Бургас (община)
община в област Бургас From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Община Бургас се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Бургас. Административен център на общината е град Бургас.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Бургас.
.png)
Remove ads
География
Географско положение, граници, големина
Общината се намира в централната част на област Бургас и с площта си от 559,151 km2 заема 6-о място сред 13-те общини на областта, което съставлява 7,22% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на юг – община Созопол;
- на запад – община Камено;
- на север – община Айтос;
- на североизток – община Поморие;
- на изток – Черно море.
Релеф, води
С изключение на най-северната и най-южната и югоизточна част територията на общината се заема от източната, най-ниска част на Бургаската низина. Най-северната част, част от землищата на селата Драганово и Брястовец се заемат от южните склонове на Айтоска планина (част от Източна Стара планина), като тук се намира и най-високата точка на общината – връх Керезбаир (330 m). В най-южната част, в землището на село Извор се простират част от най-северните разклонения на рида Босна от планината Странджа с маскимална височина до 160 m. В югоизточната част, в землището на село Маринка попадат западните склонове на възвишението Росен баир с височина от 267 m. В центъра на общината, западно от квартал „Меден рудник“ на град Бургас се издига уединеното възвишение Върли бряг с височина от 209 m.
Цялата община попада във водосборния басейн на Черно море. Тук се намират двете ни най-големи черноморски езера – Бургаското и Атанасовското и източната част на големия язовир Мандра. През общината преминават най-долните течения на четири реки: Айтоска и Чукарска река, вливащи се в западната част на Бургаското езеро и Факийска и Изворска река, вливащи се в югоизточната част на язовир Мандра.
Населени места
Общината се състои от 12 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]
| Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) |
| Братово | 121 | 8,285 | Джан кардаш (до 1934 г.) | Извор | 492 | 46,903 | Кайнарджа (до 1899 г.) |
| Брястовец | 306 | 29,292 | Кара агач (до 1934 г.) | Изворище | 436 | 23,916 | Терджумен (до 1934 г.) |
| Бургас | 189 741 | 284,442 | 3-то по големина з-ще в Б-я | Маринка | 1285 | 24,597 | Карагьозлер (до 1931 г.) |
| Българово | 1582 | 52,035 | Урум ени кьой (до 1934 г.) | Миролюбово | 110 | 7,080 | Домуз орман (до 1951 г.) |
| Димчево | 205 | 17,272 | Скеф (до 1951 г.) | Равнец | 1298 | 33,645 | Kаба сакал (до 1934 г.) |
| Драганово | 465 | 12,246 | Арнауткьой (до 1934 г.) | Твърдица | 541 | 19,438 | Ахренлии (до 1931 г.) |
Remove ads
Административно-териториални промени
- през 1886 г. – с. Салихлер – изселено;
- Указ № 472/обн. 10 октомври 1899 г. – преименува с. Кайнарджа на с. Извор;
- указ № 162/8 април 1931 г. – признава н.м. Ветрен за с. Ветрен;
- МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Атанас кьой на с. Атанасово;
- – преименува с. Лъджа кьой на с. Баня;
- – преименува с. Джан кардаш на с. Братово;
- – преименува с. Кара агач на с. Брястовец;
- – преименува с. Урум ени кьой на с. Българово;
- – преименува с. Мугрис на с. Горно Езерово;
- – преименува с. Вая кьой на с. Долно Езерово;
- – преименува с. Арнауткьой на с. Драганово;
- – преименува с. Терджумен на с. Изворище;
- – признава и преименува н.м. Баа тарла за с. Лозово;
- – преименува с. Каба сакал на с. Равнец;
- – преименува с. Ходжамар на с. Рудник;
- МЗ № 3774/обн. 7 декември 1934 г. – преименува м. Рудник на м. Меден рудник;
- Указ № 808/обн. 18 юли 1948 г. – присъединява с. Атанасово като квартал на гр. Бургас;
- Указ № 949/обн. 8 декември 1949 г. – преименува с. Надежда на с. Крайморие;
- указ № 107/обн. 13 март 1951 г. – преименува с. Скеф на с. Димчево;
- – преименува с. Домуз орман на с. Миролюбово;
- Указ № 236/28 май 1956 г. – преименува с. Баня на с. Банево;
- Указ № 292/обн. 30 юли 1957 г. – признава н.м. Черно море за мин.с. Черно море;
- Указ № 546/обн. 15 септември 1964 г. – признава с. Българово за с.гр.т. Българово;
- Указ № 1942/обн. 17 септември 1974 г. – признава с.гр.т. Българово за гр. Българово;
- Указ № 2013/обн. 24 октомври 1975 г. – присъединява м. Меден рудник като квартал на гр. Бургас;
- Указ № 3182/обн. ДВ бр.89/17 ноември 1987 г. – присъединява с. Горно Езерово като квартал на гр. Бургас;
- Указ № 250/обн. 22 август 1991 г. – присъединява с. Долно Езерово като квартал на гр. Бургас;
- Указ № 313/обн. 11 октомври 1991 г. – възстановява старото име на с. Житарово – с. Ветрен;
- Указ № 383/обн. ДВ бр.98/4 ноември 1996 г. – отделя с. Маринка и землището му от община Созопол и го присъединява към Община Бургас;
- – отделя с. Твърдица и землището му от община Созопол и го присъединява към Община Бургас;
- – присъединява с. Ветрен като квартал на гр. Бургас;
- Указ № 121/обн. ДВ бр.38/21 май 2010 г. – отделя с. Извор и землището му от община Созопол и го присъединява към Община Бургас;
- Реш. МС № 452/обн. ДВ бр.47/26 юни 2015 г. – присъединява с. Рудник като квартал на гр. Бургас;
- – присъединява с. Черно море като квартал на гр. Бургас;
Remove ads
Административно деление
Община Бургас включва два града (Бургас и Българово) и 13 села. Административно-териториалното деление на община Бургас включва 10 кметства (гр. Българово, м.с. Черно море, с. Рудник, с. Равнец, с. Маринка, с. Драганово, с. Брястовец, с. Изворище, с. Твърдица, и с. Извор) и 3 населени места с кметски наместници (с. Братово, с. Димчево, с. Миролюбово[2]. Въпреки че Община Бургас е с население над 100 000 души, тя не е поделена на административни райони[3].
