Жиковища
селище в Гърция From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Жико̀вища (произношение в местния говор Жико̀вишча, на гръцки: Σπήλιος, Спилиос, до 1927 година Ζηκοβίστα, Зиковиста[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.
Remove ads
География
Селото се намира на 23 km югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), в южните склонове на планината Одре (Одрия). Югозападно от селото е разположен Жиковищкият манастир „Свети Атанасий“.
История
Етимология
Според академик Иван Дуриданов името Зиковища е гърцизирано славянско име, при което ж е заместено със з и първоначалното патронимично образувание е *Жиковишти (или -ишчи) < -itji, производно на фамилното име Жиков и личното име Жико, хипокористикон от Живо, което пък е съкратено от Живо-мир, Живо-дан.[3]
Макс Фасмер реконструира формата Žegovišče, което според Дуриданов не е убедително.[3]
Според Йордан Заимов също Зиковища е от Жиковища с гръцко з от българското ж с редукция от *Жековища, патронимиично име от личното име Жѐко, прилагателното Жѐков и -ища от *itj-.[4][5]
В Османската империя
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Зиковища има 300 жители българи, но в селото
| „ | вероятно ще има и гърци или огърчени българи. Мъжкото население изобщо знае гръцки, но домашният език е български.[6] | “ |
В началото на XX век цялото население на Жиковища е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[7]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Зиковища е чисто българско село в казата Населица на Серфидженския санджак с 90 къщи.[8]
В Екзархийската статистика за 1908/1909 година Атанас Шопов поставя Циковища в списъка на „българо-патриаршеските, полупогърчени села“ в Населичка каза.[9]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Зиковища (Ζηκόβιστα) заедно с Либешово (Λιμπίσοβον) и Лучища (Λουτσίστα) е част от Костенарията и в 1910 година в трите села има 130 „българогласни“ семейства. Според Панайотидис трите села са от старо време „българогласни“, но под влияние на женитбите в съседните гръцки села, в скоро време се очаквало погърчване като в Либешово елинизацията е била вече в последни фази.[10] В селото работи основно гръцко училище с 1 учител и 30 ученици мъже.[11]
Според Георги Константинов Бистрицки Жиковища преди Балканската война има 40 български къщи.[12]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Гиковища е обозначено като българско селище.[13]
В Гърция
През Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото влиза в Гърция.
В 1918 година землището на селото заедно с Нестиме (Ностимо) и Либешево (Агиос Илияс) е прехвърлено от Костурската епархия в Сисанийската и Сятищка епархия.[14]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Зиковища (Зиковишта) има 35 къщи славяни християни.[15] В 1927 година селото е прекръстено на Спилиос.
Населението е сравнително бедно и ходи на гурбет.[1]
Селото пострадва по време на Гражданската война от нападения на въоръжени монархически банди. След войната започва силна миграция отвъд океана и към Костур, където жиковищани работят в кожухарската индустрия.[1]
В 1972 година селото заедно с Нестиме (Ностимо) и Либешево (Агиос Илияс) е откъснато от ном Кожани и предадено на ном Костур. В църковно отношение трите села обаче продължават да са част от Сисанийската и Сятищка епархия.[16]
Remove ads
Личности
- Родени в Жиковища
Пасхал Попгеоргиев (Παπαπασχάλης Παπαγεωργόπουλος), гръцки свещеник в началото на XX век[19]
Литература
- Δημόπουλος, Βασίλειος Δ. Τα Καστανοχώρια, Σπήλιος και Κερασώνα Καστοριάς και το μοναστήρι του Αγίου Αθανασίου. Σπήλιος, Πολιτιστικός Σύλλογος Σπήλιου Καστοριάς, 2009. ISBN 9789609880107. (на гръцки)
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads