Преспанско-Пелагонийска епархия

Преспанско-Пелагонийската епархия (на македонска литературна норма: Преспанско-пелагониска епархија) е една от епархиите на Македонската православна църква, разположена в югозападната част на Северна Македония на територията на историко-географските области Преспа и Пелагония. В нея влизат градовете Битоля, Прилеп, Ресен, Демир Хисар и Крушево. Управлява се от митрополит Петър Преспанско-Пелагонийски. Катедрален храм на епархията е „Свети Димитър“ в Битоля.

Преспанско-Пелагонийската епархия
Изглед към митрополията в Битоля
Местно име	Преспанско-пелагониска епархија
Църква	Македонска православна църква – Охридска архиепископия
Страна	Северна Македония
Център	Битоля
Архиерейски наместничества	Битолско, Прилепско, Ресенско
Предстоятел	Петър
Сан	митрополит
Викарен епископ	Климент, Никола
Сайт	www.pppe.mk
Преспанско-Пелагонийската епархия в Общомедия

История

Първо споменаване на Пелагонийската епархия е от 1018 година в грамотите на Василий II. В епархията влизат Велес и Прилеп. Около 1600 година битолският епископ носи титлата пелагонийски и прилепски, а по-късно само пелагонийски.

В XVI век Преспанска епархия става самостоятелна епископия. Неин пръв епископ е Агапий от 1528 до 1529 г.^[1]

Митрополит Давид Прилепски е споменат в 1454 – 1455 година в надписа в църквата „Свети Илия“ в Долгаец^[2] и в 1467 – 1468 в обширните дефтери за Прилепска каза.^[3] Прилепски митрополит Йосиф е споменат на икони в манастира Трескавец, като обновител на манастира в 1652 и 1657 г.^[4]

Печат Пелагонийска българска митрополия, 1897 година с подпис на секретаря Спиридон Мирчев. Източник: ДА „Архиви“.

В 1913 година с установяването на сръбската власт и прогонването на патриаршеските и екзархийските митрополити, Битолска епархия се управлява от Варнава Дебърски и Велешки. По време на Първата световна война и българската окупация епархията е управлявана от стария екзархийски владика Авксентий Пелагонийски, който в 1916 година мести седалището в Прилеп, тъй като Битоля пада в ръцете на Антантата. След войната епархията отново се управлява от Сръбската православна църква. В 1922 година се сдобива с първия си редовен епископ Йосиф Цвийович. В 1931 година към нея е присъединена Охридската епархия и е формирана Охридско-Битолска епархия с център в Битоля, като катедрата е поета от дотогавашния митрополит Николай Охридски до смъртта му в 1931 г. Митрополит в 1938 - 1939 е Платон, а после епархията е управлявана от Викентий Злетовско-струмишки (1940 – 1941).

След разгрома на Югославия от Германия през пролетта на 1941 година, Българската екзархия възстановява своя диоцез в анексираните от България части от Вардарска и Егейска Македония и в Западна Тракия. Временното управление на Охридско-Битолската епархия е връчено на митрополит Филарет Ловчански с помощник епископ Панарет Брегалнишки.^[5]

В 1958 година при самопрогласяването на автокефалността на Македонската православна църква, като пръв епископ на тази епархия е избран Климент (Никола Трайковски), родом от Битоля. Името на епархията в този период е Преспанско-Битолска. В 1974 година, с арондацията на епархиите на Македонската православна църква името на епархията е върнато на Охридско-Битолска. След смъртта на епископ Климент в 1979 година, за администратор на епархията е назначен митрополит Гаврил Повардарски. В 1981 година за архиерей на епархията е избран митрополит Петър. При приемането на новия Устав на Македонската православна църква в 1994 година епархията е преименувана на Преспанско-Пелагонийска.^[6]

Преспанско-пелагонийска епархия от 2002 до 2023 година е и епархия на каноничната православна църква на територията на Северна Македония – Православната охридска архиепископия под временното управлението на митрополит Марко Брегалнишки.

