Златомир Златанов

Златомир Борисов Златанов е български поет, есеист, белетрист и драматург.

Златомир Златанов
български поет и писател
Роден	9 октомври 1953 г. (72 г.) Слатина, Народна република България
Националност	България
Учил в	Софийски университет Профилирана езикова гимназия „Екзарх Йосиф I“
Работил	редактор, строител, журналист
Литература
Жанрове	роман, разказ, есе, стихотворение
Направление	постмодернизъм
Известни творби	„Храмови сънища“ (1992), „Японецът и потокът“ (1993)
Награди	„Владимир Башев“ (1983) „Иван Николов“ (1998) „Дъбът на Пенчо“ (2007)
Повлиян	Георгиос Сеферис Т. С. Елиът Патрик Модиано Джеймс Джойс
Повлиял	Нова социална поезия[1]
Семейство
Деца	1
Уебсайт	zlatomirzlatanov.video.blog Страница в IMDb

Биография

Роден е на 9 октомври 1953 г. в с. Слатина, Ловешко. Завършва прочутата Немска езикова гимназия в Ловеч през 1972 г. Сред първите автори, оказали влияние върху него, са Роберт Музил, Томас Стърнз Елиът, Джеймс Джойс. Германската литература и философия също е ключова за формирането му като автор. Като ученик публикува в списание „Родна реч“, като дебютира със стихове през 1970 г. Превръща се в един от най-активните сътрудници на изданието, като участва в творческите му семинари.

След като отбива военната си служба, завършва Журналистика в Софийския държавен университет през 1979 г. За около година и половина работи в Плевен като управител в киното. След като се завръща в София, публикува в списанията „Пламък“ и „Септември“, алманах „Юг“, вестниците „Пулс“ и „Народна младеж". Поканен е от Иван Тренев и Людмила Исаева за издаване на дебютна стихосбирка в изд. „Български писател“. През това време все повече се увлича по белетирстиката и дебютната му книга с две новели „Входът на пустинята“ излиза преди първата му стихосбирка „Нощни плажове“. И двете заглавия го утвърждават като автор.

От 1983 до 1992 г. е редактор в списание „Родна реч“. След 1992 г. – предимно писател на свободна практика. Главен редактор на органа на Министерството на образованието вестник „Аз Буки“ (2002 – 2009). Работил е също като строител и продавач на вестници (през 90-те години).

Член на Съюза на българските писатели (до 1992 г.) и на Сдружението на български писатели (след 1994 г.).

Член на журито на наградата „Хеликон“ през 2009 г.^[2] През 2019 г. получава наградата „Орфей“ за цялостно творчество.^[3] През 2021 г. портал „Култура“ му връчва специална награда за цялостно творчество.^[4]

Автор на разкази, романи, есета, стихосбирки, пиеси (както и на радиопиеси). Превеждан е на немски, чешки, руски, македонски и испански език^[5].

Има един син.

Творчество

Стихосбирката „Нощни плажове“ е повлияна от поезията на гръцкия нобелист Георгиос Сеферис и от тази на Т. С. Елиът. Двете новели във „Входа към пустинята“, повлияни от романите на Патрик Модиано, дават най-кристален и мрачен портрет на Епохата на застоя или т.нар. Зрял социализъм.

Втората стихосбирка на Златанов „Палинодии“ (1989) се смята за първата открито постмодерна поетична книга в България.^[6] Филмът „Екзитус“ (1989) по едноименната новела е сред най-представителните български филми от епохата на Преустройството.^[7]

Постмодерният роман „Храмови сънища“, стъпил върху романите на Джеймс Джойс, разказва за български учен от БАН, който се захваща с изследването на западен класик на модернизма, преминал в един момент около Първата световна война през България. Ученият е вербуван от Държавна сигурност.^[8] Романът „Японецът и потокът“ разказва за това как един хуманитарий (в случая филолог) се превръща в тартор на организираната престъпност. Един от сериозните опити на българската проза да осмисли Прехода и ролята на т.нар. „мутри“.

Третата стихосбирка на автора „На острова на копрофилите“ (1997) е определяна като „модерна версия на Пенчо-Славейковия Остров на блажените, без да престава да бъде поредната великолепна книга на своя автор“,^[9] като преобръща утопията, представена от Славейков, в картина на тогавашната действителност.

В началото на новия век творчеството му се насочва предимно към философската есеистика и идеите на Жак Лакан и Ален Бадиу.

Библиография

Поезия

• „Нощни плажове“ (1983, 2004; стихотворения)^[10],
• „Палинодии“ (1989, 2002; стихотворения)^[11],
• „На острова на копрофилите“ (1997, стихотворения),
• „Ектения“ (2012, поема)^[12],
• „Лимитрофии“ (2024, стихотворения и поеми)^[13][14][15].

Белетристика

• „Входът на пустинята“ (1982, новели),
• „Невинни чудовища“ (1985, новели),
• „Храмови сънища“ (1992, роман)^[16][17],
• „Японецът и потокът“ (1993, роман)^[18][19],
• „Пола“ (2001, роман)^[20],
• „Лаканиански мрежи“ (2005, блогороман).

Есета и публицистика

• „Езикът и неговата сянка“ (1996, есета),
• „Протоколи за другия“ (2002, есета)^[21], ^[22],
• „Отвъд травма и революция“ (2007, публицистика),
• „Ален Бадиу или упорството на нелогичните светове“ (2008, публицистика),
• „Що значи тая маска“ (2009, студия върху П. Кр. Яворов)^[23].
• „Книга за (не)българския народ“ (2019 като електронна публикация, 2022 второ издание на хартия)^[24][25]

Драматургия

• Никой не знае защо (2021, събрани пиеси)^[26]

Сборници

• „Хетерографии“ (2003, антология, съдържаща стихотворения, белетристика и есета; послеслов от Светлозар Игов)

Филмография

• Екзитус (1989, режисьор Красимир Крумов Грец, сценаристи Красимир Крумов Грец и Златомир Златанов, по едноименната повест на Златомир Златанов от 1982 г.)^[27]

Признание и награди

Носител на няколко литературни награди, между които:

• Националната литературна награда „Владимир Башев“ (1983), ^[28]
• наградата на името на Александър Геров (1997),
• Националната награда за поезия „Иван Николов“ (1998 – за стихосбирката „На острова на копрофилите“),
• Наградата „Дъбът на Пенчо“ (2007 – за цялостно творчество).
• Наградата „Орфей“ (2019 – за цялостно творчество)

На 9 октомври 2013 година департамент Нова българистика към Нов български университет в партньорство с Института за литература при БАН организира Национална научна конференция в чест на 60-годишнината на Златомир Златанов.