Красимир Крумов

Красимир Петров Крумов-Грец е български сценарист и режисьор, автор на разкази, културологични есета и изследвания в областта на историята и теорията на киното.

Красимир Крумов
български сценарист и режисьор
Роден	16 септември 1955 г. Градище, Народна република България
Починал	31 юли 2015 г. (59 г.) Фазаново, Република България
Националност	България
Учил във	Великотърновски университет
Режисура
Активност	1989 – 2015
Значими филми	„Екзитус“ (1989) „Светото семейство“ (2010)
Семейство
Съпруга	Елена Крумова
Деца	Петър Крумов
Уебсайт	Страница в IMDb

Биография

Роден е в с. Градище, Шуменско, на 16 септември 1955 г.^[1] През 1974 г. завършва във Варна френска езикова гимназия. През 1979 г. завършва българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, а през 1985 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност кинорежисура.

Първият му филм, „Екзитус“, по едноименната повест на Златомир Златанов е сред най-представителните кинотворби на отчаянието като несъгласие с комунизма.

Преподавател в Немската филмова и телевизионна академия в Берлин.^[2]

Член на Съюза на българските филмови дейци и на Европейската филмова академия.

Умира на 31 юли 2015 г. от инфаркт по време на почивка в селската си къща във Фазаново.^{[3][1][4][5][6]}

Награди

• Награда за режисура и награда за дебют на Съюза на българските филмови дейци (1989) за филма „Екзитус“^[7]
• Голямата награда от Филмовия фестивал за младо източноевропейско кино в Котбус (1992) за филма „Мълчанието“ (1991)
• Награда на независимите собственици на кина от Международния фестивал Манхайм-Хайделберг, 2003 за филма „Под едно небе“ (2003)
• Награда за най-добър български игрален филм на Международния филмов фестивал в София, 2003 за филма „Под едно небе“ (2003)
• Награда на Съюза на българските филмови дейци на 29-ия фестивал на българското кино Златна роза (2010) – за филма „Светото семейство“^[8]
• Награда на Българската филмова академия за телевизионен игрален филм – за филма „Светото семейство“ (2010) ^[9]
• Награда „Бронзов Витяз“ на кинофорума „Златен Витяз“ в град Курск, Русия (2011) – за филма „Светото семейство“^[10]

Филмография

Като режисьор

• „Светото семейство“ (2009) ^[11]
• „Нощ и ден“ (2006)
• „Смисълът на живота“ (2005) ^[12]
• „Под едно небе“ (2003) ^[13]
• „Забраненият плод“ (1994)
• „Мълчанието“ (1991)
• „Екзитус“ (1989)

Като сценарист

• „Светото семейство“ (2009)
• „Вътрешен глас“ (2008)
• „Нощ и ден“ (2006)
• „Смисълът на живота“ (2005)
• „Под едно небе“ (2003)
• „Забраненият плод“ (1994)
• „Мълчанието“ (1991)
• „Екзитус“ (1989)

Библиография

Повести и разкази

• Удавникът. София: Български писател, 1989, 184 с.
• Духът на престъплението. 1991.
• Неведоми пътища. София: Петриков, 2002, 415 с.^[14]
• Неведоми пътища II. София: Изток-Запад, 2004, 236 с.

Кинознание

• Поетика на киното. София: Агата-А, 2000, 624 с. (Второ допълнено и преработено издание – 2012)^[15]
• Поетика на българското кино. София: Агата-А, 2013, 488 с. ISBN 978-954-540-085-8 ^[16][17]

Есеистика

• Новият конформизъм. София: Агата-А, 2015, 243 с. ISBN 978-954-540-105-3