В самия гр. Бургас са обособени 6 териториални дирекции[4]:
- „Възраждане“ – к-с „Меден Рудник“, кв. „Победа“, „Акациите“ и „Горно Езерово“
- „Изгрев“ – к-с „Изгрев“, к-с „Зорница“, кв. „Сарафово“
- „Приморие“ – ЦГЧ, к-с „Възраждане“, кв. „Крайморие“, с. Ченгене скеле (Рибарско селище), Парк „Росенец“, Алатепе
- „Освобождение“ – к-с „Славейков“, кв. „Лозово“, „Банево“ и „Ветрен“
- „Зора“ – к-с „Лазур“, к-с „Бр. Миладинови“
- „Долно езерово“ – едноименният квартал.
Население
Средногодишното население за 2011 година е 212 902 жители[5].
Население на община Бургас през годините, според данни на НСИ:[6]
| Година | Население |
| 2010 | 206 700 |
| 2011 | 212 032 |
| 2012 | 211 535 |
| 2013 | 211 764 |
| 2014 | 211 033 |
| 2015 | 209 613 |
| 2016 | 209 331 |
| 2017 | 209 202 |
| 2018 | 208 915 |
| 2019 | 208 235 |
| 2020 | 205 329 |
| 2021 | 204 804 |
| 2022 | 194 993 |
| 2023 | 194 809 |
Раждаемост, смъртност и естествен прираст
Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[6]
| 2008 | 2009 | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 | 2015 | 2016 | 2017 | 2018 | 2019 | 2020 | 2021 | 2022 | 2023 | |
| Раждаемост | 2368 | 2470 | 2241 | 2055 | 1968 | 1983 | 2008 | 1939 | 1923 | 1890 | 1819 | 1855 | 1712 | 1679 | 1601 | 1636 |
| Смъртност | 2315 | 2317 | 2393 | 2352 | 2357 | 2352 | 2368 | 2424 | 2463 | 2497 | 2469 | 2513 | 2757 | 3329 | 2860 | 2426 |
| Естествен прираст | 53 | 153 | -152 | -297 | -389 | -369 | -360 | -485 | -540 | -607 | -650 | -658 | -1045 | -1650 | -1259 | -790 |
Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):[6]
| 2008 | 2009 | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 | 2015 | 2016 | 2017 | 2018 | 2019 | 2020 | 2021 | 2022 | 2023 | |
| Раждаемост | 11.6 | 12.0 | 10.8 | 9.7 | 9.3 | 9.4 | 9.5 | 9.3 | 9.2 | 9.0 | 8.7 | 8.9 | 8.3 | 8.2 | 8.2 | 8.4 |
| Смъртност | 11.3 | 11.2 | 11.6 | 11.1 | 11.1 | 11.1 | 11.2 | 11.6 | 11.8 | 11.9 | 11.8 | 12.1 | 13.4 | 16.3 | 14.7 | 12.5 |
| Естествен прираст | 0.3 | 0.8 | -0.8 | -1.4 | -1.8 | -1.7 | -1.7 | -2.3 | -2.6 | -2.9 | -3.1 | -3.2 | -5.1 | -8.1 | -6.5 | -4.1 |
Етнически състав
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[7]
Remove ads
Политика
Общински съвет
Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[8][9][10][11]
Награди за Община Бургас
- Победител в категория „Tech City“, раздел „големи общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Димитър Николов за цялостно внедряване на нови технологии в градовете за улеснение на гражданите и привличане на туристи.
Remove ads
Транспорт
През средата на общината, от запад на изток преминава последният участък от 15 km от трасето жп линия София – Карлово – Бургас.
През общината преминават частично или изцяло 12 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 115,9 km:
- последният участък от 13 km от автомагистрала „Тракия“ (от km 346 до km 359);
- последният участък от 15,6 km от Републикански път I-6 (от km 492,9 до km 508,5);
- участък от 31,7 km от Републикански път I-9 (от km 224,8 до km 256,5);
- последният участък от 6,5 km от Републикански път II-79 (от km 83,7 до km 90,2);
- началният участък от 6,5 km от Републикански път II-99 (от km 0 до km 6,5);
- последният участък от 4,1 km от Републикански път III-906 (от km 61,2 до km 65,3);
- последният участък от 1,9 km от Републикански път III-5392 (от km 16,5 до km 18,4);
- началният участък от 6 km от Републикански път III-6008 (от km 0 до km 6,0);
- началният участък от 14,6 km от Републикански път III-6009 (от km 0 до km 14,6);
- последният участък от 1,8 km от Републикански път III-7907 (от km 15,2 до km 17,0);
- последният участък от 8,3 km от Републикански път III-7908 (от km 15,9 до km 24,2);
- началният участък от 18,9 km от Републикански път III-7909 (от km 0 до km 18,9).
Remove ads
Топографски карти
- Лист от карта K-35-43. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-55. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-56. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-67. Мащаб: 1 : 100 000.
Бележки
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads