Османската империя

Икона на Свети Модест от XVIII век от Здралца

Икона на Христос от XIX век от владишкия трон на църквата „Успение Богородично“ в Здралца

В началото на XIX век френският консул при Али паша Янински Франсоа Пуквил споменава селото като Sdreotza.^[5] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Здралца:

„

Село Стралица се състои от 30 български къщи, 45 семейни двойки и 75 нуфузи. Занимание на жителите: земеделие, градинарство и обработване на чужда земя.[6]

“

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Зрѣлца има 270 жители българи.^[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Здрелза е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 50 къщи.^[8]

В началото на XX век Здралца патриаршистко село. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Здрелца има 400 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.^[9] В училището преподава Николаос Папасидерис, бъдещият костурски митрополит Никифор.^[10][11]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко с 250 жители.^[12] През лятото на 1905 година андартският капитан Лаки Дельо убива кмета на българската махала на село Здралца Козма.^[13]

Според Георги Константинов Бистрицки Здрелца преди Балканската война има 90 български къщи.^[14]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Здралца са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[15]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Здрелца е обозначено като българско селище.^[16]

В Гърция

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Зрелци има 50 къщи славяни християни.^[17] В 1926 селото е прекръстено на Амбелокипи.

Населението произвежда жито, боб и градинарски култури.^[3]

Селото не пострадва в Гражданската война.^[3] От 1997 година село е част от дем Йон Драгумис (Δήμος Ίωνος Δραγούμη), който от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слят с дем Хрупища (тогава Орестида).^[18]

Старата Георгиева воденица, построена в 1930 година, е реставрирана и превърната в ресторант.

Прекръстени с официален указ местности в община Здралца на 5 май 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Магарѝчово	Μαγαρίτσοβο	Дихало	Δίχαλο[19]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	246[3]	311[3]	345[3]	425[3]	425[3]	449[3]	448[3]	528[3]	610[3]	688	668	630

Църкви

• „Света Екатерина“ — църквичка в южния дял на селото
• „Свети Николай“ — гробищна църква западно от селото
• „Свети Дух“ — църквичка южно от селото, до река Гьоле и моста
• „Успение Богородично“ — главна църква от 1820-1830 г.
• „Свети Николай“ — параклис и скит на стръмна карпа в планината, 3 km източно от селото^[20]

Личности

Отец Иван Шишков

Родени в Здралца

• Аргир Никола, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че „с цел да се наруши порядъкът, шетал по селата и събирал пари от населението за оръжие, муниции и други бунтовнически средства“, осъден от Първостепенния съд в Серфидже на 3 години затвор, лежал в Серфидженския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[21]
• Аргир Танасов Димитров Ковачев (1918 - 2010), гръцки комунист
• Анастас Димитров (Αναστάσιος Δημητρίου), гръцки андартски деец от ІІІ ред^[22]
• Васил Бацелов (Βασίλειος Μπατσέλας), гръцки андартски деец, четник на Григорис Фалиреас (Закас)^[22]
• Васил Теохари, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че „с цел да се наруши порадъкът, шетал по селата и събирал пари от населението за оръжие, муниции и други бунтовнически средства“,^[21] осъден от Първостепенния съд в Серфидже на 3 години затвор, лежал в Серфидженския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[23]
• Иван Шишков (1876 – 1957), български просветен и църковен деец
• Козма Николов, мухтар на българската махала, убит заедно с баща си Никола в центъра на селото от гръцкия капитан Лаки Дельо на 31 юли или 1 август 1905 година^[24][25]
• Пандо Василев, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Осма костурска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 8 юли 1913 година, носител на бронзов медал^[26]
• Христо Атанасов, македоно-одрински опълченец, 27-годишен, Втора рота на Осма костурска дружина, загинал на 6 ноември 1912 година край Дедеагач^[27]
• Яне Георгиев Янев (1868 - след 1943), български революционер, деец на ВМОРО и ВМОК
• Яне Динков, македоно-одрински опълченец, Осма костурска дружина^[28]

Починали в Здралца

• Йоанис Накицас (? – 1906), участник в Гръцката въоръжена пропаганда в Македония

Външни препратки

• ((el)) Αμπελόκηποι Καστοριάς // Αμπελόκηποι Καστοριάς. Посетен на 16 май 2016.