На 20 юни 2023 година територията на Крушевско-Демирхисарското архиерейско наместничество е откъсната от Преспанско-Пелагонийска епархия и е оформена като Крушевско-Демирхисарска епархия.^[7][8]

Архиерейски наместничества и парохии (енории)

Кръщелно свидетелство на Василка Мицова от Пелагонийската епархия на Българската екзархия с подписа на поп Ставри, 2 февруари 1883 г.

Кръщелно свидетелство на Димитър Андреев Димитров, по-късно емигрант в Стара Загора, от Пелагонийската епархия на Българската екзархия с подписа на поп Васил Младенов, 30 април 1906 г.

Преспанско-пелагонийската епархия има 4 архиерейски наместничества и 39 парохии.

Битолско архиерейско наместничество

• Първа битолска парохия
• Втора битолска парохи
• Трета битолска парохия
• Четвърта битолска парохия
• Пета битолска парохия
• Шеста битолска парохия
• Беранечка парохия
• Бистричка парохия
• Буковска парохия
• Добрушевско-Дедебалска парохия
• Иваневска парохия
• Краварско-Бачка парохия
• Лисолайска парохия
• Могилска парохия
• Новачка парохия
• Старавинска парохия
• Шестнадесета приградска парохия
• Седемнадесета приградска парохия

Прилепско архиерейско наместничество

• Първа прилепска парохия
• Втора прилепска парохия
• Обършанска парохия
• Варошка парохия
• Малоконярска парохия
• Ропотовска парохия
• Тополчанска парохия
• Плетварско-Беловодичка парохия
• Долненско-Секирска парохия
• Прилепецко-Витолищка парохия

Ресенско архиерейско наместничество

• Първа ресенска парохия
• Втора ресенска парохия
• Трета ресенска парохия
• Янковска парохия
• Подмочанско-Любойнска парохия

Манастири

Известни манастири в епархията са:

• „Свети Архангел Михаил“, Варош, Прилеп
• „Свето Преображение Господне“, село Зързе, Прилепско
• „Успение на Пресвета Богородица“, Трескавец, Прилепско
• Янковският манастир „Успение на Пресвета Богородица“, село Янковец, Ресенско
• „Рождество на Пресвета Богородица“, село Сливница, Преспа
• Чебренски манастир „Свети Димитър“, село Зовик, Мариово

Епископи

Преспански епископи и митрополити

Име	Име	Години
Агапий	Αγάπιος	1528 – 1529[1]
Матей	Ματθαίος	1607 – 1614[9]
Захарий Цигарас	Ζαχαρίας	началото на XVII век
Арсений	Αρσένιος	? – 1668[9]
Теофан	Θεοφάνης	1671 – 1685[10]
Партений	Παρθένιος	1685 – ?[10]
Йоасаф	Ἰωάσαφ	? – 1709[11]
Паисий	Παίσιος	1709 – 1730[11]
Доситей	Δοσίθεος	1730 – 1740[11][12]
Паисий	Παίσιος	споменат 1743[12]
Партений	Παρθένιος	скоро след Паисий[12]
Исая	Ησαΐας	1771 - 1776

