Илиджиево
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Илиджѝево[1] или Яйладжиево (на гръцки: Χαλκηδόνα, Халкидона, катаревуса Χαλκηδών, Халкидон, до 1926 година Γιαλιατζίκ, Ялядзик или Γιαλατζίκ, Яладзик[2]) е градче в Северна Гърция, дем Илиджиево (Халкидона), област Централна Македония с 3061 жители (2011).[3]
Remove ads
География
Селото е разположено в Солунското поле, на 34 километра северозападно от Солун.
История
Край селото е бил разположен елинистическият град Ихне (Ихнес). Край него е разкрито и богомилско гробище.[3]
В Османската империя
В XIX век Илиджиево е турски чифлик в Солунска каза на Османската империя, построен на хълм източно от днешното селище и западно от малкото мюсюлманско селище Ментешли. Жителите на Илиджиевосе занимават с риболов, земеделие и животновъдство, а в района има и хан.[4]
В 1845 година руският славист Виктор Григорович посещава Илиджова и пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“, че е българско селище.[5]
Гробищната църква „Св. св. Петър и Павел“ е от XIX век.[6] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Илицовон (Ilitsiovon), Воденска епархия, живеят 210 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Илинедже (Ilinetze) е показано като село със 100 домакинства и 476 жители българи.[8]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Яйладжик брои 497 жители, всички турци.[9] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село (Илиджиево) минава под върховенството на Българската екзархия.[10] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Илинджиево (Ilindjievo) има 320 жители българи екзархисти.[11]
В резултат на отхвърлянето на гърцизма селото е подложено на натиск от страна на гръцките чети. На 2 септември 1905 година гръцка чета залавя 10 местни жители, докато секат дърва извън селото, и ги разстрелва.[12]
Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Ялядзик (Γιαλιατζίκ) е славяногласно село във Воденската митрополия с 320 жители с българско национално съзнание.[13]
Според преброяването от 1905 година в селото има 225 българи екзархисти.[4]
През пролетта на 1906 година селото пострадва при наводнение, след като река Вардар излиза от коритото си.[14]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Илиджиево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[15]
В Гърция
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Яладжик (Јалаџик) има 30 къщи славяни християни.[16] В 1922 година селото пострадва при наводнение, в резултат на което е преместено на по-високо място, в местността Анот.[17]
По-голямата част от българското му население се изселва в 1924 година и след това и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1926 година името на селото е сменено на Халкидона, новогръцката форма на името Халкидон. В 1928 година Илиджиево е представено като бежанско село с 247 бежански семейства и 922 жители бежанци.[18] Бежанците в 1928 година произхождат както следва:
- 150 семейства от Кадъкьой на азиатския бряг на Босфора.
- 40 семейства от Бургас
- 30 семейства от Неохори (Еникьой, Афионкарахисар)
- 20 семейства от района на Цулу, Мала Азия
- 7 семейства от Бурса
По-късно в селото са заселени каракачани и семейства от Западна Македония.[19]
Според преброяването от 2001 година селото има 3749 жители, а според това от 2011 - 3061. В 2011 година към дем Илиджиево са присъединени и демите Куфалово и Каваклиево.[3]
Remove ads
Личности
- Родени в Илиджиево
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads