Извор (област Бургас)

Извор е село в Югоизточна България, което се намира в община Бургас, област Бургас. До 1899 г. името на селото е Кайнарджа.

Вижте пояснителната страница за други значения на Извор.

---

Вижте пояснителната страница за други значения на Кайнарджа.

---

Извор
Извор 42.35, 27.45 Извор
Общи данни
Население	609 души[1] (15 март 2024 г.) 13 души/km²
Землище	46,903 km²
Надм. височина	45 m
Пощ. код	8153
Тел. код	05917
МПС код	А
ЕКАТТЕ	32367
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община    – кмет	Бургас Димитър Николов (ГЕРБ; 11 ноември 2007)

География

Село Извор се намира на около 17 км южно от центъра на Бургас, на 13 км от морето, на 32 км от летището. Селото е близо до град Бургас и маршрутите към Странджа планина и Черно море. Населено е както със семейства от България, така и с хора от Франция, Великобритания и други държави. Надморската височина^[2] се мени от 22 м на моста над реката до 71 м в най-високата част на селото — югозападния край. В непосредствена близост до сео Извор се намира резерватът „Дъбрава“. Това е името и на реката, която минава край селото (известна още като Изворска река) и се влива в езерото Мандра. От северната и южната страна на селото има два язовира, построени през втората половина на XX век. От речната тераса се добива питейна вода за селото и за пристанището. Селото разполага с редовен общински транспорт — автобусна линия № 18. Има високоскоростна връзка към Интернет и отличен обхват на мобилните телефони. От с. Извор през с. Ново Паничарево се достига до градовете Приморско, Китен, Царево, и Ахтопол. Липсата на престъпност, доброто местоположение в близост до Созопол, Бургас, Приморско и др., наличието на детска градина, добрата инфраструктура и търговската мрежа правят с. Извор предпочитано място за млади семейства.

Население

Динамика на населението на село Извор до 2011 година

Година	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2015
Жители	1311	1544	1532	1257	1032	846	794	667	710

Състав на населението към 2011 год^[3]:

Етническа група	Хора	Процент
българска	481	98,57%
ромска	4	0,82%
общо	488

История

По време на турското иго селото се е казвало Кайнарджа (сега друго село в България носи това име). Името "Извор" произхожда от факта, че преди години в селото се е намирал единственият водоизточник в околността. Съвременният водоизточник на селото поддържа постоянно равнище на водата, независимо от атмосферните условия.

Хората се изхранват с отглеждането на земеделски култури и животни. Някои от по-младото поколение са се насочили към развитието на собствен бизнес. С тяхна подкрепа преди три години е издадена и книга за с. Извор.

След референдум, проведен на 23 август 2009 г., жителите на село Извор избират да преминат от община Созопол към община Бургас. Селото е присъединено към Бургаската област с Указ № 121 от 10 май 2010 г. на тогавашния президент на Република България — Георги Първанов.

Културни и природни забележителности

Село Извор има два язовира, река (Дъбрава) и гора. На един-два километра от селото започват горите на Странджа планина.

До края на 80те годидини с цел опазване на природата е забранен строежът на вили в селото.

В с. Извор се намира църквата „Света Троица“, построена през 1886 г., понастоящем обявена за паметник на културата. От двете ѝ страни са разположени паметните плочи на загиналите през Балканската война. През 2007 г. е започнато реставрирането на църквата.

По време на въстанията, в къщата на Рафаил Мойсеев (срещу кметството на селото) са се укривали оръжия и много български борци за свобода. Един от тях е Георги Кондолов — първият войвода на Илинденско-Преображенското въстание.

През 2007 г. в двора на читалището е открита, лично от президента Георги Първанов, паметна плоча и паметник на Христо Халачев — участник в Илинденско-Преображенското въстание.

Инициативата за поставянето на паметника принадлежи на местното Тракийско дружество, което носи името на Халачев. Според историческите данни той е ръководил така наречения Кладарски участък в битките по време на Илинденско-Преображенското въстание. Роден е през 1879 г., но по отношение на родното му място има противоречиви данни — сочат се както с. Извор, така и село в община Малко Търново. Сигурно е обаче, че след потушаването на въстанието Халачев се установява в с. Извор, където се задомява и му се раждат деца. Войводата умира през 1952 година, погребан е в местното гробище.

Паметната плоча на Христо Халачев, дело на Вълко Кидеров от град Бургас, може да се види пред читалището в селото. Отделно е монтирана възпоменателна плоча с името на войводата в гробището, на мястото, където е погребан.

Редовни събития

• 24 май — панаир на селото;
• 20 юли — празник на параклиса „Св. пророк Илия“.

Личности

• Георги Стоилов Николов — спортист; печели първо място по свободна борба на международен турнир през 1979 г. в Русия.
• Стефан Иванов — спортист (борец); роден на 28.02.1957 г. в с. Извор, Бургаско.
• Кирил Димитров — спортист; печели първо място по свободна борба в на международен турнир през 1980 г. в Чехия.
• Георги Зайчев — балкански шампион по свободна борба.
• Ивана Димитрова — седемкратна републиканска шампионка по свободна борба; участва на европейски и световни първенства: дъщеря на Кирил Димитров.

Починали в Извор

• Никола Стойков Попов (1866 – ?) — български свещеник, революционер и учител.
• Владо Иванов Стоянов- кмет на село Извор

Кухня

Сочните изворски дини са прочути не само в селото, но и по цялото Черноморие.

Традиционните български гозби се приготвят със свежи продукти от собствените градини. Набляга се на здравословния начин на живот и употребата на полезни подправки като чесъна и самардалата (вид растение, по вкус наподобява чесъна).

Странджанското дядо е вид български традиционен колбас с неповторим вкус. Приготвя се от специално подбрани видове нетлъсти меса. Подхожда на всички видове тежки български вина. На особена почит е и домашната ракия.

В околностите се отглеждат т.нар. „щастливи“ прасета. Хранят се с множество гъби, треви и корени на диворастящи растения.

Земята на с. Извор е чернозем, напояван от подземна река, поради което дава изобилна реколта. Речната и черноморската риба, вкл. изворският шаран плакия, присъстват на всяка маса. Традиционни гозби са заешкото месо със зеленчуци и свинските мръвки, приготвени по домашна рецепта.