Пелагонийски епископи на Охридската архиепископия

Име	Име	Години
Митрофан	Μητροφάνης	1528[13] или 1529[14] и в 1532[14][13]
Йоасаф	Ιωάσαφ	в 1579/80[15]
Григорий	Γρηγόριος	XVI век, превежда Дамаскин Студит[16]
Йеремия	Ιερεμίας	1585 – около 1596
Стефан	Στέφανος	споменат от монаха Спиридон, който на 26 май 1600 година преписва миней за потреба на храма „Свети Никола“ в битолския манастир Градище[17][18]
Павел	Παύλος	споменат в негов антиминс от 1616 г., осветен за храма „Света Богородица“[19]
Данаил, син на Ангелко		споменат в сиджили от 1623 г. като гарант на заем на охридския архиепископ Порфирий[20]
Дамаскин	Δαμασκηνός	подписал грамотата на архиепископ Аврамий отъ 1631 г., споменат от архиепископ Аврамий в 1634 г.[17]
Йосиф	Ιωσήφ	наречен прилепски митрополит в бележка на една икона в манастира Трескавец от 1657 г.[17]
Игнатий	Ιγνάτιος	в 1668 г. участвал в събора против еретика йеромонах Герасим[17]
Григорий	Γρηγόριος	след 1675 – 15 октомври 1679
Митрофан	Μητροφάνης	15 октомври 1679 – ?
Григорий	Γρηγόριος	1688 – 1695
Игнатий	Ιγνάτιος	в 1691[21]
Яков	Ιάκωβος	в 1699, в 1709, митрополит[21]
Йосиф	Ἰωσὴφ	1714 – 1755, митрополит[21]
Григорий	Γρηγόριος	в 1749[21]
Неофит	Νεόφυτος	в 1755 – 1756[21]
Арсений	Αρσένιος	1763 – 1767[21]

Пелагонийски митрополити на Цариградската патриаршия

Име	Име	Години
Натанаил Пелагонийски	Ναθαναήλ	11 юли 1767 – 1770[21]
Симеон Пелагонийски	Συμεών	1771 – 7 февруари 1783
Мелетий Пелагонийски	Μελέτιος	1783 – 1795
Нектарий Пелагонийски	Νεκτάριος	споменат в 1794 г. и през юни 1803 г.
Йосиф Пелагонийски	Ἰωσὴφ	1823 – 1825
Григорий Пелагонийски	Γρηγόριος	1825 – 1833
Герасим Дзермиас	Γεράσιμος Τζερμιάς	1833 – 1840
Герасим Пурнарас	Γεράσιμος Πουρνάρας	1840 – 1853
Венедикт Византийски	Βενέδικτος	1853 – 1869
Партений Пелагонийски	Παρθένιος	1869 – 1876
Матей Петридис	Ματθαίος Πετρίδης	1876 – 1887
Неофит Папаконстантину	Νεόφυτος Παπακωνσταντίνου	1887 – 1891
Александър Ригопулос	Αλέξανδρος Ρηγόπουλος	1891 – 1895
Козма Евморфопулос	Κοσμάς Εύμορφόπουλος	1895 – 1899
Амвросий Ставринос	Αμβρόσιος Σταυρινός	1899 – 1903
Йоаким Форопулос	Ιωακείμ Φορόπουλος	1903 – 1909
Василий Георгиадис	Βασίλειος Γεωργιάδης	1909 – 1910
Стефан Даниилидис	Στέφανος Δανιηλίδης	1910 – 1912
Хрисостом Кавуридис	Χρυσόστομος Καβουρίδης	1912 – 1913

Пелагонийски митрополити на Българската екзархия

Име	Години
Евстатий Пелагонийски	1872
Григорий Пелагонийски	1897 – 1906
Авксентий Пелагонийски	1906 – 1913, 1915 – 1918

Битолски епископи на Сръбската православна църква

Име	Име	Години
Варнава Дебърско-Велешки, администратор	Варнава	1913 – 1922
Йосиф Цвийович	Јосиф	1922 – 1931

Охридско-битолски епископи на Сръбската православна църква

Име	Име	Години
Николай Велимирович	Николај	1931 – 1936
Николай Велимирович, администратор	Николај	1936 – 1938
Платон Охридско-Битолски	Платон	1938 – 1939
Викентий Проданов, администратор	Викентије Проданов	1940 – 1941

Преспанско-битолски, от 1974 г. охридско-битолски, от 1994 г. преспанско-пелагонийски митрополити на Македонската православна църква

Име	Име	Години
Климент	Климент	1959 – 1979
Петър	Петар	1981 –