Изявителното наклонение (лат. indicativus) е основно и има най-широка употреба. Чрез него говорещият съобщава, че действието е действително съществуващо (съществувало или предстоящо да се осъществи), или пък отрича съществуването му (в миналото, в настоящето или в бъдещето).[1]
Всички глаголни времена имат форми за изявително наклонение. Използват се във всички видове текстове.
Повече информация Време, Форми ...
| Време |
Форми |
|---|
| Сегашно |
мисля, мислиш, мисли
мислим, мислите, мислят |
| Минало несвършено |
мислех, мислеше, мислеше,
мислехме, мислехте, мислеха |
| Минало свършено |
мислих, мисли, мисли,
мислихме, мислихте, мислиха |
| Бъдеще |
ще мисля, ще мислиш, ще мисли
ще мислим, ще мислите, ще мислят |
| Минало неопределено |
мислил съм, мислил си, мислил е,
мислили сме, мислили сте, мислили са |
| Минало предварително |
бях мислил, беше (бе) мислил, беше (бе) мислил,
бяхме мислили, бяхте мислили, бяха мислили |
| Бъдеще в миналото |
щях да мисля, щеше да мислиш, щеше да мисли,
щяхме да мислим, щяхте да мислите, щяха да мислят |
| Бъдеще предварително |
ще съм мислил, ще си мислил, ще е мислил,
ще сме мислили, ще сте мислили, ще са мислили |
| Бъдеще предварително в миналото |
щях да съм мислил, щеше да си мислил, щеше да е мислил,
щяхме да сме мислили, щяхте да сте мислили, щяха да са мислили |
Затваряне