Зързенски манастир
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Зързенският или Зързевският манастир „Преображение Христово“, наричан и „Свети Спас“[1][2] (на македонска литературна норма: Зрзенски манастир), е средновековен православен манастир край село Зързе, Северна Македония. Манастирът се намира на 25 километра северозападно от град Прилеп, на 1000 метра надморска височина в подножието на планинския масив Даутица. В наши дни той е част от Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква.[3][4][5]
Remove ads
Местоположение
Местността Кале или Свети Спас се намира на 1,2 km северозападно от Зързе. Представлява малка тераса на планинските склонове, на 220-250 m над границата на полето (1020 m надморска височина). Източният и югоизточният ръб са отвесни скали, докато на запад терасата граничи с широка седловина, след което височината се вдига. В средата на терасата блика силен извор, който е дава възможност за живот на хора в миналото.[5]
Remove ads
История
Античност
През Късната античност около терасата е изграден каменен зид с мазилка. Правоъгълната оградена площ с размери 150 х 120 m (1,5 ha) е служила на околните пастири за убежище, а след това и за постоянно обиталище - укрепено селище. В източната част в VI век е построена раннохристиянска църква, чиято фрагментирана мраморна украса се открива и до днес. Повечето монети, намерени в този район, датират от края на IV, V и VI век.[6]
Средновековие
През Късното средновековие терасата отново е обитавана. Върху руините на старата базилика, в средата на XIV век[6] при Стефан Душан монахът Герман построява нова църква „Свето Преображение Господне“ или „Свети Спас“.[7] както свидетелства надписът, разположен отвън над входа на южната стена.[8] Около църквата са изградени съпътстващи манастирски сгради: конаци , хамбари и други стопански помещения. Старата стена е реставрирана. Северната стена, иззидана с мазилка, е запазена и до днес на височина до 3 m. Ограденото пространство, което заема 1,5 ha, е служило предимно за нуждите на манастира: за настаняване на служителите, манастирските хора със семействата им и добитък, но е служило и за убежище, на което навежда и името Свети Спас. Често в края на XIV век в околностите кръстосват турски отряди, които сеят опустошение.[9]
След смъртта на Крали Марко през 1395 година османците овладяват тези краища. Манастирът е лишен от имотите и привилегиите си и започва да се руши. Но от многобройните записи и надписи, запазени в църквата „Свети Спас“ се вижда се, че животът на храма продължава постоянно.[9]
Remove ads
Ново време
През Възраждането манастирът се управлява от епитропство, избирано от прилепски граждани. С отделянето на прилепчани от Цариградската патриаршия през 1867-1868 година и по-късно, със създаването на Българската екзархия манастирът продължава да бъде български. През 1905-1906 година сръбската пропаганда заставя някои от околните места да се обявят за сръбски и започва борба за придобиване на манастирите. През август 1906 година реколтата на Зързенския и Слепченския манастир е заграбена от сърбоманите. Прилепската българска община започва съдебни дела, които печели, българската митрополия и манастирското настоятелство получават съобщение от главния инспектор на македонските вилаети Хилми паша, с което се признават правата на българите. Въпреки това сръбската пропаганда успява да корумпира местни управници и под предлог, че манастирите принадлежат не на българската община в Прилеп, а на околните села, заграбва манастирите.[10] На 15 януари 1909 година прилепски граждани, събрани на митинг, изпращат телеграма до председателя на Отоманския парламент с протест, че въпреки съдебно решение сърбоманите пречат на българската църковно-училищна община да вземе във фактическо владение Зарзенския и Слепченския манастири.[11] Към края на 1910 години манастирите продължават да са сръбски.[10]
По време на българското управление през 1941-1944 година касиер на църквата „Св. Спас“ е Христо Кр. Георгиев, Богоя Томов Павлов, Иван Тодоров Мирчев - всички от село Зързе, а на манастира касиер е Коста Христов Георгиев, Христо Кр. Георгиев и Никодим Ив. Сърменов от Зързе.[12]
Описание
Манастирът има две големи църкви - „Свето Преображение Господне“ от XIV и „Св. св. Петър и Павел“ от XVII век.[8] Освен това, към него принадлежат и по-малките „Свети Илия“ и „Свети Никола“. Към манастирския комплекс принадлежат и кулата на камбанарията, конаци и различни помощни сгради.[8] Остатъците от стари градежи показват, че площта на манастира е била много по-голяма в миналото и той е имал много повече сгради. Цялото простраство е било обхванато в единна фортификацонна система на високи и масивни стени и отбранителни кули, от които днес са запазени остатъци.[8] Манастирът е епископска катедра на секретаря на Светия архиерейски синод на Македонската православна църква епископ Климент Хераклейски.[8]
„Преображение Господне“
В църквата „Преображение Господне“ има редки икони и фрески. Една от тях е иконата „Исус Христос“, изработена в 1393 година от зографа митрополит Йоан, а другата „Богородица Пелагонитиса“, дело на зографа йеромонах Макарий, изработена в 1422 година, е едно от най-впечатляващите дела на средновековието. Двете икони, едната монументална, другата по-лирична, са в стила на византийската традиция и със стилистичните и иконографските си аспекти са изключително ценни.[13]
„Исус Христос“, 1393-1394
„Богородица Пелагонитиса“, 1421–1422
„Св. св. Петър и Павел“
„Свети Никола“
Селската църква „Свети Никола“ в Зързе е метох на манастира. Построена е вероятно в XIV век и няколко пъти е достроявана и изписвана.
Remove ads
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads